Снимка: istock
Терминът "reframing“ идва от английски (“frame“ - рамка и „reframe“ - преструктуриране) и буквално означава „прерамкиране“ или „преформулиране“. Тази техника се използва, за да се промени определен начин на мислене, като се погледне дадена ситуация от различен ъгъл. Някои от похватите можете да използвате дори сами у дома, по всяко време, в което усетите, че начинът ви на мислене поема в негативна посока.
В следващите редове ще изясним и случаите, в които този метод може да ви е от полза. И така:
Сами или с терапевт?
Ако в начина ви на мислене преобладават негативни мисли, тогава може би вие ще имате нужда от терапевт – специалист, който да ви помогне да прекъснете този негативен мисловен модел. Когато техниката се използва в терапевтична среда и с помощта на терапевт, тя се нарича когнитивно преструктуриране.
В какво се състои методът?
Основната идея, която стои зад този вид терапия е, че рамката през която човек гледа дадена ситуация, определя неговата гледна точка. Когато тази рамка бъде леко изместена, се променя значението на ситуацията, а оттам и възприятието и начинът на мислене. За да онагледим метода, ще използваме следния пример: представете си, че гледате през обектив на камера.
Картината, която се вижда през обектива може да се промени в зависимост от това дали гледате отблизо или далеч. Чрез лека „настройка на обектива“ можете да промените изгледа на картината и начина, по който тя се вижда и преживява.
Техники на преформулиране
В семейната терапия можем да го използваме по следния начин: да вземем за пример жена, която се оплаква, че майка ѝ непрекъснато се меси в личния ѝ живот и ѝ натяква какво да прави. В опит да промени негативната нагласа към майката, терапевтът може да предложи следното преформулиране: „Не е ли това любяща проява на майка ви? Може би тя просто иска да ви научи как да се грижите за себе си, така, че да сте готови да живеете без нея.“
В индивидуалната терапия можем пък да вземем за пример човек, който отказва да приеме ограниченията, свързани с негово хронично заболяване. В такъв случай терапевтът може да му помогне да преосмисли начина, по който възприема заболяването си, казвайки: „Можете ли да помислите за вашето заболяване като вградено напомняне да се грижите за здравето си през целия си живот?“
Как да приложите тази техника в ежедневието?
Да кажем, че не сте получили така желаното повишение в работата. Вместо да загубите вяра в себе си и в способностите си, помислете за всички положителни аспекти, които този отказ би имал. Например: ще имате повече време за семейството си, няма да трябва да се нагърбвате с допълнителни работни ангажименти и ще можете да ходите да спортувате по-често. Да вземем за пример още една ситуация: да кажем, че сте получили глоба за превишена скорост. Вместо да се ядосвате, че трябва да платите, замислете се за истинските опасности, които могат да възникнат от шофирането с висока скорост. Ако трябва, дори благодарете на службите за безопасност на пътя, че чрез тази глоба са предотвратили евентуален инцидент.
Кога може да помогне когнитивното преструктуриране?
То може да се използва за лечение на различни състояния като: пристрастяване, хронично безпокойство, хронична болка, депресия, хранителни разстройства, безсъние, стрес, социално тревожно разстройство, както и посттравматично стресово разстройство и др. Други симптоми, които могат да се повлияят са: тежка емоционална загуба, ниско самочувствие, проблеми с взаимоотношенията и др.
Какви са ползите от този метод?
Когнитивното преструктуриране може да бъде полезно за хора, които имат проблеми с психичното здраве, но също така може да бъде полезно и за подобряване на общото психическо благополучие. Използването на някои от неговите похвати може да ви помогне да станете по-позитивни и издръжливи пред лицето на предизвикателствата на живота. Независимо дали го практикувате сами или с помощта на терапевт, този метод може да бъде полезен начин да превърнете проблемите или негативните мисли във възможности за промяна и растеж. Въпреки че когнитивното преструктуриране се практикува в терапията, това може да бъде и нещо, което да правите сами у дома.
С практиката можете да се научите да си напомняте, че първоначалното ви заключение е само едно от възможните обяснения. Така ще осъзнаете, че вашият възглед не е единственият начин, по който да се разгледа проблемът. Научете се да си задавате въпроси като: „Има ли друг начин да погледна на тази ситуация?“ или пък: „Какви са другите възможни причини това да се е случило?“