Цветелина Панчелиева: Добре е родителите да показват емоциите си пред децата

Д-р Цветелина Панчелиева е психолог и консултант „Щастливи майки и деца“. Това я провокира и в създаването на страничката happymommy.happykids, в която публикува ценни съвети и любопитни данни. Често организира и семинари за родители, в които обсъжда с тях най-големите предизвикателства в отглеждането на деца. На 27 май ѝ предстои нов семинар с тема  "Как да оцелеем като родители с (малки) деца?". 

В това интервю я попитахме за препоръки по отношение на някои от най-важните аспекти от майчинството – следродилната депресия, възпитанието и изграждането на здрава връзка с детето, свръхконтролът над живота на децата ни и как да го регулираме в здравословни рамки, както и запазването на хармонични отношения с партньора. Приятно четене.

Разкажи ни с няколко думи за себе си. Как се появи интереса към психологията, кога реши да се занимаваш с тази професия?

Казвам се Цветелина Панчелиева и съм консултант щастливи майки и деца на първо място. Някъде пак на първо място съм психолог и пак някъде на първо място, съм майка. Вече повече от 12 години се занимавам с психология и консултиране. Любовта към психологията започва в края на училищния период и всъщност кандидатствах по мое желание психология. И съм много щастлива, защото това беше първата ми любов. Интересът към хората, любопитството към живота. Много неща в живота ми започват и минават през любопитството и през желанието да пробваш. И психологията за мен беше едно такова вътрешно желание да пробвам. Много се радвам, че успях да вляза, че имах прекрасни преподаватели.

Първоначално се занимавах с психология в областта на корпоративното консултиране. Дълги години работих в корпоративна среда, през коучинг, през обучения, през различни индустрии. И откакто станах майка преди няколко години, благодарение на дъщеря ми, преоткрих психологията за родители. И се оказа, че голяма част от това, което имам като подготовка, не отговаря и не ми помага на практика. Благодарение на това откритие се поинтересувах как това, което е смислено като теория, работи на практика. И започнах да проучвам през опита ми като родител, включително през опита на партньорските ми отношения, кое работи за мен и кое на практика ми показва, че има смисъл да се прави. Затова и стартирах страници в Инстаграм и Фейсбук, казват се happymommy. happykids, където давам препоръки по отношение на това как се гледа дете, как се поддържат добри, хармонични отношения, как да се грижим за себе си. Защото една от дефицитните теми в България, по мое мнение, е грижата за майката, след като стане майка.

Всички знаем, то е клише, че докато жената е бременна, всички кръжат около нея, грижат се, внимават за нея, включително и тя се грижи за себе си. Но след като роди, това е преломен момент и аз вярвам, че когато майката ражда, всъщност ражда две създания – ражда се бебенцето, но се ражда и майка. Така че, раждането е процес на създаване на две същества. И аз вярвам, че щастливите отношения след раждането на детето са това, което създава щастливо семейство. Това е, което създава идеята за щастие в едно общество. Защото, ако не си удовлетворен в малката си семейна единица, със собственото си дете, със собствения си партньор, няма как да го запазиш това впоследствие.

Създадох happymommy.happykids и започнах активна работа с майки, които наскоро са станали майки, защото вярвам, че трябва да си автентичен. Това, което казваш и разказваш на хората, трябва да си го преживял поне малко и ти. Препоръките, които давам, защото работя и индивидуални консултации, имам и училище за родители, в което работя с двойки по отношение на спазване на семейно щастие и благополучие в семейството, като имам двойки както с деца, така и без деца. Но пък с тях работя по отношение на тяхната връзка. И провеждам семинари за родители. Един от най-интересните семинари за мен е този за грижата на майките за себе си. Защото не го правим.

Говорейки за грижата на майките за себе си, няма как да не засегнем темата за следродилната депресия. Макар да не е ново явление, напоследък сякаш говорим все повече за нея. Какви са твоите наблюдения, за какви признаци да следят дамите и как да реагират?

