Теодора Георгиева: Обожавам да съм на мястото на събитието

Повече от 10 години Теодора Георгиева е международен редактор и репортер в „Новините ON AIR“ и е част от екипа на политематичната телевизия. Със своята състрадателност, положителност и вяра към по-добро бъдеще, Теодора представя човешките позитивни истории, за да предизвика усмивките на зрителите пред малкия екран. Повече за нея, любовта към журналистиката и предизвикателствата в професията, вижте в интервюто.  

Представете се с няколко думи.

Казвам се Теодора Георгиева и съм журналист в телевизия Bulgaria ON AIR. Гледам с усмивка на живота и с намигване към трудностите.

Кога и как разбрахте, че журналистиката ще е вашата професия? С какво ви привлече тя?

Още в гимназията исках да се занимавам с журналистика. Но бях раздвоена, тъй като моите родители са лекари, а един преподавател ми беше казал „не може да не кандидатстваш с химия, добра си“ и най-логичният път беше медицината. Интересът ми към журналистиката обаче надделя и заявих на семейството си, че ще направя всичко възможно, за да следвам своя път.

Първият ми досег с професията и телевизията беше, когато дойдох на стаж в Bulgaria ON AIR за да видя как се правят новини. Беше отдавна и вече 10 години работя това, което ми доставя удоволствие. Открих себе си в тази професия, а тя ме срещна с едни от най-близките хора в живота ми. Сблъсках се с много трудности по пътя, но това ме изгради като човека, който съм днес и съм благодарна.

В работата си в Новините ON AIR сте преминали през различни позиции – били сте международен редактор, след това се ориентирате към репортерството. Разкажете ни за работата „на терен“ – с какво е по-различна и с какво ви спечели?

Започнах от нулата и съм изкачила много стъпала. От стажант, през международен редактор до репортер. Като репортер „на терен“ преоткрих себе си и като професионалист, и като човек. Работата на терен ме научи на много – бързина, упоритост, хладнокръвие, стоицизъм. Обожавам да съм на мястото на събитието, да се срещам с нови хора, да разговарям с тях, да съм на горещи точки и както често казвам – аз обичам екшъна.

В повечето случаи отразявам тежки събития – катастрофи, убийства, природни катаклизми, оставили десетки без дом. А историите на тези хора са покъртителни, очите им говорят понякога повече от всички думи. За първи път видях апокалипсис в такъв мащаб след унищожителното наводнение в карловските села. Хората бяха останали буквално на улицата, а в очите им се четеше надежда, че щом са живи и здрави, животът винаги ще си проправи път.

Имало ли е случай, когато ви е било страх или сте изпитвали силно притеснение?

Когато си на терен няма място за страх и притеснение, поне според мен. Ти си там, за да предадеш на хората какво се случва, а притеснението не ти помага. Така че за страх и притеснение не може и дума да става. Все пак, проявявам предпазливост в ситуации като протестите срещу БФС, когато се стигна до сблъсъци. И за миг не съм се страхувала, но пък имам много смешни случки – затъвала съм в кал на жива връзка до такава степен, че да не мога да отместя крак, забравяла съм си картата за снимане, а трябваше да отразим дерайлирал влак край Розино, и вървях насред нищото вечер по черен път, за да взема картата от колата, падала съм в снега на Витоша.

Да си репортер не означава да ходиш само с костюми, често си на места, където хората бедстват и нас репортерите и операторите ни вали, газим в кал, вървим дълго време пеша с техника или пък ни се налага да ставаме свидетели на ужасни гледки като тези при тежки катастрофи.

Правили сте интервюта с много известни личности като Кристоф Ламбер, Васко Василев и Ричард Клайдерман. Кой разговор няма да забравите и ви е оставил ярко впечатление? Разкажете ни за него.

Не мога да отлича един, защото това са съвсем различни личности. Особен афинитет имам към събеседниците, с които разговарям на френски език. Ричард Клайдерман е един изключително позитивен човек, а разговорът с него беше сякаш се познаваме от дълго време, много земен и искрен.

Васко Василев винаги има интересни случки, които да разкаже, а рапърът Нана се оказа, че е любител на българската кухня и знае част от нашите популярни рецепти.

Живеем във време, в което има много фалшиви новини, а благодарение на изкуствения интелект, те най-вероятно ще се увеличават в бъдеще. Какъв съвет бихте дали на хората как да отсяват фалшивите новини?

Да не се предоверяват веднага като прочетат дадена новина. Да си проверяват източниците и да имат критично око и мислене.

Коя е новината, която последно отразихте и направи деня ви по-хубав и усмихнат?

По-усмихнат и по-сладък бих казала. Правих репортаж за френското бижу в кулинарията – макаронът. Един французин, който от години живее в България, вече говори и български език и казва, че се чувства българин. Той развива бизнес у нас, като популяризира френския макарон и прави други печива. Много усмихнат човек, който зарежда с позитивна енергия, но и подслади сетивата на целия екип, който стои зад реализацията на репортажа, защото снимките бяха съпроводени с похапване на шоколад и френски кроасани.

С какво се разнообразявате в свободното време? Имате ли хоби?

Обичам да пътувам, да посещавам нови и нови места и да плувам. Открих този спорт за себе си доста късно. Любимото ми място е морският бряг, там се чувствам страхотно, мястото, което ме зарежда и където разпускам най-добре. Обичам и да готвя, да експериментирам в кухнята и мисля, че ми се получава доста добре. Обичам да изпипвам детайла и да постигам съвършенство, все пак, в живота е много важно човек да изпитва наслада.

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Да са здрави и да следват мечтите си, защото рано или късно се сбъдват.

Снимки: личен архив на Теодора Георгиева.