„Алисия и теоремата за безкрайната любов“

За книгата

Когато съпругът ѝ умира при нелеп инцидент, Алисия наследява семейната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква представа как се прави вино. Също така не обича кучета.

Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов крах, а домашният ѝ любимец се отнася към нея с безразличие. Алисия се чувства безкрайно самотна. Нима съдбата е толкова жестока, че не иска да ѝ даде втори шанс за щастие?

Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и привлекателен корсиканец, а на всичкото отгоре и агроинженер, който е готов да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е твърде добър, за да е истински. И се оказва права – сексапилният мъж с мистериозен поглед крие минало, което може да разруши всички надежди на Алисия, както и крехката ѝ любов.

Интервю с Майте Уседа

Майте Уседа е родена през 1967 г. в град Овиедо, Северна Испания. По съвет на близките си завършва бизнес информатика – „професията на бъдещето“, но след години работа в различни сектори, тя записва социална дейност – дисциплина, която се опитва да направи света по-добро място. Въпреки това нейната най-голяма страст си остава музиката. От дете свири на китара, композира песни и през 90-те е част от музикална група. Скокът от писане на песни към писане на романи е просто следващата стъпка напред, начин да направи по-обширни историите, които измисля в няколко строфи.

Стилът на Майте Уседа се отличава с непринудените си диалози, които веднага ни карат да почувстваме героите като истински. Един от персонажите в романа ѝ „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ е колумбиец и авторката влага много усилия, за да може читателят да „чуе“ автентичната колумбийска реч. В този смисъл прозата на Майте е обгрижена и елегантна, обогатена от прекрасно чувство за хумор и голяма доза оптимизъм. Дори най-драматичните моменти тя смекчава с ироничен и забавен език.

В момента Майте живее заедно със семейството си в една вила на брега на Атлантическия океан.

Ще ни разкажете ли малко повече за творческия си път?

Родена съм в провинция Астуриас, в Северна Испания. Учих бизнес информатика и работих в различни сектори, а когато се омъжих, се преместих в Мадрид. След раждането на сина ми се грижих за него и междувременно се записах да уча социални дейности – дисциплина, която е много по-близка до мен.

През 2009 г. започнах да пиша първия си роман „Кулата на ангелите“, за да проверя дали съм способна на подобно нещо. В края на 2012 г. я публикувах в платформата на „Амазон“ и положителните отзиви ме вдъхновиха да продължа да пиша.

През 2014 г. в същата платформа публикувах „Любов за Ребека“. Романът беше в класацията за бестселъри на „Амазон“ в продължение на 300 дни и беше преведен на английски и немски. След този успех редакторът Емилио Алби от издателство „Планета“ се свърза с мен. Каза, че е харесал книгата ми и когато довърша следващата, да му пиша. Осем месеца по-късно я изпратих със страх в сърцето. За щастие, харесаха „Алисия и теоремата за безкрайната любов“ и ѝ дадоха шанс.

За какво се разказва в „Алисия и теоремата за безкрайната любов“?

В романа се разказва за намирането на половинка в интернет, за ползите и неудобствата на социалните мрежи и сайтове за запознанства. 40 % от жените, които търсят връзка, го правят в интернет, а 40 % от мъжете я търсят в кръга си от познанства. Тези данни ме изненадаха, защото се оказва, че голям процент мъже и жени са обречени никога да не се намерят.

Какъв е жанрът на книгата и към каква аудитория е насочена?

Смятам, че романът е нещо средно между чиклит и съвременна романтична история. Насочен е към всички любители на романтичния жанр, които също се наслаждават на щипка интрига, малко мистерия и много забавни ситуации.

Разкажете ни за героите си.

Алисия овдовява рано и няма деца. Съпругът ѝ е бил винар от Майорка и след смъртта му тя трябва да се захване с бизнеса. Алисия обаче не знае нищо за лозята и трябва да се научи бързо. А трябва и да се грижи за кучето на съпруга ѝ, което на всичкото отгоре я мрази, защото я свързва с изчезването на господаря му. След шест години непрестанна борба за поддържането на винарната и на прага на четиресетте, решава да се обърне към сайт за запознанства. Така среща Марко – привлекателен корсиканец с обширни познания за винарството, който изглежда идеален за нея.

Какво е необичайното в „Алисия и теоремата за безкрайната любов“?

Романът е написан с много силно чувство за хумор. Перипетиите на героинята, разказани от самата нея, са изключително забавни. Реших да напиша историята от първо лице, за да ѝ придам усещане за близост и автентичност, дори и изпълнението да е по-сложно и изпълнено с рискове.

Освен това исках да напиша история, която се развива във винарска изба. А в Испания има много малко жени, собственици на такива изби, и по една случайност по-голямата част от тях са в Майорка. Благодарна съм на Кати Рибот от винарна „Галмес и Рибот“ за това, че беше моята учителка и че ме напътстваше с вещина и опит в света на виното. Беше удоволствие да се запозная с нея и да посетя биолозята ѝ.

В крайна сметка и благодарение на всичко това, според мен, се получи едно чудесно лятно четиво.