„Сардиния – люлката на щастието“ от Хенинг Клювер

Хенинг Клювер ви кани на пътешествие, за да ви разведе из най-живописните кътчета и тайни пещери в Сардиния, да ви запознае с модни дизайнери и награждавани автори, да разкаже за архитектурата, зашеметяващите фестивали и традиции в това изумително средиземноморско райско кътче, както и за кулинарните изкушения, които ви очакват там.

Островът се отличава от всеки друг с пъстротата и разнообразието си – от университетското градче Сасари, превитите от вятъра дъбови гори на север, красивите плажове на запад или овчарските планински селца във вътрешността, до изумруденото крайбрежие Коста Смералда на изток, богатите маслинови горички в равнините и палмовите дръвчета на юг в Каляри...

Настанете се удобно с чаша вино и се насладете на изящния разказ на Клювер за този остров на копнежа!

Хенинг Клювер пише за различни страни. Автор е на десет книги, сред които „Италия отвъд клишетата“. Съпругата му е родом от Сардиния.

Откъс

Островът на копнежите

Беше един от онези юнски дни, типични за низините на Северна Германия. Облаците висяха ниско в небето, но на хоризонта то се беше отворило и надничаше ивица меко вечерно слънце. Исках да ѝ покажа родното си място, бяхме ходили до Хамбург, а сега се намирахме на крайбрежието. От язовирната стена се откриваше просторна гледка към плитчината на Северно море, откроила се след отлива.
– Къде е морето? – попита тя, а аз ѝ разказах за приливите и отливите, за ресничестите червеи и бродовете, за ездача на белия кон и ловците на раци, а вечерната светлина се разстилаше като златен килим под сивото небе над Ваденско море.
Духаше хладен вятър. Тя отхвърли косите от лицето си и попита:
– Не ти ли е студено? – усещаше се, че иска да попита и нещо друго. – И това хората наричат море?
Няколко седмици по-късно пътувахме по крайбрежния път от Алгеро към Боза. Отвесните планини, покрити единствено с гъсти храсти макия и тук-там с маслинови дръвчета, се спускаха стръмно към морето. Пътят, по който почти не минаваха други коли, се вие нагоре-надолу, а изгледът към водата се открива отново и отново и в този септемврийски следобед тя сияеше в тъмносиньо някъде далеч под нас и проблясваше на слънчевата светлина, сякаш по повърхността ѝ се носеха хиляди диаманти. Лекият бриз повдигаше малки вълнички по спокойното море. В един от заливите видяхме закотвена платноходка, а в далечината, при малко късмет, човек можеше да види пасаж от скачащи делфини.
– Виждаш ли – рече тя, сякаш бяхме прекъснали разговора си преди малко, – на това се казва море.
Не е лесно да обясниш на жена, родом от Сардиния, че можеш да обичаш и двете – калнокафявата стипчивост на Северно море и блестящата в синьо красота на Средиземноморието. Обаче е сравнително лесно да убедите някого в предимствата на юга през лятото. Дъщеря ни Джана дълги години живя в Копенхаген, така да се каже на брега на морето. Но чак до късния юни, когато в Йоресунд температурите едва надвишаваха 18 градуса, тежките дъждовни облаци висяха ниско и студеният вятър вееше през Брюге, тя стенеше по телефона:
– Искам да се махна от тук, имам нужда от слънце, топлина, море!

