„Шведите знаят как“ – Антие Щрубел

Може би е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава!

Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините ИКЕА не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно.

Научаваме за националния химн на шведите, който издава любовта им към природата, и за това как работи свръхсоциалната им пазарна икономика. И най-важното – какво да правиш, ако те изненада лос, докато береш малини?!

Отскочете до Швеция чрез тази книга и вижте какви любопитни факти, истории и традиции се крият под синьо-жълтия флаг!

Антие Щрубел е немски автор, литературен критик и преводач от шведски и английски. Живяла е в Швеция.

Откъс

Червеното трае по-дълго

Моята вила беше боядисана в бяло. Беше на два етажа и се намираше на билото на хълма. Отдалеч се виждаше как свети. Когато се приближиш обаче, се забелязваше как боята започваше да се лющи. Двамата съседи, намиращи се в непосредствена близост, и други осем в радиус от пет километра, ми препоръчаха да боядисам къщата, преди да настъпи зимата. И определено не биваше да използвам бяла боя, а червена – онази червена боя, която от края на XVIII в. е станала част от шведския национален романтизъм. Определено нямаха намерение да ме направят истинска шведка. Искаха само да ме предпазят и да помогнат.
Falur?d не е само цвят. Ако живеете в червена къща с типичните бели кантове по външните ъгли, то вие се придържате към традиция, възникнала сред висшите слоеве на обществото още през XVI век. Шведските търговци са първите, които боядисват къщите си в червено. Тази идея им хрумва неслучайно, тъй като те държат много на естетиката. Или по-скоро искат дървените им къщи да приличат на тухлените сгради на богатите търговци в Любек и други части от континента. Явно вярват, че ако отвън изглеждат червени, вътре вече ще се появи богатството. И наистина тогава имат право. Свежият цвят сякаш привлича парите като магнит и скоро са събрани достатъчно, за да превърнат Швеция по времето на Густав Васа в голяма европейска сила, която доминира не само над скандинавските си съседи, но и над целия северноевропейски регион. Чак двеста години по-късно боята е толкова засъхнала, че монетите се олющват, империята се разпада и се налага един генерал от армията на Наполеон да бъде поставен за престолонаследник, защото никой местен вече не иска да заема престола. През 1810 г. Жан Бернадот произнася речта си при встъпването в длъжност на пиджин шведски и след това записва: Виното е ужасно, хората нямат никакъв темперамент и дори слънцето не излъчва топлина.
Скоро след това страната е сред най-бедните в Европа. Не е чудно, че червеният цвят, който някога е символизирал просперитет и власт, веднага се превръща в обект на романтичен копнеж, на преображение на миналото и днес е една от малкото характерни черти на шведската живопис. В картините на импресиониста Карл Ларшон цветът блести особено силно и през XX век, докато продължава бедността. Още през 20-те години на XX век суровини като захарта се смятат за луксозни стоки. И в наши дни, изглежда, ужасяващият образ на бедността все още хвърля сянката си (от време на време) върху главите на шведите. Тук са сладки не само характерните канелени кифлички, които могат да се хапнат в най-малкото кафене на най-отдалечения местен музей. Хлябът и дори колбасите също са подсладени.
Съседите ми сервираха kanelbullar с кафе и аквавит и ме питаха кога най-накрая ще започна да рисувам.
Сигнално червеният цвят на къщите, разположени из околността, при определени условия може да попречи на някого да се блъсне в тях през нощта или в мъглата. Основното предимство на falur?d обаче се крие в състава на неговия цветен пигмент. Във Фалун, града, издигнат върху червена земя, с улици, които приличат на червено кадифе, този пигмент се добива като страничен продукт от мина за медна руда. Пигментът съдържа железен оксид със следи от алуминий, цинк и мед, което прави боята влагоустойчива и спомага за запазването на дървесината.
Съседите ми знаеха за какво говорят: ако гласуваш в червено, ще трябва да боядисваш по-рядко. Това звучи почти като предизборен лозунг на Социалдемократическата работническа партия, която все пак е на власт в Швеция в периода от 1932 до 2006 г. с малки прекъсвания. През последните десетилетия обаче много шведи започнаха да копнеят за промяна. Къщите, боядисани в синьо, оранжево или жълто, вече са навсякъде, а на власт са променящи се партийни формации.
Белите къщи все още са рядкост. Моята вила поне изглеждаше истинско изключение и когато дойде зимата, не бях направила нито щрих с четката.

