Корица: Мила Янева-Табакова
Първото българско издание с илюстрации на американската класика „Нежна е нощта“, което „Кръг“ публикува през март тази година, получи множество високи оценки от библиофилите и вече е почти изчерпано. Тъкмо поради силния интерес издателството спазва своята традиция да издаде книгата и в по-достъпен вариант. Днес, 9 октомври, в родните книжарници ще се появи ново издание на шедьовъра на Ф. Скот Фицджералд – този път с меки корици, изрисувани от Мила Янева-Табакова. Последната, най-скъпа и най-дълго писана творба на модерния класик отново е в иконичния превод на Димитри Иванов, направен през 1967-а.
Романът отразява блясъка и горчивината в живота на своя автор, особено драматичната му връзка с прекрасната и психически неустойчива Зелда. Познавачите на Фицджералд откриват много от нея у образа на главната героиня – крехката, богата наследница Никол Уорън. Също като съпругата на писателя и тя се лекува в психиатрична клиника. Именно там среща талантливия и очарователен доктор Дик Дайвър, за когото се омъжва. Двамата прекарват времето си между Швейцария, Италия и Френската Ривиера, където богатите американци имат навика да почиват през 20-те години на миналия век. Но в съвършения рай на красивите и изискани господин и госпожа Дайвър са посети семената на разрушението. Техният екзотичен начин на живот лежи на семейното богатство и контактите. А появата на прекрасната млада холивудска актриса Розмари Хойт, която е заслепена от бляскавото семейство, носи със себе си непоправими последици. В „Нежна е нощта“ героите на Фицджералд са изтъкани от противоречия, те са уязвими и несигурни, жертви на собствените си слабости. Това са герои, които не се забравят, защото болезнено приличат на нас.
Писателят вярва, че „Нежна е нощта“ е най-големият му шедьовър и че ще засенчи по слава дори „Великият Гетсби“. Вместо това обаче при публикуването си през 1934-та романът е посрещнат със смесени отзиви, което го превръща в най-голямата артистична болка на своя създател. Днес знаем, че Голямата депресия от 30-те години не е била най-доброто време за тази книга, нито пък за автора ѝ, който се възприема като символ на разюзданата епоха на джаза. Точно през октомври, но преди повече от век – през 1929 г. – фондовите пазари се сриват и светът, в който Фицджералд процъфтява, приключва трагично. Настъпва нов и напълно различен етап, който ще роди и друго течение в американската литература, разработвано от автори като Джон Стайнбек.
Ърнест Хемингуей, близък приятел на Фицджералд, казва за „Нежна е нощта“, че с времето ще става все по-добра и по-добра. В навечерието на 90-годишнината на романа думите му са неоспорим факт.