Много си права, вече се говори много за тази тема. За съжаление, статистиката показва, че около 85% от жените в периода около раждане изпитват някакво разстройство, някакво смущение по отношение на емоциите си. Около 20-30-40% от тези жени, като процентите варират в зависимост от държавата, за която говорим, прерастват в депресивно разстройство. За мен тези разстройства се разграничават по два показателя – количествен и качествен. Количественият показател е, ако имаме някой от симптомите, които ще спомена, за повече от две седмици. Симптомите включват емоционална раздразнителност, резки промени в емоциите, нарушения на съня – всяка майка има нарушения на съня, но тук аз говоря за тези моменти, в които майката има възможност да спи, тя не може да заспи.

Тук има обективен показател, който е свързан с хормоналната промяна след раждането, но има и субективен показател, който е свързан с част от депресивния спектър. Нарушения на апетита. Ако се наблюдава по-дълго от 2-3 седмици нарушение в апетита, честотата на хранене, тип храни, които се променят, това също може да е индикатор за следродилна депресия.

Свързани статии

Владимир Пожарашки: Важно е родителите да разбират децата и да обръщат внимание

Психолог Петя Георгиева: Следете за признаци като тревожност и загуба на енергия

Друг признак е емоционалното отдръпване, както аз го наричам. Наблюдаваш ситуацията сякаш отстрани, с една дистанция от нея. Много раздразнителност и смяна на емоциите също е индикатор. Пак казвам, че от хормоналната промяна това са възможни усещания, но ако те продължават много време или нарушават ритъма на живот, тогава е добре да се консултираме със специалист. Не казвам, че ние, психолозите, сме панацея за всеки проблем. Но е важно, когато усетим, че нещо става с нас, да си кажем „стоп“, нещо се случва и да си обърнем внимание. Да потърсим решение, да го изговорим с някой близък.

Това да споделим, че нещо не е наред, е много добър начин да се свържем с партньора си, да го въвлечем в процеса, който ни се случва. Защото жените много често се затваряме. И стигмата за следродилната депресия си я има, за съжаление. Но пък е нормално да има промяна в живота на жената. Много често промените в живота ни се случват през криза. Трябва да има криза понякога, за да можем да намерим повече решения и да излезем от ситуацията по нов начин, да съществуваме по различен начин.

Как да развием здрава привързаност с детето? И колко са важни границите в общуването между родител и дете, като хем да съхраним доверителната връзка с детето, но и да имаме авторитет на родители? Защото през последните години наблюдаваме промяна в модела на възпитание, съвременните родители са много по-либерални и искат да общуват по-естествено с децата си, като че да няма дистанция, но дали това може да изиграе и лоша шега?

Изграждането на здрава връзка е абсолютна необходимост за детето и за родителя. И това създава основата в отношенията родител-дете връзка и отношенията на това дете след това с околния свят. Един от стиловете е здравата привързаност.

Привързаността означава да създам силна емоционална връзка със значим за мен човек във времето и пространството. Чисто психологически тази привързаност се основава някъде между 6-ия и 8-ия месец, и се основава на нещо много простичко – дали получавам това, от което имам нужда в момента? Тоест, своевременна реакция като съдържание и време, в което ми се дава тази реакция. И когато майката, защото обикновено това е родителската фигура, която се грижи основно, ако откликва на нуждите на детето, то получава индикация „да, светът е спокойно място, сигурно място“. Така се създава едно базово доверие. И създавайки това базово доверие, аз започвам да гледам с доверие на света около мен. С доверие ще подходя към приятелството, ще потърся приятелчета в детската градина, в училището. Ще подходя с доверие към учителите, към потенциалните си бъдещи партньори.

Така че, тази привързаност се формира бавно, но създава база за бъдещите ни отношения. Но създаването на тази основа е свързано и с това, което ти казваш, граници. Това поколение, наречено „милениали“, между 85-а докъм 98-99-а година, гледа децата си много по-различно от предходното и е нормално да е така. Нашият свят, в който сега живеем, е много по-различен от този преди 10 години, какво да говорим за преди 30 години. Тези родители са много внимателни към децата си по отношение най-вече да не ги наранят, да не им се скарат, да им дадат най-доброто, да обгрижат потребностите на децата си.

