„Неуместно“ от Ви Кийланд

Уволнена заради непристойно поведение! След 9 години усърдна работа за една от най-големите компании в бранша, ме уволняват с лаконично писмо, което откривам при завръщането си от Аруба. И всичко това заради едно видео заснето по време на ваканция с приятели и публикувано в личния ми профил. Или поне така си мислех...

В пристъп на напълно оправдана ярост, подпомогната от бутилка бяло вино, изпращам своя възмутен отговор директно до изпълнителния директор. С което смятам, че съм сложила край. Представяте си изненадата ми, щом получавам отговор и самият Грант Лексингтън настоява да се върна на работа. Но той има съвсем различни планове за мен.

Няма начин да се замесвам с шефа на шефа на шефа си. Въпреки че е абсурдно красив, самоуверен и чаровен. Ще е грешно, напълно неуместно. Доста по-неуместно от клипчето, заради което съм в тази ситуация. Но колкото повече го опознавам, толкова по-правилно ми се струва да се влюбя в него.

Романите на Ви Кийланд са преведени на 27 езика, от тях са продадени милиони копия и достигат челни места в повече от хиляда класации. Преди да се отдаде на писането, Ви Кийланд е била адвокат и е специализирала в областта на данъчното право.

Откъс

Господи, чувствам се ужасно!

Вдигнах глава от възглавницата и изохках. Затова пия рядко... Оглушителният махмурлук и събуждането в три и половина сутринта не са неща, с които съм свикнала. Протегнах ръка към досадния бръмчащ звук и зашарих по нощното шкафче, докато успях по чудо да намеря телефона и да заглуша алармата.

Десет минути по-късно звукът се завърна. Ръмжах от болка, докато изпълзях от леглото и се запътих към кухнята за така спасителното кафе и обезболяващо. Вероятно трябваше да си сложа и лед на очите, за да изглеждам някак по-представително на екрана тази сутрин.

На екрана ли? Докато наливах горещо кафе в чашата, усетих, че съм забравила причината за снощното наливане... Втресе ме чак. Как така съм го забравила?

Писмото.

Проклетото писмо!

- Мамка му!

Горещото кафе преля и изгори ръката ми.

- Мамка му! Мамка му!

Сложих ръката си под студената вода и затворих очи. Какво, по дяволите, направих?

Исках да се върна в леглото, да се покрия с одеялото и да забравя всичко.

Вчерашният ден обаче ме връхлетя като цунами. Един час, след като претърколих куфара през вратата и след седмица почивка в рая, пристигна писмо по куриер.

Уволнена.

С официално писмо.

Ден, преди да се върна на работа от отпуск!

Прилоша ми.

За първи път, откакто бях на четиринайсет, ставам безработна. Да не споменаваме, че не е по моя вина. Спрях водата и клюмнах, опитвах се да си спомня точния текст на проклетото писмо.

Уважаема госпожице Сейнт Джеймс,

Със съжаление ви информираме, че трудовите ви правоотношения с „Лексингтън Индъстрис“ са прекратени, считано от този момент.

Вашият договор е прекратен поради следните причини:

- Нарушаване на фирмена политика в точка 3.4: Извършване на действия, представляващи сексуално посегателство или непристойно поведение.

- Нарушаване на фирмена политика в точка 3.6: Използване на интернет и/или други средства за комуникация с цел участие в непристойни действия от сексуален характер.

- Нарушаване на фирмена политика в точка 3.7: Участие в други форми на неморално или укоримо поведение.

Обезщетението ще бъде задържано, тъй като уволнението е настъпило поради нарушение на условията на трудовия договор. В рамките на трийсет дни ще бъдете уведомена за статуса на дължимите ви плащания. Застрахователното покритие е валидно за периода, изискван от трудовото законодателство на щата Ню Йорк.

Отдел „Човешки ресурси“ ще координира окончателните ви плащания и ще организира с прекия ви ръководител събирането на вашите лични вещи.

Съжаляваме за това действие и ви желаем успех във вашите начинания.

