Постановката „Любов по време на война“ разказва реални истории

„Любов по време на война“ е новото заглавие от режисьора Йордан Славейков, чиято премиера можете да видите на 1 май (понеделник) от 19.30 часа на сцената на I AM STUDIO. Спектакълът представя истинските истории, събрани и преведени от Йордан Славейков, на украински двойки от различни поколения. Истории на обикновени хора, които се опитват да запазят връзките си, семействата си, взаимоотношенията си.

Спектакълът търси отговор на големия въпрос може ли любовта да победи войната, и ако да – на каква цена. Темата за войната в Украйна е много лична за Йордан Славейков. Година преди това той живее два месеца в град Ривне, където в Ривненския академичен украински музикално-драматичен театър поставя авторската си пиеса „Паякът“ на украински с украински актьори. Сближава се с хората от трупата и след завръщането си в България, запазва връзка с тях.„Това са лични истории от моя непрекъснат контакт с моите приятели и колеги от Ривне, Украйна. Войната започна почти година след като се върнах оттам.

Месец след началото на войната (март 2022 г.), аз бях в Америка, една жена ми сподели нейна лична история, свързана с любов и война. Историята много ме докосна. Малко след това ѝ писах, че ще запазя нейната анонимност, но че искам да разкажа историята ѝ. За да останат някакви свидетелства – не за самата война, фронта и жертвите, защото ги следим в реално време. А свидетелства за обикновените хора, които се борят да запазят връзките си. Тя се съгласи и след това още няколко човека също. Последните три истории са на абсолютни непознати хора, които са чули за мен и са се съгласили също да споделят.

Това са свидетелства през изкуството, наречено театър, свидетелства за това как хората в състояние на война се борят да запазят любовта си, да запазят връзките си. Да запазят себе си човеци“, разказва Йордан Славейков.Йордан Славейков е режисьор и преводач на историите от украински език. Участват актьорите Августина-Калина Петкова и Стефан Кондров. Спектакълът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Фотограф е Гео Павлов. Автор на плаката е Мирослав Веселинов.

Откъс от текста – жена

„Ние сме Западна Украйна… Ние живеем в Западна Украйна.Ние сме, може да се каже, в тила и тук...Основните бойни действия се водят на изток, на юг... в централна Украйна, близо до Киев, в района на Киев... Ние сме… мога да кажа в тила, не сме в безопасност, защото ракети летят над нас, вият сирени..., и-и -и имаше ситуация наблизо, когато... руснаците изстреляха ракета по една телевизионна кула, и … двадесет и един души загинаха там... Някак си дори не знам откъде да започна... да събера мислите си… Може би ще започна с това, че на двадесет и трети февруари, на двадесет и трети февруари... Тоест много се говореше за войната още преди да започне. Казаха, че ще има война. Бях от хората, които до последно не вярваха, че наистина ще има война. Казах: „Боже, Путин не е чак такъв глупак“ ... Защо ще атакува Киев?“ На двадесет и трети си легнах и казах на мъжа си: „Боже, някакво ледено спокойствие ме е обзело.

А на двадесет и четвърти се събуждам сутринта, както винаги: Звънна алармата, разсънвам се, ставам, включвам чайника да направя чай, тръгвам да будя децата, трябва да ходят на училище. Мъжът ми ме поглежда и казва:„Вика, децата няма да ходят никъде, войната започна.“

И аз останах с чайника в ръка, забравих, че бях тръгнала да будя децата, стоя права, в някакъв ступор. Не зная какво да направя, какво… Не зная… Да събера багажа ли? Какъв багаж, колко багаж? Да бягаме ли, къде да бягаме? Просто започнах да чета новините… какво се случва, къде се случва. На двайсет и четвърти в Ровно нямаше експлозии… И аз не знам какво да правя… Извадих един голям куфар, сложих го в средата на стаята… и не знам какво да правя… И започнах да пека сладкиши, да се успокоя някак… А в Луцк имаше силни експлозии.. и аз…Така мина първият ден от войната.“