Задават се евро-санкции за строителството в защитени територии

Може би по-добре късно, отколкото никога, но още по-добре рано, отколкото късно. За съжаление у нас почти всичко става късно, ако изобщо става. Надявахме се на ЕС, преди това на ред други абревиатури, но положението ни няма да се промени, ако не проумеем, че всичко зависи най-вече от мнозинството граждани на България.

Когато хората, които ги е грижа за опазването на природата в България вдигаха шум най-вече по интернет, правеха протести по улиците и светофарите, тогава властниците в България гледаха как по-успешно да не им дават гласност. Дори се стигна и до срамотния случай с Мишел Бозгунов, който беше привикван от органите на МВР затова, че обявил в блога си такъв протест, незаконен според МВР.

Евентуалните санкции, които България, тоест всички ние ще понесем, ще бъдат съвсем законни, и тези, които евентуално ще ги наложат изобщо няма да питат МВР, нито пък ще могат да бъдат привикани.

Жалното е, че виновните, тези, които строят безразборно дори в защитени природни български територии, най-слабо ще усетят санкциите.

Обществената нетърпимост към унищожаването на природата у нас и превръщането на уникални природни местности, много от тях единствени в Европа, трябва да стане още по-остра.

Европейският съюз е стигнал до това свое законодателство по въпроса за опазване на природата не от кой знае каква предвидливост, а от опит, защото природата в Европа също е била подложена на унищожението, което застрашава и България.

Трябва ли и България да се превърне в един безкраен комплекс от градове и магистрали, или ще хванем последния влак, естествено, с глоба, скачайки в движение, крепейки се на един крак?...

Готвени промени в закона ощетяват държавните гори
Десетте стъпки за запазването на българската гора
Седем примера за замени на държавни гори