„Коледен облог“ – Холи Касиди

Бела Рос не е в живописното планинско градче Мейпъл Фолс, за да се потопи във веселия коледен дух. Мисията ѝ е да придобие на безценица местното умиращо магазинче „Винаги Коледа“ и да се завърне победоносно в Лос Анджелис, където я очаква така мечтаното повишение. Ето защо нищо не може да застане на пътя ѝ. Освен вбесяващо инатливият внук на собственика...

Джеси Харисън отказва да предаде толкова лесно семейния магазин, пълен с топли спомени. Решението е абсурден коледен облог: Бела и Джеси ще участват в традиционните (доста ексцентрични) коледни игри на Мейпъл Фолс, а победителят ще определи цената.

Щурите изпитания тестват силите им до краен предел и разкриват неподозирани таланти... и дълбоко заровени чувства. Сред празнични песни и филми, ароматни курабийки, снежни разходки и каране на шейни, страстите се разгорещяват, а айсбергът помежду им започва да се топи. Но с наближаването на края на облога може да се окаже, че цената и за двамата е прекалено голяма, а победителят всъщност е губещ.

Само коледно чудо може да разреши заплетената ситуация, в която Бела и Джеси са се забъркали. А по Коледа наистина всичко е възможно...

Холи Касиди е псевдоним на световноизвестната бестселърова писателка Хана Мери Маккинън. Освен романтика, тя пише съспенс и трилъри. Родена е в Англия, но е отраснала в Швейцария, а в момента живее в Онтарио, Канада, със съпруга и тримата си синове.

Откъс

Пристъпих и почуках на матовото стъкло, което мигновено се изчисти. Такова стъкло е привилегия само за елита тук, нещо, което със сигурност ще впиша в списъка с желанията си, когато бъда допусната до света на едрите риби. Може би някой ден, когато набера достатъчно сили и опит, ще управлявам своя компания... Това е и най-голямата ми мечта.

Щом ме видя, Валери вдигна ръка и направи знак да влизам. Моята началничка е някъде около четиресетгодишна и обикновено носеше черни панталони и сака. Не помня някога да е имало нещо разместено в късо подстриганата ѝ руса коса, която подчертаваше съвършените ѝ скули. На един от идеално поддържаните ѝ пръсти блестеше само платинена брачна халка. Забелязах на тънката ѝ китка следи от наскоро свален накитник, който очевидно е носила във фитнеса тази сутрин. Говори се, че не си ляга вечер, докато не извърви дневната си доза от двайсет и пет хиляди крачки. Сигурна съм, че успява да го постигне понякога и преди обяд.

Съдейки по снимките, наредени в елегантната рамка, човек разбира, че тя има съвършен живот. Валери можеше да се похвали с предан съпруг и две здрави деца под шест години. Който твърди, че една жена не може да има всичко, трябва да се срещне с моята шефка.

– Бела, радвам се, че си тук – поздрави ме тя спокойно. – Заповядай, седни.

Това, че ми предлага да седна, трябваше да е добър знак. Хвърлих поглед към телефона си. Не видях съобщение от Луиза и за малко можех да забравя картината как някой от охраната събира вещите от бюрото ми.

– От колко време работиш тук при нас? – започна Валери, щом видя, че вече съм се настанила.

– Почти три години.

– Добре ли се чувстваш?

– Чудесно. Работата много ми харесва.

Валери опря лакти на бюрото и сплете пръсти под брадичката си.

– Да опитаме отново. Кажи ми какво мислиш наистина, а не какво очакваш, че искам да чуя.

В първия миг получих усещането, че под краката си имам или движещи се пясъци, или капак, който всеки миг ще се отвори и ще пропадна. Опитах се да се сетя накъде бие тя, защото отговорът ми беше напълно искрен. Харесвам до голяма степен компанията и никак не ми се искаше да рискувам да загубя това, с което мога да се похваля. От друга страна, нещо във въпроса ѝ събуди типичната ми импулсивност.

