"Изгубената тетрадка" от Луиз Дъглас

За автора

Луиз Дъглас е родена в Шефилд, но прекарва повече от двадесет години в Съмърсет. Автор е на единадесет романа, които се превръщат в бестселъри в родната й Англия и са преведени на дванадесет езика. Определят книгите й като модерни готически романи с любовна история и психологически елемент. Живее във Съмърсет със съпруга си и трите им деца. Когато не се занимава с писане, посвещава времето си на семейството, приятелите и животните – обожава кучетата, птиците и китовете. Споделя, че обича да пише за различните проявления на любовта, животните, природата и дълбоката връзка помежду им, но най-вече за хората и тайните, които всеки един от нас пази. 

За книгата

Мила пристига в крайбрежното градче Моранез в Бретан, за да поеме грижата за племенницата си, след като доведената ѝ сестра Софи загива при инцидент в океана. Възнамерява да я изпрати в пансион в Швейцария наесен, а тя да се върне при приятеля си в Бристол и да довърши дебютния си роман. Временно заема мястото на Софи в малка детективска агенция, но новият ѝ колега се оказва Картър Джаксън: приятел на сестра ѝ, в когото Мила някога е била влюбена.Спокойствието в очарователното френско градче е нарушено, когато чужденката Гоша е намерена мъртва. Ексцентричната старица е живеела сама в стар конски фургон. Най-ценната ѝ вещ – тетрадката, в която е записвала съкровените си мисли – е изчезнала безследно заедно с мобилния ѝ телефон. От местната полиция не възнамеряват да разследват случая. Но когато и ръководителят на археологическите разкопки наблизо е публично унизен и подтикнат към самоубийство, Мила и Картър решават да вземат нещата в свои ръце. Ключът към разплитането на мистерията обаче се крие в изгубената тетрадка...

Откъс

Открих го, написа старата жена, последния от седемте. Тя подчерта изречението, натискайки с химикалката. Не изпитваше никакво удовлетворение, нито победоносно чувство – само мъка. И беше уморена. Светлината избледняваше и очите я боляха. Засега бе направила достатъчно. Взе телефона си и снима това, което беше написала. След това остави химикалката между страниците на тетрадката и внимателно я сложи на земята до себе си. Облегна се на стола до малкия димящ огън и затвори очи, разтривайки костеливите си пръсти, за да облекчи болката. Някъде в гората се чу крясък на бухал. Когато започна това издирване, жената беше водена от гняв и желание за отмъщение. Сега просто искаше това да свърши, за да може да се прибере у дома. Още малко. Скоро тя щеше да предаде тетрадката в ръцете на властите. Справедливостта щеше да възтържествува. Поуките щяха да бъдат извлечени.Жената загърна по-плътно шала около раменете си. Столът ѝ беше подплатен с възглавници, чувстваше се комфортно, а огънят беше своеобразна компания. Още не беше готова да се качи в стария фургон за коне, който в момента наричаше свой дом. Страхуваше се от тъмнината вътре, от самотата, от усилията да заспи, от кошмарите, които я връхлитаха, когато успееше. Затвори очи и си спомни червените керемидени покриви на къщите в града, в който беше живяла, и снежните върхове на планините над тях. Спомни си кафенето, в което ходеше със семейството си в събота сутрин, как съпругът ѝ сгъваше вестника и го поставяше на масата, а отгоре му слагаше очилата си. Спомни си как той срещаше погледа ѝ, вземаше ръката ѝ и я вдигаше към нежните си устни. А синът им, единственото им дете, оглеждаше площада и махаше на приятел от училище. Сервитьорът, млад мъж с къдрава руса коса, им донасяше кафето и казваше: „Не е ли денят прекрасен?“ Петролната миризма на неговия афтършейв, използван от всички момчета през осемдесетте години, уверената, широка усмивка на младия мъж. Не, тя нямаше да мисли за него. Старицата седеше до огъня, до своя раздрънкан стар фургон сред полето и пресяваше любимите си спомени, изваждайки ги като карти от колода. Тя пееше на бебето си под пъстрата сянка на брезата. Трапчинките по неговите пръстчета, мекотата на кожата му. Държеше го в скута си, докато заспи, целуваше тъмната коса. Първият му ден в училище, рисунките, които той носеше вкъщи. Картичката за Деня на майката: цвете от червена хартия, залепено върху парче картон. Тя все още пазеше картичката, но момчето вече го нямаше. Затова беше тук. Защото го обичаше с цялото си сърце и с всяка своя клетка. Заради обичта си. Заради него.

• Обем: 304 стр.
• Цена: 17,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2297-0 
• Превод: Дафина Янева - Китанова
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД