„В обувките на някой друг“ от Джоджо Мойс

За книгата

Ниша се радва на привилегирования живот на съпруга на заможен и влиятелен бизнесмен, с когото обикалят целия свят. Неочаквано той подава документи за развод и я лишава от бляскавия ѝ лайфстайл. Ниша буквално остава без нищо, но е твърдо решена да си върне онова, което ѝ се полага. Саманта просто се опитва да оцелее – мъжът ѝ изпада в депресия, след като загубва баща си и работата си, и прекарва дните си пред телевизора.

Сам се опитва да му помогне, макар самата тя да се нуждае от подкрепа. Не се чувства комфортно и на работа, където се превръща в мишена за новоназначения ѝ шеф. Бъдещето ѝ в компанията виси на косъм, както и дългогодишният ѝ брак. Сам и Ниша неволно си разменят чантите във фитнеса след тренировка.

В дизайнерската чанта на Ниша са червени обувки „Лубутен“ от крокодилска кожа, а в сака на Сам – евтини и невзрачни ежедневни обувки. Принудени да носят обувките на другата, те сякаш заживяват чужд живот и постепенно се променят. За да осъзнаят кои са всъщност.

Могат ли да се завърнат към предишния си начин на живот? Или преживяното ще ги промени завинаги?

Очаквайте „В обувките на някой друг“ на 4 юли 2023 г.

Интервю с Джоджо Мойс

Дълго време предпочитах да не говоря за личния си живот, но наскоро се запитах: „Какво всъщност крия?“. Смятам, че честността носи огромно освобождение, а и осъзнаваш, че можеш да бъдеш полезен на хората.

Джоджо Мойс става световноизвестна с романите си за взаимоотношенията между мъжете и жените, но самата тя винаги е била дискретна и е предпочитала да държи личния си живот далеч от светлината на прожекторите. През 2019 г. обаче, по време на ковид пандемията, изгубва майка си, двайсет и две годишният ѝ брак завършва с развод и се оказва, че не е в състояние да пише – нещо, което винаги ѝ се е удавало с лекота. В най-личното си интервю до момента Джоджо Мойс споделя как е успяла да се справи и какво я е вдъхновило за написването на най-новия ѝ роман „В обувките на някой друг“.

Смяташ ли, че подходът ти към писането на любовни романи се е променил, откакто се разведе?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото никога не съм смятала, че пиша любовни романи. Пиша истории, в които има и любов. Това, което всъщност ме вълнува, са човешките отношения. От двайсет години ходя на терапия – с известни прекъсвания – и съм запленена от моделите, които хората следват, и как причините за поведението често се коренят в детството. Ако не пишех книги, вероятно щях да се занимавам с психотерапия.

В най-новия ти роман „В обувките на някой друг“ чифт обувки „Лубутен“ на високи токчета служат като броня. Как ти хрумна тази част от сюжета?

Когато започнах да пиша тази книга, преминавах през много неща в личен план. Възнамерявах да си почивам през цялата 2020 г., защото се бях превърнала в работохоличка и това не ми се отразяваше добре. През деня пишех, работех с екип от Лос Анджелис по филмовата адаптация на единия от романите си, а вечерите ми бяха заети от книжно турне. Накрая рухнах. Двайсет и две годишният ми брак също претърпя крах, а майка ми беше болна от рак на кръвта и не ѝ оставаше много. През тази година просто се опитвах да оцелея. Никога не съм имала проблеми с психичното здраве, но изведнъж сякаш не издържах повече. Не можех да пиша.

Бронята помогна ли ти?

Да, сутрин си оправях леглото, измивах си косата, слагах си червило и всичко това ми носеше усещането, че съм постигнала нещо, и моментално ме караше да се чувствам по-добре. Правех го – и всъщност продължавам да го правя – единствено заради себе си, защото на практика живея насред нищото. Чак към края на четиридесетте си години придобих истинска вътрешна увереност коя съм всъщност и как се чувствам. Е, с времето доста неща се променят и в не толкова положителна посока – като лицето ми например, но най-важното е, че знам коя съм. Знам, че хората, които ме обичат, знаят коя съм, а и си имам прекалено много работа, за да се интересувам от мнението на другите.

В романа има и психотерапевтичен елемент – Фил изпада в депресия, защото не може да превъзмогне загубата на баща си.

Исках читателите да си кажат: „Той трябва да се стегне“. Когато майка ми умираше и аз се упреквах, че не съм направила достатъчно, една приятелка ми каза: „Ситуацията е непоносима, а ти си там всеки ден. Това е израз на любов“. Понякога да си там всеки ден изисква най-голяма смелост. Исках обаче мъж да предприеме това емоционално пътешествие, защото обикновено жените са по-склонни да го правят.

Имаше ли чувството, че трябва да създадеш нова връзка със себе си, при положение че животът ти се е променил толкова драстично?

Да. Бях на антидепресанти, защото прекарвах по-голямата част от деня, плачейки. Отслабнах много, не можех да спя, нито да работя. Затова спрях и започнах наново. Взех си куче от приют и просто се разхождахме и слушах аудиокниги, защото не можех да чета. Опитвам се да променя навиците си и да ребалансирам живота си. Никога повече няма да работя с предишното темпо, защото осъзнах, че не ми се отразява добре.

Повечето хора на средна възраст като че ли смятат, че е прекалено късно за промяна на навиците или личния им живот. Как се реши на тази стъпка?

Категорично не съм съгласна. Признавам си обаче, че голяма част от приятелките ми ме сметнаха за луда да се развеждам и да започвам отначало на тази възраст. Но аз го направих, защото вече не изпитвах радост. Човек би могъл да изпитва радост дори когато е сам. В началото така се случи и с мен. След това възстанових връзка с приятел, с когото бяхме близки през двайсетте си години, и започнахме да се срещаме. Сега сме заедно и съм много щастлива.

Чудесно е, че говориш открито за това.

Дълго време предпочитах да не говоря за личния си живот, но наскоро се запитах: „Какво всъщност крия?“. Смятам, че честността носи огромно освобождение, а и осъзнаваш, че можеш да бъдеш полезен на хората. Носиш ли обувки „Лубутен“ като Ниша от книгата? Всъщност предпочитам „Джими Чу“. Досадното на това да носиш обувки на високи токчета на петдесет и три, е, че след това няколко дни трябва да си с маратонки. Те обаче безспорно съдържат огромна сила. Разбирам, че не звучи особено феминистки, но смятам, че феминизмът всъщност означава свободата да избираш сам. Интервюто е преведено по материали на „Уошингтън Поуст“

• Обем: 416 стр.
• Корична цена 19,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2261-1
• Превод: Илвана Гарабедян
• Издателска къща „Хермес“ ООД