Самостоятелни и способни деца

Преди да падне първият сняг, съседите ми дадоха един матрак, без да кажат нито дума. Той беше толкова голям, че не можеше да се вмъкне през стълбището и трябваше да го вкарам в къщата през балкона. Фактът, че се погрижиха за мен, без да ме попитат, показваше колко скептични са били относно моето оцеляване. Шведите обикновено смятат, че се помага само когато някой поиска помощ. Непоисканата помощ се смята за унизителна; тя показва на другия, че не е в състояние да се справи сам. Но за шведите е толкова важно да се справят сами, колкото и да си боядисат къщите червени. Дори децата се учат да бъдат duktig (способни), учат се да действат самостоятелно и да са отговорни, да се справят с проблемите спокойно, обмисляйки ги и запазвайки самообладание. В образа на Пипи Дългото чорапче те виждат най-добрия модел за подражание. Това деветгодишно момиче е не само едно нахално хлапе. То показва типичния шведски характер: Пипи е независима, отказва всякакъв вид контрол, има не само свръхчовешка сила, но и живее напълно самостоятелно, баща ? е някъде далеч в морето, а майка ? е починала. Пипи е като икона за една страна, в която децата се възприемат като равноправни личности, които отрано се научават, че са отговорни за собствения си живот. Това между другото обяснява факта, че шведските детски площадки дори в оживени слънчеви дни са толкова тихи, сякаш са библиотеки на открито. В плувни басейни или огромни детски увеселителни паркове като „Ватенланд“ и „Сомарланд“ в Кнайпбюн на остров Готланд не бива да се страхувате, че оглушителни крясъци веднага ще ви спукат тъпанчетата. Но това не означава, че малчуганите не се забавляват и седят омърлушени сами в края на люлката. Просто показва, че не се превръщат в малки чудовища, които си крещят едно на друго и си чупят очилата заради някаква играчка. Дори малките шведи са разбрали, че животът не е да имаш, а да бъдеш. Трябва да се пазят не вещите на човека, а неговата психика.
Както например, за един германец е немислимо да не постави около вилата си ограда, през която обаче после гръмогласно да разказва на съседа за храносмилателните си проблеми, така за един швед са немислими и оградата около градината, и викането. Шведите проявяват сдържаност и пазят личния си живот. Личните им проблеми са само тяхна грижа. Те не натоварват другите с безкрайни лични истории, нито с душевните си терзания. Прекрачването на тези граници е също толкова сериозно, колкото и събарянето на градинската ограда за германците. Да ми дадат матрак, без да го поискам, при нормални обстоятелства би означавало да намекнат, че не съм достатъчно duktig, или оправна, за да се справя сама.
При тези условия обаче това би могло да значи само, че не мога да бъда спасена по друг начин.
Усетих го, когато падна първият сняг. Матракът поне предпазваше от студа, идващ от пода. От друга страна, леденият вятър проникваше безпрепятствено през многото прозорци.

