„Ин%лацията: уравнения и решения“: Поскъпва кредитирането за енергийно неефективни жилища

Мултиплатформеният ексклузивен проект за втора поредна година представи експертизата на водещи лидери от България и от чужбина в сектор финанси и икономика. Модератор на изданието беше Петър Илиев – водещ на икономическото предаване „Money.bg“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Откриване на събитието направи проф. Чарлз Гудхарт, който прогнозира, че в бъдеще негативните ефекти на инфлацията ще доведат до стагфлация. В записано видео за финансовия форум, изтъкнатият икономист посочи, че инфлацията се понижава, а централните банки са спрели да повишават лихвите и ще ги задържат на тези нива за доста дълъг неуточнен период. Според проф. Гудхарт регулаторите се стремят да възстановят неинфлационния ръст и ключова роля за това имат банките, като той се надява те да са източник на стабилност, а не на риск.

Първи панел на съвместния проект на Bloomberg TV Bulgaria и Bulgaria ON AIR представи паричните и бюджетни политики и отражението им върху банковия бизнес. Доц. Петър Чобанов, подуправител на БНБ заяви, че се намираме в условия на продължителна структурна трансформация на икономиките на ЕС и промени в глобалния политически и икономически ред. Според него, в ситуация на все още висока инфлация и забавяща се икономическа активност, е необходима добра координация между парична и фискална политика.

„Фискалната политика трябва да се съсредоточи върху една дисциплинираща рамка за структурни реформи, които да позволят да се увеличи капацитетът на икономиката от страна на предлагането“, коментира доц. Чобанов.

Каква е сегашната стратегия на банките в България и как тя влияе благоприятно на икономиката очерта Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Според нея банките в България следват стабилна политика и са добре ликвидни, със завидно ниво на висока капиталова адекватност и изчистени портфейли, с много ниски нива на лоши кредити, като всичко това ги прави подготвени за предстоящите кризи.
„По-бавното увеличение на лихвите в България е причина за това, че банковата система е с ниски нива на лошите кредити – под 5%, а при големите банки те са малко над 2%“, допълни Димитрова.

От какво се влияе успехът на икономиката, на сцената на „Инфлацията: уравнения и решения“ – коментира и Петър Славов, председател на надзорния съвет на ПроКредит Банк (България). Банкерът определи, че човешкият фактор е от съществена важност за икономиката през следващите десетилетия в глобален мащаб. По негови думи в по-близък план високите лихвени нива ще се запазят, като забавянето им в България означава по-късно излизане от това състояние.
„Четох, че в България сме се разминали със стагфлацията. Големият успех на една икономика е съвкупност от малките успехи на всички участници в тази икономика. Следващите години ще сме в ситуация на ниски или отрицателни икономически растежи, на високи лихвени нива, на относително висока инфлация. Вероятно ще стигнем до 2% инфлация, но не знам дали ще остане някой да го види“, каза Славов.

Сред експертите в първи панел беше и главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, Никола Бакалов. Относно трансформацията на плащанията, той посочи, че в последните 5 години безналичните плащания са се увеличили от 7 до 17 милиарда. 

„Сериозна сума се плаща от обществото за кешовите разплащания. Експертният анализ показва, че разходът, за кешови плащания и разхода за банкови такси при безналичните плащания, е по-малък при безналичните плащания. Може да се разтовари част от този разход чрез дигитализация“, уточни главният изпълнителен директор.

Дискусията насочи вниманието на зрителите към ESG политиките в банковия сектор, като повече информация по темата даде изпълнителният директор и председател на УС на „Инвестбанк“ – Светослав Миланов. „Започва интересен процес за калибриране на процесите за кредитиране“, подчерта Миланов в дискусията. По думите му ESG ще става все по-важна част от нашия живот и на потребителите трябва да се обяснява, че ще има поскъпване на кредитирането за енергийно неефективни жилища и поевтиняване на кредитирането на енергийно ефективни такива, както и защо това се случва.

„В един момент, когато ни натиснат разходите за заплати, ще се стигне дотам, че роботи ще поемат работата и процесът от много скъп става много евтин. Заплахите, които идват, са и възможност. Когато се сблъскваме със заплахи от всякакъв род, започваме да мислим как рисковете да бъдат минимизирани. За моделите в бъдеще се навлиза в практични неща – събират се данни, използва се научният потенциал. Все повече ESG ще става част от нашия живот“, обясни Миланов.

Финал на първи панел от „Инфлацията: уравнения и решения“ постави експертната оценка на Калин Христов, финансист, бивш подуправител на БНБ, който също коментира инфлационния натиск. 

„Знаем, че светът е в глобален инфлационен цикъл, който протича вече трета година, поради структурна промяна в световната икономика и свиването на работната сила, дезинтеграцията в световната търговия и енергийния преход. След войната в Украйна имаме геополитическия фактор, който допълнително разкъсва световната икономика и търговия, като се формират икономически блокове, които все повече воюват икономически помежду си“, каза Христов и като проинфлационен фактор посочи прибирането на производства от Китай в Европа и САЩ.

След финала на първата дискусия, като част от ексклузивния телевизионен проект, с видео интервю се включи Олав Джоунс – заместник-генерален директор и директор „Икономика и Финанси“ в Европейската федерация по застраховане и презастраховане. 

„Застрахователната индустрия е много тясно свързана с пазарите заради нашия бизнес модел, при който защитаваме хората чрез нашите застрахователни и пенсионни продукти, а това означава, че ние сме много големи инвеститори. Наистина това ни прави силно зависими и свързани с финансовите пазари“, коментира международният експерт в интервюто пред Bloomberg TV Bulgaria.

