„Тайните гости“ от Джон Банвил – заплетен от заговор на ИРА за отвличането на бъдещата кралица Елизабет Втора

Слух за заговор с цел отвличането на бъдещата кралица Елизабет II и сестра ѝ принцеса Маргарет витае от десетилетия из кулоарите на Бъкингамския дворец. Никой от династията Уиндзор не го е коментирал официално и това разпалва въображението не само на тълпата, но и на някои автори. Сред тях е и знаменитият ирландски писател Джон Банвил – скрит зад псевдонима си Бенджамин Блек, преди четири години той издаде романа си „Тайните гости“. От тази седмица бестселърът вече е и по българските книжарници в превода на Иглика Василева и с корица от София Попйорданова. На започващия в петък Пролетен базар на книгата в парка пред НДК ще се продава с 20% отстъпка в шатра №2, където издателство „Лист“ ще представя заглавията си.

Историята започва в Лондон през 1940 г. в разгара на Втората световна война. Тогава едно момиче гледа от прозореца как над града се сипят германските бомби. Оказва се, че това е 10-годишната принцеса Маргарет. Опасността е толкова голяма, че родителите ѝ решават, че тя и 14-годишната ѝ сестра Елизабет трябва да бъдат отведени тайно на безопасно място, някъде в Ирландия. Без много шум ги настаняват в занемареното имение на техен далечен роднина, а задачата да ги охранява е поверена на агентката от МИ-5 Силия Наш. От ирландските служби е изпратен инспектор Страфорд. Но земята, покровителствана от свети Патрик, не е най-подходящото място за младите принцеси, страната неотдавна е отвоювала независимостта си от Англия. Затова и съвсем скоро местен активист на ИРА надушва самоличността им и решава да ги отвлече.

Джон Банвил въвлича читателите в мистерията с присъщото си сладкодумие, великолепна стилистика и усет за съспенс. Наричан „наследник на Пруст чрез Набоков“, той от години е спряган за Нобеловата награда за литература. Критиците го наричат блестящ стилист, а той твърди, че опитва да съчетае поезия и проза по нов начин. Носител е на призовете „Джеймс Тейт Блек Мемориъл“ за 1976 г., „Букър“ за 2005-а, „Франц Кафка“ за 2011-а, Австрийската държавна награда за европейска литература за 2013 г. и „Принцът на Астурия“ за 2014-а.