„Италия – вечната приказка“ – Михаела Манасиева

Италия те примамва и омагьосва с лекота... и неусетно се влюбваш. „Италия – вечната приказка“ ни отвежда на пленително пътешествие из скритите италиански улички и на всяка крачка ни поднася любопитни факти, реални събития, изумителни истории и лични наблюдения. Разкрива ни начина на мислене на италианците, техния живот, ценности, интереси и странности.

Разбираме как чаровната Италия се е превърнала в едно от най-любимите места на толкова много туристи по света – как италианците пишат историите си, какви трикове прилагат, как превръщат малките градчета в приказни места и как историята е оставила своя отпечатък, достигайки до наши дни.

„Италия – вечната приказка“ ще допадне на всеки, в чието сърце Италия е намерила своето място, както и на онези, за които това ще е първа среща с нея. Защото Италия е великолепна, вечна и неизчерпаема – една сбъдната мечта!

Михаела Манасиева завършва Италианска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура „Връзки с обществеността“. Работила е като преподавател и преводач. Живяла е в Италия и днес професията ѝ отново я обвързва със страната, в която редовно се завръща.

Книгата ще бъде представена в книжарница „Гринуич“ на 21 март от 18:00 ч. Водещ на събитието ще бъде Ива Дойчинова, а Михаела ще разкаже повече за Италия.

Откъс

Селцето с изкуственото слънце

Ако сте чели приказките на Джани Родари, историята за селцето с изкуственото слънце вероятно би ви се сторила като измислица на прочутия италиански детски писател. История, подобна на приказката за двореца от сладолед, построен в Болоня, където се събирали всички деца, за да опитат покрива от разбита сметана, стените от сладолед и пушекa от комините, който бил от захарен памук. Или сходна на историята за пътя от шоколад, на който случайно се натъкнали трима братя от Барлета. Той бил толкова гладък и кафяв, че те решили... да го опитат. Докато накрая просто не го изяли и не се оказали на непознато място. За щастие покрай тях минал един селянин с каручка, който им предложил да ги откара до вкъщи, но след като стигнали в Барлета, забелязали, че и каручката не е каква да е – оказала се от бисквити. Изглежда, пътят не им бил достатъчен, защото накрая изяли и каручката.

Във Виганела няма сгради или пътища, които бихме могли да си похапнем (и по-добре, защото от Италия по подразбиране се връщаме с няколко допълнителни килограма отгоре...), но пък нейната история е не по-малко интересна. Представата за селце, където няма слънце в продължение на три месеца в годината веднага ни кара да си мислим, че става въпрос за някое скандинавско кътче, където дори денем лампите светят.

И все пак, на много по-ниски географски ширини, италианското селце Виганела, което се намира в северната част на регион Пиемонт, само на няколко километра от границата с Швейцария, се намира в сходно положение. В него живеят по-малко от двеста души, а първите селища там според историческите данни датират още от XIII век – това прави над 800 зими, които тамошните жители са прекарали на тъмно. Цели поколения са прекарвали периода между 11 ноември и 2 февруари в тъмнина, като са отбелязвали след това завръщането на слънцето посредством различни празници и празнични облекла. Както често се случва в алпийските долини, които са по-отдалечени от градските центрове, през ХХ век населението на Виганела намалява драстично, като със сигурност липсата на слънце и зимите в тъма са допринесли за това.

През 1999 година Джакомо Бонцани предлага пред фасадата на църквата да се построи слънчев часовник, но тогавашният кмет, Франки Мидали, отбелязва, че поради очевидни причини той би бил неизползваем през зимния период. Той обаче предлага на Бонцани друга, много по-различна и нестандартна идея – да докара слънцето в града и през онези осемдесет и три дни в годината, когато жителите на селцето страдат от неговата липса. Как? Инсталирайки на върха на планината голямо огледало, което да отразява слънчевите лъчи върху градския площад, защото през този период от годината той тънел в тъмнина.

Така на 17 септември 2006 година огледалото с размер 8 на 5 метра е инсталирано от самия Бонцани, с помощта на инженер Джани Ферари. То отразява слънчевите лъчи шест часа на ден, като е снабдено със специален софтуер, позволяващ му да се върти и да следи движението на слънцето. На мен лично много ми напомня на слънчоглед, само че на стойност сто хиляди евро. Лъчите, които специалното огледало отразява през трите месеца, защото през останалото време то е покрито и не се използва, не са толкова силни и топли, колкото естествените, но пък позволява на жителите да се разходят на светло на площада и да си поприказват. Идеята придобива популярност и носи на кмета на града, Мидали, номинация за наградите „World Technology Award“, а през 2013 година на сходен принцип е монтирана подобна инсталация в малкото градче Рюкан, Норвегия. В малкото италианско градче пристигат норвежки инженери и техници, които да разгледат механизма на действие на конструкцията.

Не всички във Виганела обаче са толкова очаровани от нововъведенията и през 2009 година Мидали губи изборите от Джузепе Коломбо. През през 2010 година той споделя пред „Ла Стампа“, че инвестицията по-никакъв начин не може да бъде възвърната или оправдана, защото градчето е малко и изпитва невъзможност да се справи с туристите, а неговите жители са предимно възрастни хора, които имат нужди от съвсем различно естество.

На книжния пазар от 11 март 2024 г.
Обем: 256 стр.
ISBN: 978-954-389-776-6
Корична цена: 17 лв.