А що се отнася до границите, важно е да има такива. Защото, ако няма граници, детето се обърква, най-простичко казано. Моите наблюдения показват, че съвременните родители много се страхуват да се карат на децата си, притесняват се да са негативно емоционални пред децата си. А те трябва да показват емоциите си. Тук слагам едно дебело подчертаване, важно е, ако видят мама да крещи, а то няма майка, която да не крещи, това е нормално да се случва, но важното е, че дори да видят мама да плаче, да крещи, да се смее, хубаво е да обясним на детето на какво се дължи тази емоция.

Когато липсва това обяснение, може да се нанесат травми – това, от което се страхуват най-много родителите. „Ако крещя много, няма ли да му нанеса травма?“. Това ще стане, само ако няма обяснение. Травмата не е събитието, а липсата на обяснение за събитието.

Какво мислиш за дългото кърмене, което продължава повече от година-две? Как влияе на развитието на детето?

Кърменето е връзка между детето и майката и продължава дотогава, докато майката е готова и прецени. Това е нейно решение – дали да кърми, колко и докога. Кърменето приключва тогава, когато майката вземе осъзнато решение да спре да кърми. Тогава, когато тя е спокойна за себе си, че иска да спре да кърми. Това може да е на шестия месец, на годинката или по-късна за детето възраст. Както кърменето е връзка майка-дете, усещане, че те са едно цяло, така има възраст, след която детето е добре да започне да разбира себе си като отделно същество от майката. Това започва от около година и половина горе-долу. Между година и половина и три годинки е добре да помагаме по сигурен, щадящ и здравословен начин на детето да разбира, че то е отделно от мама. Добре е по същия начин и майката да започне да го възприема така. В темата с продължителното кърмене се намесват и отношенията с партньора и е добре да се обмисля решението за периода и през призмата на тези отношения.

Как да реагираме, когато детето все още не умее да говори добре, не умее да изразява ясно желанията си, и често се случва да крещи, като начин за общуване? Как може да се тушира подобно поведение?

Всяко поведение носи послание. Понякога крещенето е сигнал за претовареност, за емоции, които детето не може да си обясни. Важно е да наблюдаваме кога се появяват крясъците или тръшкането като начин на общуване и тогава да търсим „защо“ се появяват. Проговарянето като начин на общуване, е ценно за децата и още по-ценно е да се случва навреме. Как да го насърчим? Някои от важните нека са да говорим бавно, членоразделно (но не флегматично), да говорим ясно, да избягваме „бебешки“ език, да четем повече книжки, да казваме стихчета – римите много помагат, да назоваваме предмети/животни и т. н. с имената им и т. н.

За крещенето като поведение – да се запитаме как детето ни вижда нас самите да общуваме вкъщи, с приятели и т. н. Т. е. – какъв модел му даваме и съответно как ние общуваме с детето. Ако ние даваме добър модел на общуване и детето все пак твърде често крещи, тогава търсим причините другаде (сами или с психолог или консултант), обясняваме емоциите и обясняваме подходящата реакция на детето. Крещенето може да е сигнал за непосрещнати емоционални нужди у детето. Хубаво е да им обърнем внимание навреме – както на причината, така и на последствието.

А какви съвети би дала на майките, които развиват мания за свръхконтрол спрямо децата си? Непреодолимото желание да контролират със сигурност не е здравословно нито за майката, нито за децата.

Много е интересна тази тема, защото както вече споменахме, съвременните родители са много либерални, и в същото време много контролиращи.

Парадокс.

