„Добруджанският феникс“ от Стефка Станчева

„Никоя земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ.“
Яни Хаджиянев – Калиакренски

Каварна, 1898 г. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и легендите. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят.

Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.

С дебютния си роман „Добруджанският феникс“ Стефка Станчева се връща към корените си, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“. Тя ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.

Още за авторката

Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг – вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.

„Добруджанският феникс“ е дебютният ѝ роман, който се основава на история за истински личности и събития и ще бъде публикуван в края на април 2024 г. от издателство „Лемур“.

„Добруджанският феникс“ ми помогна да преоткрия себе си сред своите

Интервю със Стефка Станчева

Разкажете ни повече за първите стъпки на Стефка Станчева в света на литературатал

Книгите винаги са били част от мен – още от ранна детска възраст, когато се научих да чета, та до ден днешен изпитвам необходимост от непрекъснат досег с литературата. Още като ученичка все нещо пишех и прибирах в някоя папка. Наскоро намерих свои стихотворения, които съм писала в гимназията. Като студентка пък много харесвах да пиша поезия в проза. Докато чак сега открих разказването като своя страст. Така, макар и бавно, се роди желанието ми да се опитам да напиша нещо по-голямо като обем, а и да говоря за него, да го покажа.

Отделно от това, книгите са част и от професионалния ми път. Работя като учител и всекидневно се потапям в света на класиката, когато анализирам с моите ученици художествените произведения, включени в учебната програма, а и много обичам да разказвам на децата за живота на творците.

Как се роди идеята за „Добруджанският феникс“ и какъв беше процесът по написване на книгата?

Привидно спонтанно, но вероятно беше назрял моментът. Преди две лета присъствах на представяне на преиздадената книга на Яни Калиакренски „Смехът на Добруджа“. Признавам си, че нищо не знаех за този автор, освен че е роден в Каварна в самия край на 19. век и че е бил борец за правата на българското население в Добруджа по време на румънската окупация. Обаче толкова се заплених от историята на неговия живот, така сладкодумно разказана от Атанас Димитров – Ата Дим, че буквално същата вечер реших, че ще се опитам да създам романизирана биография на този мой съгражданин, предан добруджанец и смел българин.

В романа са включени множество личности и исторически събития. Какви проучвания бяха необходими, за да ги представите по изчерпателен начин?

Яни Калиакренски, въпреки пословичната си скромност, е имал знакови срещи с големи имена на своето време, а е преживял и преломни исторически събития. Беше изключително трудно да се достигне до случилото се през различните етапи от неговия живот. Много ми помогна обстойното преглеждане на целия му архив в Държавен архив – Добрич, но може би най-полезно и вдъхновяващо се оказа познанството ми с Атанас Димитров – Ата Дим, човекът, който пръв заговори за реабилитацията на Яни Калиакренски.

Към текста ще видим и няколко илюстрации на Ана Граматикова, а една от тях е използвана и за корица на книгата.

Да, щастлива съм, че в романа има много изразителни илюстрации, които несъмнено спомагат за цялостното внушение на текста. Дело са на младата Ана Граматикова, която вече има малък опит зад гърба си, защото е илюстратор и на излязлата преди половин година книга „Клето злато“ на Добри Станчов. Поканата от автора и работата на художничката бяха много успешни за възприемането на книгата. Издателство „Лемур“ създаде страхотен продукт, който читателите много харесаха. Така се роди идеята да я поканя да илюстрира и „Добруджанският феникс“.

Промени ли ви написването на този роман? Научихте ли нещо за себе си или за родното си място, докато работехте по него?

Абсолютно да! Промени ме точно в този аспект – да преоткрия себе си сред своите. Научих изключително интересни детайли от историята на моя край, на моя роден град, видях се и като неизменна частица от него. Даже, докато пишех, дотолкова се потопих в легендите, запазените сказания и истории, че първата от четирите части на романа изградих хем като част от цялото, хем прилича на отделна книга за Каварна в началото на 20. век, разбира се всичко е представено през живота на Яни Калиакренски.

„Добруджанският феникс“ е първа книга от трилогия. Какво да очакват читателите от следващите две?

Първоначално нямах такова намерение, но към края на писането на романа се оказах с толкова много събран материал от направеното проучване и с толкова истории, които не успях да разкажа, че естествено стигнах до идеята да създам трилогия. Общото име на трите книги е „Благословената земя“. Работя по тях усърдно и отговорно, защото ми се иска читателите да знаят повече за историята на благодатната добруджанска шир и за прекрасните работливи хора, които живеят там. В ума ми непрекъснато са думите на най-големия съвременен български мъдрец Стефан Цанев, че „забравата е по-страшна от смъртта“. Затова нека да е жива паметта ни за миналото, да гледаме смело в бъдещето и да живеем достойно в настоящето си!

Още за книгата

• ISBN 978-619-7581-64-5
• Корична цена: 23.50 лв.
• Обем: 480 стр.
• Дизайн на корицата: Хаби Ел Мааса Гомес; илюстрация Ана Граматикова