В разговора беше обсъден и въпросът за влиянието на климатичните промени, като според Джоунс те не представляват сериозен риск за застрахователите, които по-скоро трябва да разгледат портфейлите си с активи в уязвими сектори за зеления преход, каквито са петролният и газовият сектор и изкопаемите горива като цяло.

„Платежен и инвестиционен пазар“ беше темата, около която се очерта експертната втора дискусия от събитието. Към лекторите отново се присъедини Петър Чобанов, който коментира, че сферата на платежните услуги се развива динамично и сме свидетели на множество иновации. По повод появяването на дигиталните валути, в частност „дигиталното евро“ на пазара, и влиянието им върху платежните услуги Чобанов сподели, че в края на тази година се очаква да приключи т. нар. „проучвателен етап, засягащ технически и регулаторни аспекти на дигиталното евро“, чрез който да стане ясно как ще се използва този еквивалент на европейската валута и как ще се управлява неговата ликвидност.

Глобалната несигурност и политиката на централните банки отново засилва интереса към инвестициите в злато. Какви са връзките между фискалната и паричната политика и инвестиционното злато, коментира Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на компанията за търговия с инвестиционно злато и валута Tavex. На въпрос дали инвестиционното злато е единственият стабилен актив, основателят на Tavex отговори, че голяма част от финансовата система в момента е базирана на доверие, а инвестиционното злато дава застраховка срещу системата и по-сериозни финансови катаклизми.
„Има няколко тенденции на инвестиционните пазари в момента. Първата е повишението на основните лихви, което преобърна оценъчните модели, държавните облигации се обезцениха, а пазарът на акции претърпя широка корекция. Има широко преосмисляне на оценката на компаниите с акции на големите борси. Най-нашумялата тенденция бяха инвестициите в компании за изкуствен интелект от началото на годината. Преди това бяха производителите на микрочипове, а преди тях – производителите на ваксини. Пазарите си избират инвестиционна тема, която да следват“, коментира Тихомир Каунджиев, инвестиционен мениджър в „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“. 

За предизвикателствата на облигационния пазар и развитието им в условията на текущата политика на централните банки говори и Мартин Търпанов, член на борда и ръководител на направление „Търговия с дългови ценни книжа“ на „Делтасток“.

„За пръв път централните банкери са изключително решителни и пазарните участници им повярваха. До момента не сме имали толкова задлъжнели икономики и от двете страни на океана и в същото време толкова високи лихвени проценти. Който успее да реши това уравнение безболезнено, той би трябвало да е следващият Нобелов лауреат по икономика. Това е изключително трудно за решаване и би изисквало много години свиване на дефицити и на харчовете, а знаете до какви социални последици би довело това“, коментира Търпанов.

„През 2018 г. Европейската централна банка прие директивата PSD-2, която слага основата на отвореното банкиране и финансовият свят на Европа вече е на тази вълна“, заяви Галя Димитрова, управляващ партньор на „Айрис Солюшънс“ по повод иновациите в банковите услуги. Тя анализира и ползите и загубите от подобен тип банкиране.

„PSD II имаше две основни задачи, като едната е да вдигне сигурността на плащания и тя го направи безпрецедентно с внедряването на двуфакторната идентификация при плащанията. Втората голяма роля на PSD II беше да създаде ново поколение плащания, като тази втора задача предстои да бъде постигната чрез приемането на  PSD III“, посочи Димитрова.

Финал на дискусиите в тазгодишното издание на проекта постави панелът на тема „Макроикономика и данъчни политики“. В разговора Людмила Елкова – член на УС на БНБ, коментира, че инфлацията е напълно съвместима с тази и миналата година. По думите ѝ основната разлика с положението сега е, че тогава е имало трайни бюджетни излишъци, които са 3% от БВП и така се създава един добър резерв, който да подкрепи финансите в по-неблагоприятни времена.

„През последните години нямаме инвестиции, те са трайно надолу. Имаме трайни бюджетни дефицити и нямаме стратегия, това става структурен проблем. Не разбирам накъде се движим средносрочно бюджетно, къде се движим стратегически, какво искаме да постигнем в тригодишен или годишен хоризонт. Политическата нестабилност допринесе за това“, допълни Елкова.

Общият данъчен климат в страната беше коментиран от Велин Филипов – одитор и данъчен консултант, който посочи, че принципът, възприет в данъчната система през последните 20 години, е да облагаме разликата между стойността, която се получава при изхода спрямо инвестираната в него сума или т. нар. цена на придобиване. От гледна точка на амортизация се позволява да бъде начислявана единствено и само върху първоначалната стойност, за която е закупен самият актив.

Темата за въвеждането на данък от 15% върху мултинационалните компании във финалния дискусионен панел на „Инфлация: уравнения и решения“ коментира Пламен Донев – одитор, старши мениджър в Делойт България и преподавател по Данъчно облагане в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). 

„Това е така нареченият втори стълб от мерките, насочени срещу отклонението от данъчно облагане. Този глобален данък от 15% касае не всички предприятия, а или мултинационалните групи, или дори и местни, които имат годишен консолидиран приход от над 750 млн. евро“, обясни одиторът. 

По думите му промяната ще засегне близо 1000 предприятия – дъщерните дружества на глобални корпорации. Той разби мита за ниското данъчно облагане в България.

„Ин%лацията – уравнения и решения“ се осъществява с подкрепата на Пощенска банка, ПроКредит Банк, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Tavex, Елана Фонд Мениджмънт АД, Конкорд Асет Мениджмънт АД, Софийска Филхармония, LATE CAFÉ & ROASTERY, минерална вода Девин и Винарна Ловико Сухиндол.

Медийни партньори на експертната дискусия са Bloomberg Businessweek Bg, Investor.bg, Dnes.bg, News.bg, Money.bg, сп. BusinessGlobal, Банкеръ и MoitePari.bg.