Елена Телбис и Prima Facie: моноспектакъл, който трябва да се види от всеки

Преди броени дни Елена Телбис изигра премиерно своя първи моноспектакъл – Prima Facie. Спектакълът беше посрещнат с дълги аплодисменти на 29 и 30 март в „Топлоцентрала“ при първото му представяне на българската театрална сцена. Следващите дати, на които ще се играе постановката, са 12 и 18 април – на същото място в София.

Елена Телбис влиза в ролята на млада адвокатка в пиесата от австралийския драматург Сузи Милър. Главната героиня е посветила живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. Играе само по правилата. В един момент животът ѝ се променя и същата тази система е призована от нея, за да въздаде справедливост. Оказва се невъзможно.

Във фокуса на спектакъла е търсенето на смисъл в живот без справедливост. Такъв се оказва животът на адвокат Теса Енслър в хода на историята. Но тя използва професионалния си опит, за да открие откъде произтича невъзможността за справедливо правораздаване. И намира смелост да се изправи пред всички и да говори.

Успяхме да поговорим с талантливата Елена в деня на премиерата, за да ни разкаже малко повече за подготовката за първия си моноспектакъл. Постановка, в която публиката е изцяло потопена в една драматична история, която обаче не е никак чужда на зрителя. В нея може да се припознае почти всеки и затова е ценно да се гледа от повече хора, без значение от пола. Защото може да ни научи да говорим повече за проблемите и страховете си, а това е най-сигурният начин да ги преодолеем.

Поздравления за спектакъла! Много силна постановка. Много ми харесаха тези преходи от самоувереност към уязвимост на героинята.

Да, авторката много хубаво ги е разделила тези неща. Тя е адвокат, между другото. Измислила е тази пиеса като е била студентка по право и си е казала „Как така ще се водят тези дела, тук има нещо нередно, не се отсъжда правилно.“ Жената е съсипана, преди 5 минути може да е казала нещо по-различно, това не значи, че лъже. Но за закона това е признак на лъжесвидетелстване. И тогава тя си казва, че не иска да е част от тази система. Много интересна история има тази жена. Четох, че на тази пиеса, когато Джоди Комър я е играла във Великобритания, в залата са били само съдии, адвокати, и са говорили след това представление какво може да се направи по този въпрос. 

Снимка: Марияна Петрова-Мамури.

Но Великобритания е част от западния свят, условно казано. А ние сме в България. Мислите ли, че сме готови за подобно представление? Поне аз това си мислех, докато ви гледах.

Аз имам нещо, на което залагам. Както аз, така и всички от екипа, се надяваме, че ще се създаде усещане за спокойствие от това да говориш за преживяно нещо, такова или сходно. Защото според мен като се говори за него, то става по-малко. Какво по-важно от това? А не да чакаме тук от институции и въобще... като си пусна телевизора, го спирам. То е безумно.

Снимка: Марияна Петрова-Мамури.

А как стигна пиесата до вас?

Случайно. Видях новина, че Джоди Комър има моноспектакъл и си помислих „Брей, какъв ли е този моноспектакъл“, и после видях, че е част от тази програма на National Theatre Live и обърнах света да го намеря. Тук не е давано при нас. Намерих го, изгледах го и ми падна ченето. Толкова е хубав текстът, толкова хубаво играе тя. Просто феноменално представление. И си поръчах пиесата да я прочета. Да видя там нещо съкращавали ли са, правили ли са някакви корекции. И като я прочетох, си казах „Я, чакай малко“. И чак наскоро преди месец разбрах, че пиесата се прави супер много в много държави. Даже наскоро една колежка македонка ми писа да ме пита откъде съм поръчала пиесата, защото тя си я била поръчала отдавна, но вече втори месец не пристигала. 

Значи, играе се във Финландия, имаше премиера в Испания, Сърбия. В Германия има няколко постановки вече на Прима Фация. В Холандия също. Навсякъде се играе и не е случайно според мен. Така че се радвам, че Захари (Бахаров, бел. ред.) възприе това предложение от моя страна и застана като продуцент зад постановката. Той, между другото, я знаеше, което е хубаво. Той също я беше гледал и каза, че много му е харесала. Така че, не сме извън това, което се случва. 

В разговора сме.

В разговора сме, да.

Какво ви беше най-трудно при подготовката?

Всичко ми беше трудно. Със Светлана (Янчева, бел. ред.) какво ли не сме изговорили. Всичко ми беше трудно, защото аз не съм гледала друго представление, само това на Джоди Комър. И е тъпо, защото като ти е останало нещо в главата, а пък там в представлението има всичко – дъжд валя, има сценография, има прожекции, пускат я на запис как говори с полицая, а ние тук решихме просто веднагически да забравим всичко, което сме гледали, и да направим нещата максимално просто. Има килим и три предмета. Всичко останало го изкарвам аз. Което според мен е много важно, защото Сузи Милър, въпросната авторка, е написала много умело тази пиеса. Има възможност първата част да е много лека, а във втората част вече да си прегазен. Та така, трудно е, защото много се изморявам.

Снимка: Марияна Петрова-Мамури.

Това първи моноспектакъл ли ви е?

Да, и надявам се, да е последен. Много ми беше трудно да се нацели като темпо, като тон. Но пък е много приятно, защото отвътре могат да се вадят много неща. Изскачат много спомени на тази жена – за семейството ѝ, за връзките ѝ, в училището какво е било, в университета и цялата тази картинка много умело е наредена от Милър, като пъзел. Беше малко трудно как ние да го подредим в нашите глави, но да видим.

А смятате ли да играете някъде другаде спектакъла или засега е само в „Топлоцентрала“? Може би турне?

Не знам. Според мен е хубаво този текст да мине през повече места и да се чуе.

Пожелавам ви успех. Само последен въпрос, няма как да не попитам дали ще ви видим в сезон 3 на сериала „Вина“?

Не знам. Не са ме уведомявали по този въпрос.

Добре, ще чакаме тогава. Успех! 

Свързани статии

Елена Телбис с премиера на постановка, която е хит на Бродуей