И да, и не. Според Айн Ранд парадокс означава, че някъде в предпоставките има грешка. Абстрахирайки се от тази философска част, стремежът към контрол много често идва от модела, който сме видели от нашите родители. На въпроса къде е границата на контрола, аз бих задала този въпрос – защо имаме нужда от контрол? За мен контролът е илюзия. Идеята за контрол е много илюзорна. Много ни е трудно да приемем, че ние като човешки същества, че ние сме част от един много голям процес. И сме част от една планета Земя, от която ние не сме по-големи. Ние сме част от тази система. Но ние не я контролираме. Това, че Земята се върти, не е заради нас. Много е хубаво да си даваме разграничение кое зависи от мен.

За мен антидотът на контрола е това кое наистина зависи от мен? И защо аз искам да съм навсякъде, на всяка цена? Има една японска поговорка, която гласи, че камъните, които махаме от пътя на децата си, се превръщат в купчината камъни, която някой ден може би ще ги спъне. Ако дадем възможност на децата си да се справят сами, аз имам виждането, че децата ще се справят. И тук е доверие, и се връщаме към началото на разговора. Ако някъде в живота си аз съм решила, че средата не ми дава удовлетворение, това, от което имам нужда, аз започвам да мисля в графата „по-добре аз да контролирам нещата, по-добре аз да пипна, да направя всичко, да мине всичко през мен, за да съм сигурна, че ще получа това, което трябва.“

Това, което аз мисля е, че това не е устойчиво в съвременния свят и родителите, за съжаление, го осъзнаваме. Това е другият шанс с родителството, между другото – както е най-голямото щастие, така и когато една жена стане майка, идва моментът за раздяла с илюзията за контрол. Децата са живото доказателство, че контролът, колкото и да искаме да го прилагаме, той не работи на 100%. Децата са възможност да преосмислим собствения си живот.

А колкото и да е трудно, би ли могла да определиш няколко златни правила при отглеждането на щастливи деца?

Само да не са златни правила – златна клетка. Защото, както вече споменах, живеем в много динамично време. Хубаво е да дадем на децата модела за щастие. Което между другото е трудно, не е никак лесно. Лесно е да се каже, но е процес да се направи. Да сме добър пример за децата си, да сме автентични. Когато сме щастливи – да го показваме. Когато сме удовлетворени също. Когато сме нещастни. Да признаваме, да забелязваме, да сме критични. Да забелязваме детето и да откликваме на нуждите му. Защото осигуряването на най-добра среда не означава най-добри резултати. Да му спестяваме излишно случки, също не е най-добрият вариант. Да изслушваш детето. Най-добрата връзка се случва, когато си там за детето, когато присъстваш.

Говорейки за децата, трябва да поговорим и за родителите. След появата на детето, грижите и умората понякога водят до дистанция и отчуждаване между партньорите. Какви съвети би дала на тези двойки, които искат да подобрят връзката си, но не знаят как?

Да разграничат връзка от семейство. В нашата представа, след като имаме деца, да, ние сме едно семейство и сме заедно, но това не изчерпва и не подсигурява напълно връзката. Семейството с деца не гарантира успех във връзката, за съжаление. Знам, че това е много труден период, макар че лесен период в отглеждането на дете няма. Но има период, в който вече сме се адаптирали. Добре е да се знае йерархията в едно семейство – първо са мама и тате, първо е партньорството между тях, после са децата. За да има деца, трябва първо да има мама и тате. Паралелно с грижата за децата е добре да има грижа за двойката, за връзката. На ежеседмична база двойката трябва да си позволява време за тях. Има двойки, които отглеждат децата си сами и нямат помощ, разбираемо е да им е трудно. Но винаги има начин, стига да има желание. Част от идеята за щастие е мъжът и жената да са щастливи във връзката си. Да си създават моменти заедно, което означава моменти с децата, но и моменти на двойката насаме.

Един път в месеца двойката може да си позволи да отиде на кино. И като отиде на кино за два часа, да се наслади на тези два часа. Това е тънкият момент. Защото, ако по време на киното си проверяваме телефона да видим писала ли е бабата, детегледачката, приятелката, това не е почивка, не е наслада.

* * *

Цветелина Панчелиева ще проведе семинар на 27 май (събота) на тема „Как да оцелеем като родители с (малки) деца?“.