Защо изгубваме най-важното...

“Аз съм еманципирана!”,
“Аз искам всичко!”,
Не! Стига празни лозунги,
които “правят ни различни”,
отдавна нищо в нас не провокират...

Защо изгубваме най-важното,
най-простото, човешкото,
стремежът към семейството,
към теб, любов, единствена,
да те намерим...

“Кариера”,“лукс”, каква ирония!
а всъщност колко малко ни е нужно:
дом, късче хляб, усмивка на дете,
и малко топлина,
раздадена за другите...

Не вълци, всички ние сме ЧОВЕЦИ,
и всеки търси своя път,
ще преживеем бурите на вековете,
те няма да ни спрат!
Ако не си попречиме сами...

И в тази толкоз проста истина,
макар изтъркано да прозвучи,
не, не сме чак толкова различни,
че да забравим да обичаме...
И себе си, и другите...

* * *

* * * От конкурса Жените, сексът и градът