Актьорът Йордан Ръсин: Мечтата е доста пасивна дума – трябва устрем и действие

Ако обичате изкуството, наречено театър и често посвещавате част от времето си на него като зрител, то следващият актьор, който ще ви представим със сигурност ви е познат. Това е талантливият Йордан Ръсин.

На телевизионната публика той е известен като агент Дерин от сериала „Алея на славата“, а когато говорим за театър, можем да го гледаме на сцената на Театър „Българска Армия“, Театър „Възраждане“, Театър 199, I Am Studio Sofia. А може би вече сте гледали неговите изяви и на сцените на Младежки театър „Николай Бинев“, Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Народно читалище „Славянска беседа“, Театрална работилница „Сфумато“. 

Йордан Ръсин завършва бакалавърска степен в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност Актьорство за драматичен театър. Възпитаник е на проф. Снежина Танковска. 

В интервюто си за Az-jenata.bg споделя любопитни факти за професионалния си път, както и за един от последните си театрални проекти, в които може да го гледате на сцената на I AM Studio  „От какво се страхува Вирджиния Улф“ с режисьор Тея Сугарева. 

Йордан Ръсин е носител на редица престижни награди, сред които наградата „Андрей Баташов“ (за останалите ще разберете в интервюто), има десетки участия в международни форуми. 

Много истински, неподправен, а като негови почитатели, смело бихме заявили, че е и безмерно талантлив. Представяме ви Йордан Ръсин.

Разкажете ни кога и как разбрахте, че актьорската професия е вашето призвание? 

Да съм призван, не съм много сигурен, но по-осъзнатото желание да се занимавам с актьорската професия, дойде в мига, в който завърших. Осъзнах, че четирите години на обучение са свършили и сега трябва това образование и умения да се срещнат с театралната джунгла. Битката между театралната действителност и обучението роди – „Аз съм актьор“ (засега).

Кои са най-ценните уроци, които днес се опитвате да приложите в работата си, дадени ви от вашите преподаватели от НАТФИЗ? 

Уроците са много. Някои от тях прилагам с лекота, други са ужасно трудни, пък трети все още са неосъзнати и очакват да бъдат разбрани. Най-трудният урок, е да бъда „професионалист“ в световен мащаб. Професионалист във всяка част на работата, във всяко отношение. Това се опитвам да прилагам постоянно и на моменти съм доста далеч от тази дума.

Снимка:  Ники Литов

Налагало ли ви се е да работите нещо различно от това да сте актьор? 

Да, преди да вляза в НАТФИЗ съм се подвизавал като барман, общ работник. Когато се подготвях за НАТФИЗ, карах курсове и за крупие. Влязох в академията и този резервен вариант отпадна мигновено. След завършването съм работил и като фокусник из дискотеките.

Ако не бяхте избрали пътя на актьора, щяхте да сте?... 

Първото, което щях да съм, е да бъда крупие, но тъй като мина доста време, сега би трябвало да съм управител на казиното или общ работник, ха-ха.

Пред камерата или на театралната сцена се чувствате по-удобно? 

В тези две различни материи никога не се чувствам удобно, но тъй като се срещам по-често с театралната сцена отколкото с камерата – там се чувствам една идея по-сигурен и защитен. 

Вие играете и в представления за деца. Коя публика се печели по-трудно, детската или тази на възрастните? 

Детската публика е прекрасна, защото може да ти прости всички несъвършенства. Тя просто гледа с други очи. Възрастните от друга страна са трудни за преборване. 

За какво мечтаете в професионален и личен план? 

Гледам много да не мечтая, а да си свърша сегашната, тукашната работа. Мечтата е доста пасивна дума. Трябва и устрем, и действие. Но все пак да отговоря на въпроса. В професионален – да не бъда отпуснат и занемарен. В личен – да „бъда там“, да съм там аз, който иска да бъде там, да е и да живее със близките си, а не да витае някъде другаде. Както виждате, всичко това са действия, акции, които трябва да се постигат всеки ден, всяка минута, а това са доста трудоемки задачи, и никак не са пасивни и стоящи някъде в далечината.

