„Великият Гетсби“ от Ф. Скот Фицджералд

За автора

Сред най-известните му произведения е „Великият Гетсби“, обрисуващ света на привилегированото общество в САЩ през онези бурни времена. Освен романи, Фицджералд пише и много статии, новели и кратки разкази. През 2018 г. са публикувани осемнайсет негови разказа – неиздавани, непознати или смятани за безвъзвратно изгубени, – обединени в сборника „Бих умрял за теб и други изгубени истории“.

За „Великият Гетсби“

Джей Гетсби притежава всичко – той е млад, привлекателен и баснословно богат. Видни личности посещават бляскавите му партита, имението му в Лонг Айланд жужи от превъзбуда денонощно, хората от висшето общество пият, танцуват, флиртуват и обсъждат мистериозната му личност. Гетсби обаче изглежда сам сред тълпата. Той наблюдава и чака, но какво – никой не знае. Зад великолепието и разкоша се крие тайна – мълчалив копнеж по единственото нещо, което е извън досега му.

Когато обещанието за любов и щастие е само на ръка разстояние, поредица от трагични събития ще разкрият грозната страна на този привидно бляскав свят.

Очаквайте на 19 септември.

Откъс

В летните нощи от дома на съседа ми долиташе музика. В сините му градини идваха и си отиваха мъже и млади жени, досущ нощни пеперуди сред шепота, шампанското и звездите. Следобед по време на прилива гледах как гостите му се гмуркат от кулата на плаващата платформа или правят слънчеви бани върху горещия пясък на плажа му, докато двете моторни лодки порят вълните на Пролива, дърпайки водни ски над водопади от пяна. През уикендите неговият „Ролс-Ройс” се превръщаше в омнибус, превозващ групи от хора до града и обратно от девет сутринта до късно след полунощ, а комбито му сновеше като пъргава жълта буболечка да посреща всички влакове. Всеки понеделник осем прислужници, включително допълнителен градинар, се трудеха от сутрин до вечер с парцали, четки за търкане, чукове и градински ножици, за да поправят разрушенията от предната вечер.

Всеки петък пет щайги с портокали и лимони се доставяха от нюйоркски магазин за плодове – всеки понеделник същите тези портокали и лимони напускаха къщата през задната врата под формата на пирамиди от кухи половинки. В кухнята имаше машина, която за половин час можеше да изстиска сока на двеста портокала, стига палецът на някой прислужник да натиснеше двеста пъти едно малко копче.

Поне веднъж на две седмици пристигаше цяла армия от доставчици с няколкостотин метра брезент и достатъчно многоцветни лампички, за да превърнат огромната градина на Гетсби в коледна елха. На дълги маси, украсени с разкошни ордьоври, се нареждаха бутове с подправки, салати, пъстри като костюми на Арлекин, и прасенца и пуйки в тесто, изпечени до тъмнозлатисто. В голямата зала поставяха бар с истинска месингова релса за краката, зареден с джин, ликьори и отдавна забравени плодови напитки, които повечето гости от женски пол не познаваха, защото бяха твърде млади.

До седем часа оркестърът вече е пристигнал – не някакви си петима музиканти, а истинско гъмжило от обои, тромпети, саксофони, виоли, валдхорни, пиколи, барабани и тимпани. Последните плувци вече са се върнали от плажа и в момента се преобличат на горния етаж; колите от Ню Йорк са паркирани в редици по пет на алеята пред къщата, а залите, салоните и верандите са изпъстрени с ярки цветове, странни модни прически и шалове, на които биха завидели дори в Кастилия. Барът работи на пълни обороти, към градината се носят едни след други табли с коктейли, а въздухът жужи от разговори и смях, от небрежни подмятания и запознанства, които се забравят на мига, от въодушевени срещи между жени, които дори не знаят имената си.

Слънцето чезне и светлините стават по-ярки, оркестърът вече свири лека коктейлна музика, а хорът от гласове вече звучи с един тон по-високо. От минута на минута смехът става все по-гръмогласен, разливан щедро при всяка шега. Групите се менят все по-бързо, набъбват от нови попълнения, разпадат се и веднага след това се образуват наново – вече има „прелетни птички”, самоуверени момичета, които тук-там се провират сред по-едрите и по-солидните, за един напрегнат щастлив миг стават център на вниманието в някоя група и възбудени от тази победа, се понасят плавно през морето от лица, гласове и багри под постоянно променящата се светлина.

Изведнъж една от тези номадки в рокля от трептящ опал грабва отнякъде коктейл, глътва го на екс за кураж и движейки ръце като Фриско, излиза с танцова стъпка сама на брезентовия подиум. Всички притихват; диригентът любезно сменя ритъма заради нея и навред се понася фалшивата мълва, че това е дубльорката на Гилда Грей от „Фоли Бержер”. Партито е започнало.

Струва ми се, че първия път, когато отидох в къщата на Гетсби, бях един от малцината поканени гости. Хората не чакаха да ги поканят – просто отиваха там. Качваха се в автомобили и поемаха към Лонг Айланд, но на финала някак си се озоваваха пред вратата на Гетсби. След това някой, който познаваше Гетсби, ги представяше и те започваха да се държат така, сякаш се намираха в увеселителен парк. Понякога идваха и си отиваха, без изобщо да са се запознали с Гетсби, дошли на партито, въоръжени с онова простодушие, което само по себе си представлява входен билет.

Аз наистина бях поканен. Рано сутринта на онази събота шофьор в униформа с цвят на светлосиньо яйце на червеношийка прекоси моравата пред къщата ми, носейки изненадващо официална бележка от господаря си – в нея се казваше, че бих направил чест на Гетсби, ако посетя неговото „малко парти” довечера. Видял ме няколко пъти и отдавна възнамерявал да ме посети, но непредвидено стечение на обстоятелствата осуетило плановете му – бележката беше подписана „Джей Гетсби“ с респектиращ почерк.

Малко след седем часа влязох в неговия двор, издокаран в бял спортен панталон, и пообиколих градината, чувствайки се неловко сред водовъртежите и вихрушките от хора, които не познавах – въпреки че имаше и лица, които бях виждал във влака за Ню Йорк. Веднага ми направи впечатление колко много млади англичани имаше наоколо; всичките добре облечени, малко гладни на вид и водещи тихи, настойчиви разговори с масивни, заможни американци. Несъмнено продаваха нещо: ценни книжа, застрахователни полици или автомобили. Младите англичани със сигурност осъзнаваха пределно ясно, че са заобиколени от лесни пари, и бяха убедени, че могат да ги приберат с няколко подходящи думи, казани с подходящ тон.

• Обем: 192 стр.
• Цена: 17,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2279-6
• Превод: Емил Минчев
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД