Албена Михова: Голямо щастие е да се работи с деца

Албена Михова е една от най-известните актриси у нас, позната от малкия и големия екран, както и от театралните сцени, където е изиграла десетки роли, любими на публиката. Нейната усмивка, прекрасно чувство за хумор и неизчерпаема енергия са запазената ѝ марка, която я отличава вече толкова години в професията.

През последните години Албена съчетава работата в театъра с ангажиментите в своята школа по актьорско майсторство. В нея тя преподава предимно на деца на възраст от 7 до 18 години, но също така има групи и за по-големи, както и за хора на зряла възраст, които обичат сцената и искат да се забавляват. А с нея забавлението е гарантирано!

Само след няколко дни я очаква новата ѝ премиера в Сатиричен театър "Алеко Константинов", а представлението се казва "Шаферки завинаги".

Каква е нейната роля там, как успява да се справи с всички ангажименти в школата и театъра, разговаряме с нея специално за читателите на Az-jenata.bg.

Здравей, Албена. Вече няколко години се занимаваш активно с преподавателска дейност, имаш своя школа. Разкажи ни какво представлява подготовката. Знам, че с възпитаниците ти подготвяте спектакли, ходите на фестивали.

Школата е вече на 9 години, сега на 8 март ще ги навършим. Желанието да имам школа е изцяло мое, но е много трудно, да си призная. Идват много деца, търсят школата, може би се дължи на това, че имам авторитет и дълъг стаж. Работим много усилено с децата, правим пиеси, като всяка година поставяме спектакли и с големите, и с малките. С тези спектакли ходим на различни фестивали.

Тази година не знам дали ще успеем да отидем на фестивал, защото всичко зависи от децата, от това колко сериозно се отнасят, за да работим по пиесите.

Но това, което е важно – репетираме хубави пиеси.

Едно време започнахме с „Шестте пингвинчета“, които 2-3 години взимаха първи места по фестивали. След това започнахме да правим „Храбрият шивач“, „Меко казано“, много пиеси сме направили през годините. Сега правим „Питър Пан“, с големите работим по Ханох Левин.

С големите правим и монолози, които сме компилирали в едно, под шапката на „Мравуняк“ - така ще се казва спектакълът и ще има ултравиолет навсякъде.

Сега правихме Чудомир, а по-миналата година направихме спектакъл по Радичков. Минаваме през много основни автори и така те се учат на различна драматургия. Учат се на излъчване на сцената. Разбира се, текстовете са различно построени, аз ги поставям, доколкото мога, но родителите са много доволни. Бяхме поставяли една пиеса „Цветя за теб“, която е по Жолт Пожгай. И нея много я харесаха родителите.

Стремя се винаги да има танци, песни, за да се забавляват. Като видя, че не се забавляват, сменям темата и почваме отначало нещо друго. Голямо щастие е да се работи с деца.

Как се справяш с тийнейджърите в школата?

Не е лесно с тийнейджърите, особено като почват да израстват, защото се променят, отговарят, понякога се държат сякаш аз съм им длъжна, но аз съм мощен човек, да ти кажа, и когато трябва, успявам да надвия. Не знам дали ми помага това, че имам диплома за детска учителка. С децата от 8 до 12 години се справям добре, след 12 вече започва да става страшно.

Понякога се налага да повиша тон, да викна, но няма как, когато работя с толкова деца. Който каже, че не вика, значи лъже, няма такъв преподавател. Няма как да не се викне, защото понякога ги мързи, не се справят и трябва да се реагира, да се направи забележка, дори и да се изгони, ако някой се държи арогантно. А то има такива.

Интересното е, че напоследък идват все повече деца с проблеми

– и с говорния апарат, и със сърце имахме едно момченце. Майка му казваше, че се чувствало много добре, когато идва в школата и сърцето му се подобри. Според нея се дължеше на това, че е щастлив в школата. Това ме храни, честно да ти кажа. Това ме мотивира да продължавам да го правя. 

Успоредно с натоварената ти програма в школата и с всички спектакли, готвиш нова премиера в Сатиричния театър. Разкажи ни повече за пиесата, за твоята роля?

Да, ще я играем в Сатиричния театър, а постановката се казва „Шаферки завинаги“. В нея играят още Силвия Лулчева, Албена Павлова, Маргарита Хлебарова, Ирина Първанова, Анита Ангелова. Премиерата е на 7 и 8 март, а предният ден пътувам за Козлодуй. Няма да мога да си почина преди премиерата. Хич не ни е лесна работата. Цяла седмица играя, сутрин до обяд репетирам и имам само 3 часа, в които трябва да се прибера, да разходя кучето и да се върна пак. Никак не ми е лесно ежедневието, да си призная.

Но си обичам работата, обичам си спектаклите.

В кои други спектакли можем да те гледаме през пролетта?

В много представления могат да ме гледат – в „Изневери в повече“, „Адски клюки“, които се играят в „Сълза и смях“ или в НАТФИЗ, както и в страната. Играя също в „Провинциални анекдоти“, „Криворазбраната цивилизация“, „Луди за връзване“, „Сатирично кабаре“ и в „Шаферки завинаги“ в Сатиричния театър.

В Хепи сатира, където е бар-сцена, играем с Боян Арсов „Сама жена“. Там всеки може да си вземе питие и да седне да ни гледа. Залата е малка, винаги е препълнена и е много задушевно.

А как ви посрещат с колегите ти, когато сте на турне из страната, а и в чужбина? Радват ли ви се хората?

Последно бяхме в Мадрид, а октомври бяхме в Америка. Много ни се радват. Там, където играем комедии, винаги е пълно и много приятно. В Мадрид ни гледаха около 600-700 човека. Аз настръхнах! Те станаха на крака, викаха ни имената, аплодираха ни, настръхнах от емоция!

Накрая имаше две жени, които скочиха от двете ми страни, целуваха ме, радваха се. Казах си „Леле, какво става тук?!“. Бяхме за тях като някакви герои, така се почувствах. Страхотни хора, страхотна публика. Поели са явно от испанското открито общуване, много готини бяха. Изразяваха емоцията си, а това много помага на актьора да повярва в себе си. Да си каже „Добре, продължавам“. Когато не върви, не влизат хора, започваш да се чудиш в теб ли е вината, но това не е така. Просто има спектакли и спектакли. Надявам се да правим хубави спектакли, да идват хората. Да имаме жадна за театър публика.

За това живея. Трябват аплодисменти за актьора. Да ни подаряват цветя. У нас малко я позабравиха тази традиция, а в Мадрид всички носеха цветя. Цветята са знак на тихото възхищение. Когато нямаш думи – подаряваш цвете. Тази традиция е много хубава. Не знам защо вече не се прави у нас, дали заради цените, не знам, но е много приятно за нас, артистите. 

А в киното, телевизията какво се случва? Ще те видим ли в някоя роля скоро?

Не, скоро никой не ме е канил. Аз съм минала и през всички телевизионни формати, които текат в момента. Ако ме поканят, мога и да повторя. Може да гледате „Аз обичам България“, там може и да се срещнем.

Успех с премиерата и всички останали ангажименти!

Благодаря!

Снимки: Личен архив; Сатиричен театър "Алеко Константинов".