Снимка:  Ники Литов

Какво ви вдъхновява и помага да се надграждате като актьор? 

Ох, банално, но всичко може да ме вдъхнови. От срещата с нов текст, от срещата със стар текст, срещата с колегите, музиката, киното... Вдъхновението е навсякъде, само трябва да го вдъхнеш.

Какво ние, вашите почитатели, не знаем за актьорската професия? 

Мисля, че важи за всякакъв вид творчество, а не само за актьорството – няма място за граници или, ако има, тези граници постоянно са застрашени от преминаване, разширяване, разрушаване, което е трудно да се разбере, ако работиш работа, която е фиксирана във времето. Творчеството е извън времето.

Как се подготвяте за всеки нов образ, който предстои да изиграете? 

Старая се да чета много. Да чета неща, свързани с ролята, с мисълта на героя, с времето, в което е. Гледам разбира се и филми, които изчистват картината на представата. Общо взето подготовката е изградена от четене, гледане на филми, слушане на музика, мислене, репетиции и евентуално, създаване на интересен персонаж.

Имало ли е моменти, в които сте бил крайно недоволен от това как сте изиграли своя образ? Как се справяте тогава? 

Почти при всеки репетиционен процес. Винаги има мигове, дни, седмици в които съм на една крачка от това да се откажа, не от представлението, а от актьорството, но чрез вътрешна битка, си казвам – „Тука има смисъл, трябва да има...“ - и продължавам, независимо дали ще се получи или не.

Вие сте носител на награди „Икар“ и „Аскеер“. Какво означават за вас тези признания? 

Да кажа, че не ме изпълват с радост, ще излъжа. Да кажа, че не ги отчитам като събития – също ще излъжа. Може би ги възприемам като някакъв индикатор, който ми казва, че бягането на десет хиляди метра върви добре. Но такъв тип индикатори не са нужни, за да знаеш какво се случва с теб.

Какво определя колко е талантлив, колко е добър даден актьор?

А, не знам. Питайте този отгоре.

Как поддържате актьорска форма? 

Този въпрос се припокрива с десетия. Разликата е, че няма конкретен образ, който се гради.

Извън актьорската професия какви други интереси и занимания имате?

Все повече се убеждавам, че четенето е най-великото нещо на земята. Така че, един от основните ми интереси е четенето. Харесвам футбола, компютърните игри, шаха, фокусите. И още много други... Не се знае откъде ще излезе ключ за някоя роля.

Как се чувствате в ролята на баща? 

Аз съм си вече баща, в пълния му блясък. Няма време за чувстване.

Кои бяха предизвикателствата за вас в „От какво се страхува Вирджиния Улф“ в I AM Studio? 

О, предизвикателства, мисля, нямаше. Беше изключително приятна работа. Може би предизвикателството беше – да създадем, като цяло, представлението. Все пак е изградено от спомени, писане и в самото монтиране и постоянни корекции се получиха известни затруднения, но общо взето се справихме без големи спънки. Всичко, което беше замислено, се изпълни!

Забавна случка от процеса с Тея Сугарева или любим момент? 

Тея Сугарева, Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Мартин Димитров и аз сме с по две деца. Всички всяка сутрин караме децата по детски градини и ясли. Във времето, в което репетирахме върлуваха най-различни грипове, така че се редувахме кое дете по-напред ще се разболее. Само където не залагахме пари.

Какво репетирате в момента? 

В момента продължаваме съвместната си колаборация с Камелия и Александра. Репетираме „Живот по три“ на Ясмина Реза с реж. Стоян Радев. Отново в I am Studio. Отново сме четирима, но този път ще си партнираме с Адриан Филипов.