„Първата лъжа печели“ – Ашли Елстън

Иви Портър има всичко, за което едно обикновено момиче си мечтае: любящ партньор, уютна къща с двор и бяла ограда, забавна група приятели. Единствената уловка? Иви Портър не съществува.

Първо ѝ дават тази самоличност. После локация. Мистериозният шеф господин Смит я снабдява с информация за града и хората в него. Целта е Райън Съмнър. А последното парче от пъзела е нейната мисия.

Иви не знае кой всъщност е господин Смит, но знае, че тази задача ще е специална. Няма право на никакви грешки – особено след онова, което се случи последния път.

Тогава неочаквано се налага да се изправи срещу ... своята истинска самоличност. Иви Портър трябва да е с една крачка пред своето минало, за да се увери, че все още има някакво бъдеще. Но тя винаги е обичала предизвикателствата...

Ашли Елстън живее в Северна Луизиана със съпруга и тримата си синове. Работила е като сватбен и портретен фотограф в продължение на десет години. Романът ѝ „Първата лъжа печели“ веднага става бестселър и оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“. Избран е за книжния клуб на Рийз Уидърспуун, а филмовите права са закупени от „Hulu”.

Откъс

Райън отива до кухненския плот и взима най-близкия флакон от парфюм. Вдига го, оглежда го от горе до долу и прави същото със следващите три до него.

– Колекционираш ли ги?

Усмихвам му се широко.

– Да! – казвам и започвам да му разказвам, че ги колекционирам, защото ми напомнят за баба ми, но лъжата умира, преди да съм я изрекла. Вместо това отговарям: – Видях снимка на един, без да осъзная колко прекрасни... и различни могат да бъдат. Това ми остана в съзнанието, след което започнах да ги колекционирам. Лилавият ми е най-любим.

Винаги е по-добре лъжата да е възможно най-близо до истината и да казваш колкото се може по-малко, но тук усещането е по-различно. Не искам да го лъжа, ако не се налага.

Не става дума, че майка му също колекционира флакони от парфюми или че имам нещо общо с нея и няма да анализирам начина, по който се чувствам от факта, че не споделя, че това е нещо общо между двете ни. Райън оставя шишенцето и започва да отваря чекмеджетата в кухнята, а след това проверява в хладилника. Сваля една от снимките ни и я оглежда внимателно: селфи, което си направихме малко след като се запознахме. Навън беше студено и се бяхме сгушили пред малкия огън в задния му двор. Бях донесла необходимите продукти за s‘mores и имахме парченца маршмелоу и шоколад по лицето си. На снимката съм седнала в скута му и се смеем широко, допрели бузи.

– Беше чудесна вечер – казва той.

– Да, наистина – отвръщам аз. Беше първата вечер, която прекарах в дома му. Първият път, когато спах в леглото му. Той все още се взира в снимката и не мога да не се запитам какви ли мисли се въртят в ума му, когато си спомня онази вечер.

Накрая сваля всички снимки и менюта от хладилника и ги струпва на плота, после отваря хладилника.

– Имаш няколко неща тук – казва той.

– О, мамка му! Мислех, че съм разчистила всичко. Ще ги изхвърлиш ли в боклука?

Чувам го как събира опаковките, отваря шкафа под мивката, където е скрит кошът за боклук. Натъпква ги върху няколко кутии от храна за вкъщи и други неща, които намерих в контейнерите за боклук навън. Райън изважда коша и пита:

– Искаш ли да сложиш още нещо тук, преди да изнеса коша навън?

Намръщвам се, докато мисля.

– Да, може би има няколко неща в банята, които искам да изхвърля.

Той ме следва по коридора към банята. Взимам използвания сапун от душа и го хвърлям в кофата. След това взимам шампоана и балсама за коса, проверявам колко са пълни, сякаш се опитвам да реша дали си струва да ги запазя и също ги мятам в боклука.

Райън преравя чекмеджетата и шкафовете наоколо и проверява всяко пространство. По-старателен е, отколкото си мислех, че ще бъде.

Щом се връщаме в голямата стая, той надниква в още няколко кутии, които напълних по-рано днес. Но сега е повече от надникване. Сякаш търси нещо.

След като преравя трите кашона, го питам:

– Търсиш ли нещо?

Той вдига глава и се вглежда в мен. Усмихва се леко, така че трапчинките му стават видими.

– Просто се опитвам да науча колкото се може повече за теб.

Всяко момиче ще се радва да чуе тези думи, но те звучат пресилено. Тежко. И се чудя дали ги подбира така внимателно, както аз своите.

Глава 4

Има причина да не се отбивам тук през изминалата седмица – пазаруването, опаковането, преместването, – но изчаках възможно най-дълго. Остават петнайсет минути до официалното затваряне и въпреки че мога да се регистрирам и да вляза след края на работното време, не искам това да се записва.

Точно като всяка трета жена, покрай която минавам тук, и аз съм облечена с черен клин, тениска и маратонки. Дългата ми черна коса е вързана на нисък кок под задната велкро лента на бейзболната ми шапка. Накланям глава надолу и наляво, за да съм сигурна, че камерата в ъгъла на помещението няма да заснеме ясно лицето ми. Има няколко души на опашката, които чакат следващия чиновник да им помогне, включително и жена, която с трудност удържа купчина с малки кутии и жонглира с тях от една страна на друга, преди окончателно да ги изсипе на земята. Двама души пред нея се навеждат, за да ѝ помогнат да събере пакетите, докато същевременно пазят реда си. Заобикалям хаоса и се насочвам към задната част на магазина, където на стената са подредени пощенските кутии.

Долния ляв ъгъл. Кутия 1428.

За тези кутии е необходим код вместо ключ, затова въвеждам шестцифрения код с кокалчето на показалеца си. Вратата щраква, без да се отваря напълно. Отново използвайки кокалчетата на пръстите на дясната си ръка, отварям вратата докрай.

Изваждам малкия плик, който съм прикрепила с ластика на клина си, поколебавам се секунда-две, преди да го пъхна на празното място. Затварям вратата, отново въвеждам кода, за да заключа кутията и напускам магазина също толкова бързо, колкото и влязох.

На книжния пазар от 22 април 2024 г.
Обем: 352 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-790-2
Корична цена: 20 лв.