С уважение,

Джоан Мари Бенет

началник отдел „Човешки ресурси“

В плика имаше и флашка с трийсетсекундно видео, което приятелите ми бяха заснели на плажа. Усетих как киселините се надигат в гърлото ми, само че поради причини, различни от алкохолното натравяне, на което бях подложила тялото си.

Работата ми. Целият ми живот за последните девет години. И едно глупаво видео с лошо качество беше отнело всичко, за което си бях скъсала задника, и го беше направило на пух и прах.

Пуф. Сбогом, кариера!

Изръмжах още по-ядовито.

- Господи, какво, по дяволите, ще правя?

Да стоя изправена, определено не беше отговорът на този въпрос, така че заедно с пулсиращото ми главоболие се върнахме в спалнята и под завивките. Дръпнах завивката над главата си, като се надявах черната дупка да ме погълне цяла.

Накрая успях да заспя отново. Когато се събудих след няколко часа, се чувствах малко по-добре, въпреки че не трая дълго - не и когато осъзнах, че си спомням само половината от събитията снощи.

* * *

Съквартирантката ми и моя най-добра приятелка ми наля чаша с кафе и я загря в микровълновата. Самата тя изглежда също имаше сериозен махмурлук.

- Как спа? - попита Мия.

С лакти на кухненската маса, държах главата си в ръце - донякъде. Погледнах я с едно притворено око.

- Ти как мислиш?

Тя въздъхна.

- Все още не мога да повярвам, че те уволниха. Имаш договор. Законно ли е да изгониш някой за нещо, което се е случило, докато не е на работа?

Отпих от кафето си.

- Очевидно да, Мия. Говорих със Скот по въпроса преди няколко минути.

Преглътнах гордостта си и се обадих на бившия си. Той беше негодник и последният човек, с който исках да говоря, но също така беше единственият адвокат, който имах в контактите си. За съжаление, той потвърди, че това, което работодателят ми е направил, е напълно законно.

- Съжалявам. Нямах представа, че ден на плажа може да се превърне в нещо такова... Вината е моя. Аз бях тази, която предложи да отидем в зоната за монокини.

- Вината не е твоя, Мия.

- Какво, по дяволите, си мислеше Оливия, като го качи в Инстаграм и тагна всички ни?

- Мисля, че пинаколадите, които онзи кубински сладур ни направи с допълнителен шот ром, изпиха целия ѝ ум. Но не разбирам как са го открили от работата ми. Тя тагна личния ми акаунт - Айрланд Сейнт Джеймс, - не публичния Айрланд Ричардсън, който се обслужва от телевизията. Или поне се обслужваше преди. Как са го видели изобщо? Проверих два пъти настройките си тази сутрин, за да съм сигурна, че не съм направила профила си публичен... Но не съм.

- Не знам. Може би някой от телевизията следи нашите профили.

Поклатих глава.

- Предполагам.

- Онзи задник отговори ли поне на имейла ти?

Свъсих вежди.

- Какъв имейл?

- Не помниш ли?

- Очевидно не.

- Имейлът, който изпрати на президента на компанията.

Очите ми щяха да изхвръкнат от изненада. Мамка му! Нещата наистина ставаха все по-хубави...

* * *

Очевидно дъното си имаше мазе.

Уволнена.

Без обезщетение.

Една седмица, след като платих втората и най-голяма вноска за строежа на първата ми къща.

Вероятност да получа добри препоръки от последния си работодател? Нулева, след като изпратих пиянска гневна тирада и казах на човека в кулата от слонова кост какво мисля за него и компанията му.

Чудесно.

Просто страхотно.

Браво, Айрланд!

След като похарчих по-голямата част от спестяванията си за парцела, който купих в Агора Хилс и като някаква богаташка плащах всичкия алкохол в продължение на седмица на Карибите, имах не повече от хиляда долара в банката. Не споменавам, че скоро съквартирантката ми ще се омъжва и ще се изнесе, отнасяйки половината наем, който плаща всеки месец, със себе си.

Но... не се тревожи, Айрланд. Ще си намериш друга работа.

Когато адът замръзне, тръпне мозъкът ми.

Медийната индустрия е толкова милостива към сметката ми, колкото и един ден в мола.

Прецакана съм.

Толкова прецакана.

