Снимка: БГНЕС.
Всяка година, осем дни преди Великден и винаги в събота, християните празнуват Лазаровден. Празникът носи името на свети Лазар и на този ден християните си спомнят как Иисус Христос е възкресил Лазар и му е казал: Лазаре, излез вън!
Характерен за деня е народният обичай лазаруване.
Нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри лазарски премени и носии, млади момичета тръгват от къща на къща, пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, плодородие, сила, хубост, богатство, късмет и здраве. По ризите на лазарките са избродирани пъстри цветя, такива каквито са сплели в косите си.
Красивите им дрехи с нанизи от парички и мъниста Привличат окото на всеки минувач. Слагат също така и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани, кокила и др., които се използват само веднъж в годината.
Обикалят къщите, за да възвестят за Лазаровото възкресение и пролетното разцъфтяване. Този момински ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие. Девойка, която вече е лазарувала, може да се омъжи, според преданията, защото вече не може да бъде залюбена или нападната от змей.
Лазарките танцуват и пеят своите песни, като символ на преминаването им в друга социална група – тази на жените. От този ден нататък те могат да се момеят, да ходят по хора и сгледи, да си намерят момък и да се задомят, гласи народното поверие.
Две от лазарките танцуват характерен танц, а останалите пеят, разделени на две групи. Имат песни за всяко социално положение – за неомъжена мома, за ерген, за млада булка, за млада майка, за стопанката на къщата и за стопанина, и естествено за децата. Те поставят кърпа на рамото на този, на когото ще пеят за здраве и щастие.
Лазарките пеят песен за всеки от семейството, а стопаните им дават яйца. В днешно време освен това ги черпят с бонбони, сладки, дават им пари.
И когато си тръгват от дома, лазарките запяват:
Останси, Стано, с богом са,
от малки моми Лазарки.
Така те пожелават Бог да бъде с този дом и да благославя живеещите в него във всичките им начинания.
Според обичая на този ден жените омесват погача с мед и я раздават.
В много градове и села на този ден се прави най-голямата Задушница – Лазарската. В навечерието жените почистват и прекадяват гробовете, раздавайки малки домашни хлябове.