– Ще ми се да напредвам малко по-бързо в кариерата.

– За рекордно време успя от асистент по продажбите да станеш шеф на екип – отбеляза Валери. – Надскочи всички, включително и тези, които бяха при нас преди теб.

– Вярно е, но работя здраво и това, че съм старши служител, не винаги е най-добрата индикация за добро изпълнение.

– Права си. Преди шест месеца кандидатства за настоящата си позиция. Добре помня, че настоя да докладваш лично на мен, защото представянето ти в продажбите ти дава шансове да станеш съдружник – тя се облегна назад и замълча за миг, преди да продължи: – Конкуренцията ти с Майлс Серпико е ожесточена. И двамата не пестите сили и енергия.

Успях с известно усилие да не направя гримаса при споменаването на неговото име и избутах по-дълбоко в съзнанието си „ожесточена“.

– Благодарна съм за възможността, която ми дадохте.

– Спечели най-добрият. А и двете с Луиза сте добър екип – Валери замълча и кръстоса тънките си крака.

Забелязах червените подметки на обувките и побързах да отклоня поглед. Мечтая си да имам някой ден такива. Вероятно щеше да се случи в по-далечното бъдеще. Значи се налага да бъда по-положително настроена и по-директна, също като шефката.

– Мога да предложа на компанията повече от това, което ми се позволява – заявих аз. – Много повече.

– Съгласна съм.

– Да... Чакайте малко, съгласна ли сте?

– Чудесно те разбрах, Бела – тихо каза Валери, почти го прошепна. – Знам как да разбирам комплимент. Не се налага да изглеждаш скептична, особено когато заявяваш собствените си високи оценки.

– Да, и съжалявам.

– Не е нужно. Следя работата ти през последните няколко месеца и спокойно мога да кажа, че си добра в това, което правиш. Инициативна си. По време на съвещанието за проекта на Кери направи забележително добри коментари. Проучването ти и предвижданията ти задвижиха нещата и допринесоха значително за сключване на сделката. Тя неслучайно продължава да пита за теб.

Марая Кери питала за мен? Невероятно! Изпънах малко гръб.

– Благодарна съм за оценката ви. С удоволствие бих работила отново с нея.

– Трябва да отбележа, че чувствата са взаимни. Харесаха ми и промените, които си направила в брошурата „Маклелън“. Получила се е далеч по-добра от първоначалния вариант.

– Съгласна съм.

– Две на две – засмя се Валери. – Учиш бързо и затова държа да поговорим, Бела. Искам да ти предложа възможност, която се случва веднъж в живота.

– О? – възкликнах малко невъздържано и забих пети в пода, за да спра треперенето на краката, което беше в състояние да пробие бетона между етажите.

– Както добре знаеш, каним се да открием клон в Денвър, за да можем да посрещнем нуждите на разрастващата се клиентела. Мисля да ти предложа да поемеш ръководството на продажбите и на маркетинг екипите там. Ще имаш пълна свобода на действие и значително повишение на заплатата, съответстващо на новата ти длъжност – личен асистент на вицепрезидента за продажби на Западния бряг и в Централните щати.

Асистент на вицепрезидента ли? Зяпнах от изненада, готова да я засипя с въпроси от сорта на сигурна ли сте? Защо аз? Но застинах...

– Искате да се преместя в Колорадо?

– Ще те ръководя оттук, докато стъпиш на краката си и ще продължиш да докладваш на мен. Перспективата е страхотна. Да не говорим за скока в кариерата.

Валери беше права. Това е мечтана от мен позиция, но много харесвах живота си в Ел Ей. Да ръководя екипи по продажбите и маркетинга в новосъздаден клон на фирмата, бе невероятна възможност, както каза Валери. Щях да бъда сред най-младите лични асистенти на вицепрезидент в историята на компанията. Така можех да стъпя на пътеката, водеща към позицията да стана акционер. Вероятно след време, когато Валери бъде повишена, щях да имам възможността да се върна в Калифорния и да заема мястото ѝ. Нищо чудно така да успея да преодолея в характера си онова, което Луиза нарича „синдром на самозванеца“.