Трябваше да се върна към работата на свободна практика, да пиша статии за списания за жълти стотинки на страница, за да свързвам двата края. Този период от живота ми трябваше да е свършил. Работих по шейсет часа на седмица в продължение на почти десет години, за да стигна, където съм сега. Няма да се дам без бой!

Трябва поне да се опитам да спася каквото мога - достатъчно, за да получа препоръки, които да не са язвителни. Затова си поех дълбоко въздух, събрах смелост и отворих лаптопа, за да опресня паметта си относно подробностите, които бях написала на президента на „Лексингтън Индъстрис“, след като повече от половината неща ми се губеха. Може би не е толкова зле, колкото си мисля. Натиснах върху „Изходящи“ и отворих имейла.

Уважаеми господин Ким Чен Лексингтън!

Затворих очи. Мамка му. Е, нека мислим положително. Може би няма да разбере шегата и ще реши, че просто съм объркала името му. Не беше невъзможно, нали? С нежелание се върнах към четенето с притаен дъх.

Искам официално да се извиня за леката ми недискретност.

Добре... не е лошо начало. Това е добре. Това е по-добре.

Виждате ли, не знаех, че работя за диктатор...

Уф. Господи, ставам голям задник, когато прекаля с пиенето!

Издишах шумно и накъсано и просто го прочетох на един дъх.

Бях останала с впечатлението, че в свободното си време имам право да правя каквото пожелая. За разлика от вас, роден със сребърна лъжица в устата, аз работя упорито. Съответно заслужавам да разпусна от време на време. Ако това включва малко слънце на моите „боц-ки“ в изцяло женска компания, точно това и ще направя. Не съм нарушила никакви закони. Бяхме на нудистки плаж. Можех да се съблека чисто гола, но реших да бъда само по монокини. Защото, нека бъдем честни - имам страхотен бюст. Ако сте гледали „обидното видео“, което задръстената ви директорка от „Човешки ресурси“ е преценила да ми изпрати на флашка, заедно с малоумна заповед за уволнение, то вие сте късметлия, че сте ги видели.

Може дори да си го пуснеш, докато мастурбираш, перверзник такъв.

Прекарах повече от девет години в къртовски труд за вас и глупавата ви компания. И двамата може да горите в ада.

Цуни ме отзад,

Айрланд Сейнт Джеймс

Добре. Да, за да се поправи това, трябва да положа наистина непосилни усилия, но реших да не губя надежда. Може би el presidente все още не е прочел първия ми имейл и можех да започна следващия с молба да игнорира предишния.

Ако исках да имам някакъв шанс да си намеря работа в тази индустрия, не можех да допусна лоша препоръка. След като те бяха нарушили личното ми пространство, най-малкото, което можеха да направят, е да напишат неутрална препоръка. От стрес започнах да се потя и да си гриза ноктите. Ще се моля. Затова копирах имейла на президента и започнах да пиша ново писмо. Времето беше от съществено значение тук.

Щом започнах да пиша, лаптопът ми издаде звук с известие за нов имейл. Натиснах го и сърцето ми почти спря, когато видях имейл адреса: GrantLexington@LexingtonIndustries.com

О, Господи! Не!

Опитах се да преглътна, но устата ми изведнъж беше пресъхнала като пустиня. Това беше лошо. Все още не бях сигурна само колко точно зле е.

Уважаема госпожице Сейнт Джеймс,

Благодаря ви за имейла... който този роден със сребърна лъжица в уста прочете в два сутринта, защото все още работеше в офиса. Съдейки по тона на писмото ви - което е пълно с граматически грешки, въпреки че е написано от жена с диплома по журналистика - предположих, че сте го писала пияна. Поне отсега нататък няма да ви се налага да ставате рано сутрин. Не ми благодарете.

За ваша информация, не съм гледал видеото, за което говорите, но ако еротичните ми фантазии пресъхнат, вероятно ще го изровя от кошчето си - заедно с препоръките, които вашият пряк ръководител беше подготвил да ви даде.

С уважение, Ричи Рич

Издишах въздуха, който едва задържах. О, мамка му!

На книжния пазар от 16 април 2024 г.
Обем: 336 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-786-5
Корична цена: 20 лв.