Любовта е сляпа

Разбира се, още когато си търсех къща, бях забелязала, че шведските дървени къщи в провинцията обикновено са малки и имат ниски стаи, които се отопляват от огромна чугунена печка в кухнята. Логично е таваните в такива къщи да падат много ниско, така че топлината да не се губи веднага.
През последните години, особено в големите шведски къщи, вместо печки на дърва се инсталират геотермални отоплителни системи. Шведите обичат да живеят в непосредствена близост с природата и то толкова много, че винаги измислят нови технологии, за да я предпазят от самите себе си. По този начин Швеция се е превърнала в една от страните пионери в опазването на околната среда. Никъде другаде отпадъците не се разделят толкова стриктно. Това се прави не само на принципа пластмаса отляво, хартия отдясно и органични отпадъци в средата, а само за пластмасата има три различни контейнера. В единия се събира всичко, което е непакетирано – в насипно състояние като фолио и торбички, а в другия – всичко, което е с обвивка, например еднократни опаковки и кутийки от маргарин, но само ако не надвишават определени размери. По-големите пластмасови опаковки се хвърлят в третия контейнер, а ако не ви е дотегнало, можете да помислите дали капачките на кутиите за маргарин спадат към насипните материали, или трябва да се изхвърлят заедно с кутията.
Любовта към природата обаче означава също и че човек като Ларш Йоран Юсефсон, бивш главен изпълнителен директор на енергийния гигант „Ватенфал“, може да бъде еколог за пример и да придаде образа на зелена компания на четвъртия по големина доставчик на електроенергия в Европа. И в Швеция хората знаят, че една западна индустриална страна не може да се развива и да оцелее без енергия, но не могат и да приемат факта, че ще си осигуряват необходимата им енергия за сметка на природата. Така че, ако при производството на енергия заговорим и за чиста съвест в лицето на Юсефсон, е лесно да се пренебрегне фактът, че „Ватенфал“ отделя повече въглероден диоксид от цяла Швеция и инвестира в чужбина в „мръсна енергия“ под формата на кафяви въглища от Бранденбург. Понякога обаче любовта е сляпа. Остава незабелязан и фактът, че толкова възхваляваният пилотен проект на компанията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид е оспорван сред научните среди, а екологичният му ефект е доста ограничен. Освен това държавното горско дружество „Свеаскуг“ може успешно да се представя за модел за подражание в частния сектор при опазването на околната среда, макар неговият шеф да твърди, че би било катастрофа, ако се създадат повече природни резервати.
Не е изненада, че Жана д‘Арк в областта на опазването на климата идва именно от Швеция и с типичната си шведска непреклонност просто сяда с една картонена табела пред парламента в Стокхолм, за да спасява света. По този начин предизвиква стачки в училищата в цял свят в полза на климата и поставя началото на едно ново движение. Грета Тунберг напомня с поведението си на силното момиче на Астрид Линдгрен и в същото време показва на обществото, че то трябва да осъзнае, че е зависимо от природата.
Моята вила не разполагаше нито с геотермално отопление, нито с чугунена печка. Нямаше нито ниски тавани, нито малки прозорци. Стаите бяха високи четири метра. Разполагаше с неработещи, но пък богато декорирани печки в стил ар нуво, имаше двукрили врати и декоративна мазилка, която спокойно можеше да съперничи на тази на старите сгради в Берлин. Един от предишните собственици, явно в пристъп на шведско осъзнаване за отговорност към околната среда, беше поставил няколко соларни панела на покрива на верандата, гледаща на юг. Така и не разбрах дали те действително допринасят за енергийния баланс, но предполагам, че ако изобщо са работели, е можело да бъдат свързани само с малката сауна на горния етаж. В сауната температурата никога не е била повече от петдесет градуса.
Така или иначе страхотните оригинални прозорци, тип витрини в цялата къща са спомогнали за намаляването на топлинния поток във вилата. Щеше да ми се наложи да прекарам лятото в цепене на дърва, а зимата, вместо да се пързалям с кънки, да зареждам с тях камината от сутрин до вечер, ако зад къщата нямаше огромен резервоар за нафта. Той беше покрит с ръжда и свързан с огромна отоплителна система, която с котела и тръбите заемаше едно отделно помещение. И не успях да видя тази система, докато не поръчах първото си гориво за отопление. Тогава по тихия криволичещ път се изкачи един камион, зареди две хиляди литра в цистерната и аз осъзнах: ужасното бръмчене на това съоръжение беше израз на пълен възторг. Без изобщо да преувеличавам, всъщност то лакомо погълна парите ми.
Вилата не беше скъпа. Срещу сумата, която бях платила за къща с осем стаи (без да се включват преддверия, килери и гардеробна под скосения покрив), две бани, веранда и балкон, и още 3000 квадратни метра гора и ливада, най-вероятно щях да си купя запустяла къща (половината от къща близнак) от шейсет квадратни метра, разположена на междуградски път в Германия. Докато търсех, разгледах най-различни къщи: от запустяла сграда за нищожните 10 000 евро, в която термитите вече бяха разяли стените, през провинциални училищни постройки, в които столовете все още седяха разместени, сякаш току-що е ударил звънецът за междучасие, през луксозен палат с бар и камина, облицована с плочки за 100 000 евро, до една дървена църква, която се предлагаше като къща за почивка. Сериозно се замислих за църквата; не заради зловещите ефекти в часовете след полунощ, а защото църквите в Швеция определено се намират на онзи хълм, от който се открива най-красивата и просторна гледка към цялата местност, независимо дали наблизо има някакво селище, или не.
Имотите на брега на езерото са най-скъпи и обикновено преди вас има няколко норвежци, които търсят лятна резиденция на топло на юг. От друга страна, нидерландците, които в момента са най-голямата група купувачи заедно с германците, спекулират с оглед на глобалното затопляне, че в недалечно бъдеще ще има голямо бягство на север, на хладно. И скоро това, което сега може да се нарече изгодна сделка, ще се превърне в доходоносен имот.
Дълго си мислих и за едно имение. То се намираше сред гората, до него се стигаше само по километричен частен път; ако не искаш да го посетиш, можеш просто да спреш пред бариерата на входа на гората. Няколко колонии от мравки вече си бяха поделили пода на къщата помежду си, но с оглед на десетте хектара гора, включваща и животните, както и двете плевни плюс трактор и безкрайни полета пред прозорците за по-малко от 50 000 евро не исках да бъда дребнава. Тракторът обаче не успя да заработи. А щях да имам спешна нужда от него през зимата. Ако исках рано сутрин набързо да си купя хлебчета и кисело мляко Hjortron трябваше първо сама да разчистя снега от километричния път за достъп.

На книжния пазар от 26 септември 2023 г.
Обем: 256 стр.
ISBN: 978-954-389-754-4
Издателство: „Ера“
Корична цена: 18 лв.