– Много благодаря за възможността да поема позицията. Кога ще трябва да се преместя в Денвър?

– Не става толкова бързо – усмихна се Валери с разбиране. – Високо ценя ентусиазма ти, но засега само обмислям подобна възможност. Позицията все още не е твоя.

– О! – въздъхнах аз, опитвайки се да прикрия разочарованието си.

– Като начало ти възлагам задача, за да проверя и друга част от възможностите ти. Решението ще взема след това – плъзна към мен папка. – Мейпъл Фолс.

– Мейпъл Фолс ли? Не мисля, че съм чувала за това място. Близо до Денвър ли е?

– На деветдесет минути от летището. Малък град в планината. Живописен, истинска идилия. Набелязали сме един имот там – сграда с магазин за любопитни предмети. Дреболии, свързани с празниците – махна тя с ръка. – Пред фалит е, собственикът от години е затънал в дългове. Искаме да достроим там сграда близнак и ако всичко върви добре, да разширим дейността си в града. Да придадем класа на градчето, за да стане привлекателно място за по-състоятелните.

– Фантастично – с леко крива усмивка отвърнах аз. Изпраща ме в малък град?

– Искам да финализираш преговорите със собственика за закупуване на имота. Говорих с него по телефона, но човекът е от старата школа и ще обмисли едно предложение само ако е направено лично. Не мога да вместя в програмата си пътуване до там заради тържеството с акционерите.

– Твърдиш, че собственикът е склонен да продава?

– Определено. Всички подробности, документи и договори са вече при него. Оставено е празно място само за цената, която ти ще договориш, и то в рамките на сумата, която съм посочила – Валери замлъкна и ме погледна настойчиво. – Нито цент повече, Бела, ясна ли съм? Не трябва по никакъв начин да се съгласяваш на нещо повече. Ще финализирам тази сделка със затворени очи, ако можех да замина... Очаквам ти да го направиш и да се справиш с това предизвикателство.

– Разбирам – отвърнах аз, като не спирах да мисля за времето, което ще ми трябва, за да се запозная с документите, за цялата организация, включително и топлите дрехи, които ще се наложи да набавя, понеже се разделих със собствените си, след като напуснах Канада. – Ще тръгна в понеделник рано сутринта.

– Заминаваш днес, Бела.

– В петък? – повдигнах аз вежди.

– Проблем ли е?

– Не. Не съм планирала нищо – което не беше съвсем вярно, но Луиза щеше да разбере защо не мога да отида с нея на откриването на новия клуб, тържество, за което бе успяла да намери пропуски.

– Върни се с имота на тази ниска цена и ще получиш чудесен бонус – кимна Валери. – Искам сделката да приключи преди Коледа. Блез е подготвил всичко за заминаването ти. Полетът ти е след няколко часа, така че най-добре да действаш.

– Разбира се – скочих аз. – Благодаря.

– Докажи, че съм взела правилното решение – присви очи Валери, – за да убедя партньорите, че ти си най-добрият кандидат за позицията в Денвър – не сваляше поглед от мен, вероятно преценявайки колко ниска е цената на дрехите ми и дали да не се откаже от решението да ми възложи сделката в Мейпъл Фолс. – Не ме разочаровай.

– Ще гледам това да не се случи.

С лек жест ми даде да разбера, че съм свободна. Напускайки кабинета ѝ, се зарекох, че още на следващия ден ще се върна в Ел Ей с подписан договор. Повишението, бонусът и животът, който винаги съм си представяла, както и увереността, че кариерата ми рано или късно ще тръгне в правилната посока, в крайна сметка ще са мои.

Нищо и никой не може да ме спре.

На книжния пазар от 24 ноември 2023 г.
Обем: 320 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-758-2
Корична цена: 18 лв.