Копнеж за море

С брегова линия от 1849 километра Сардиния и съседните острови докосват Средиземно море във всякакви природни разновидности – от полегати брегове до стръмни планински крайбрежия. Тук има място за всички почиващи, дори и да се налага да преодоляват подводни скали и стръмни склонове, а пък някои приказни плажове са достъпни само с лодка. Копнежът по спокоен залив, кристално чиста вода и топъл плаж нараства също като любовта с увеличаване на разстоянието (и смяната на климатичните зони).
Когато си мечтая за плаж – се казва в един чат в интернет, – то е именно за Спиаджа Роза, на остров Будели, с няколко любими хора, безоблачно небе и 30 градуса с постоянен лек бриз. Това е достатъчно, храна и пиене имаме. Човек все пак има право да мечтае. В света на днешния туризъм розовият плаж на Будели остава забранена зона. Малкият остров, намиращ се близо до Сардиния и Корсика, където през 1964 г. Микеланджело Антониони е заснел няколко сцени от филма си „Червената пустиня“ („Il Deserto rosso“), е част от национална защитена местност, която обхваща целия архипелаг Ла Мадалена. На Сардиния има само още два подобни национални (тоест управлявани от държавата) природни резервата: единият е на север, на остров Асинара, и друг – въпреки че се оспорва от жителите и местното управление – на планината Дженардженту, в Централна Сардиния. Освен тях има и други защитени зони, определени от местното управление. Зоната около известния розов пясък на остров Будели е обявена за защитена зона, след като туристите започнали да го нападат като скакалци и да изнасят тонове пясък... с бутилки и кофи. Е, дотук с мечтите.
Повечето хора търсят хубави плажове, но малко са тези, които ги претърсват. Към претърсващите принадлежи Алберто, италианец от Адриатическото крайбрежие, който от двайсет години всяко лято пътува с кемпера си към Сан Теодоро и по свой начин изкарва парите си за почивка. Около седем часа вечерта, когато хората са се разотишли, той претърсва пясъка с металотърсач за монети, часовници или дори бижута. Големите и ценни находки връща, но парите задържа за себе си, а дреболиите продава. В миналото печалбата му е стигала до около сто евро средно на седмица, а сега в най-добрия случай – до 25 евро, казва той пред L’Unione Sarda, вестника с най-голям тираж на острова. Така че виновна е финансовата криза. Но защо идва чак до Сардиния, за да претърсва плажовете, Адриатическото крайбрежие няма ли също дълги плажове? Напротив, но по думите на Алберто пясъкът на Сардиния е по-чист. А той със сигурност знае, че е вярно.
И най-прекрасният плаж в един момент става скучен, добре известно е, също както и най-дебелият роман, прочетен на Киндъл, свършва, а келнерът в пицарията става досаден, когато за трети път разказва за преживяванията си като гастарбайтер в Дортмундо, както го нарича. Но внезапно от храстите макия се понася омайващ аромат и човек се пита какво се крие всъщност зад хълмовете, обграждащи брега. Откъде идва ароматното сирене, което понякога се поднася като предястие – тръпчиво и свежо, а след основното ястие отново зряло и с лек вкус на ядки? Защо хлябът шумоли тихичко като хартия? Какво са сторили дърветата на хората, че да белят стволовете им? Откъде вее този нервен вятър? И защо тук всичко изглежда толкова различно от Майорка, Сицилия или Крит?
Сардиния просто е различна. Вторият по големина остров в Средиземно море в действителност е малко по-малък от Сицилия, но тук живеят по-малко хора (1,6 милиона в Сардиния, 5 милиона в Сицилия), които съответно разполагат с по-голямо пространство – средно се падат по 69 души на квадратен километър. Само в регионалната столица Каляри и столичните региони е концентрирана една трета от всичките жители, а това означава, че пространството, което се пада на човек в останалата част от острова, става още по-голямо. Забележителните природни пространства излъчват уединение и спокойствие и човек се чувства сякаш е на друга планета. Единствени по рода си за цялото Средиземноморие са и причудливите конусовидни каменни кули от праисторията – нураги. Никъде в останалата част на Италия няма еквивалент на старолатинския език на местните жители. Накратко, историята тук е поела по свой собствен път.

На книжния пазар от 4 юли 2023 г.
Обем: 264 стр.
ISBN: 978-954-389-738-4
Издателство: „Ера“
Корична цена: 18 лв.