„Фурия“ – Алекс Майкълидис

Лана Фарар е сред най-бляскавите актриси в света. Тя е сложила край на кариерата си и е изградила напълно нов живот. Лошото лондонско време я подтиква да покани най-близките си приятели на своя идиличен гръцки остров, където да прекарат един уикенд под жарките слънчеви лъчи.

Може би си мислите, че знаете тази история... Сигурно сте чели за нея навремето, когато таблоидите пишеха само за това. Беше идеалната сензация за пресата: оттеглила се звезда, частен остров, откъснат от света заради бурните ветрове... и едно убийство.

Озовахме се в капан. Оказа се, че старите приятелства крият много омраза и жажда за отмъщение. Последва сложна игра на котка и мишка. Битка на волята, пълна с обрати. Докато всичко не ескалира. Никога няма да забравим тази нощ. Защото се стигна много по-далече, отколкото който и да е от нас би могъл да си представи... Един от нас умря.

Но кой съм аз?

Името ми е Елиът Чейс и сега ще ви разкажа една история, различна от всяка друга, която някога сте чували.

Алекс Майкълидис е филмов сценарист, магистър по английска литература от Университета в Кеймбридж. Автор на един от най-впечатляващите и оригинални международни бестселъри „Останалото е мълчание“.

Откъс

ἦθoς ἀνθρώπῳ δαίμων
Характерът е съдба.
Хераклит

Пролог

Никога не започвай книга с описание на времето.

Кой го беше казал? Не мога да си спомня– някой известен писател по всяка вероятност.

Който и да е, прав е бил. Времето е скучно. Никой не иска да чете за времето, особено в Англия, където си имаме предостатъчно от него. Хората искат да четат за хора и обикновено пропускат описателните абзаци, ако съдя по своя опит.

Да се избягва времето, е добър съвет– който сега пренебрегвам на свой риск. Надявам се да бъде прието като изключение, което потвърждава правилото. Не се притеснявайте, историята ми не се развива в Англия, така че тук няма да говоря за дъжд. Задрасквам дъжда– никоя книга не трябва да започва с дъжд, никоя. Без изключения.

Ще говоря за вятъра. За вятъра, който беснее над гръцките острови. Див и непредсказуем гръцки вятър. Вятър, който те подлудява.

Много силен в онази нощ– нощта на убийството. Беше свиреп и яростен– блъскаше дърветата, стрелкаше се по пътеките, свистеше, виеше, грабваше всички други звуци и препускаше напред с тях.

Лио беше навън, когато чу изстрелите. Беше се отпуснал на ръце и колене зад къщата, повръщаше в зеленчуковата градина. Не беше пиян, само напушен. (Mea culpa, боя се. Никога не беше пушил трева. Вероятно не трябваше да му давам.) След първоначалното въодушевление, очевидно включващо и някакво свръхестествено видение, почувства, че му се гади, и започна да повръща.

Точно в този момент вятърът се спусна към него, понесъл звука: бам-бам-бам. Три изстрела в бърза последователност.

Лио се изправи. Стабилно, доколкото изобщо му беше възможно, и тръгна срещу бурята в посока към стрелбата, отдалечавайки се от къщата по пътечката през маслиновата горичка към руините.

А там, на полянката, проснато на земята... имаше тяло.

Лежеше в разширяваща се локва кръв, в полукръг от порутени мраморни колони, които хвърляха сянка върху част от него. Лио предпазливо приближи, взирайки се в лицето. После залитна назад с лице, изкривено от ужас, и отвори уста, за да изкрещи.

Пристигнах точно в този момент заедно с другите, навреме да чуем воя му, преди вятърът да сграбчи звука от устните му и да избяга с него, стопявайки се в тъмнината.

Всички застинахме за секунда в мълчание. Беше ужасяващ момент, страховит– като катарзис в гръцка трагедия.

Но трагедията не свърши тук.

Това беше едва началото ѝ.

На книжния пазар от 7 март 2024 г.

Обем: 336 стр.

Корична цена: 20 лв.

Издателство:: „Ера“

ISBN: 978-954-389-775-9