„Последен шанс“ от К. Бромберг

Той е мъжът с елегантния костюм, от когото опияняващо лъха на пари, непримиримост и сексапил. Не очаквам да го видя отново.

Една нощ. Без обвързване. Без имена. Горещ секс.

Все още си мисля за снощи, когато отивам на среща с новия си клиент и виждам същата опасна усмивка, която ме привлече часове по-рано.

Той е Калахан Шарп. Милиардер, решен да завърши един последен проект, за да почете покойния си баща, преди да напусне семейния бизнес завинаги.

За мой късмет или нещастие, ми е възложено да го придружа на Вирджинските острови. Калахан няма проблем да наруши правилата на компанията си, но аз не мога да си позволя да се сближим. Залозите за мен са прекалено високи.

Какво ли може да се обърка, когато съм принудена да работя – и живея – рамо до рамо с мъж, на когото не мога да устоя?

К. Бромберг е сред най-харесваните романтични авторки. Продадени са над два милиона копия от романите ѝ в повече от двайсет държави и е присъствала в списъците за най-продавани заглавия на „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“ и „USA Today” над трийсет пъти, а по част от книгите ѝ са заснети филми.

Откъс

– За какво мислиш, Сътън?

– Моля? – питам шефката си. Разсеяна съм и доста изморена.

Не съм в най-добрата форма да впечатлявам нов клиент, но този определено си заслужава.

Роз ме оглежда с озадачено изражение и повтаря:

– Попитах за какво мислиш.

Предишната вечер минава като филм пред очите ми. Той – между краката ми. Приятното изгарящо усещане, когато за първи път потъна в мен.

Кажи ми какво искаш. Прошепва думите в извивката на рамото ми.

Ръцете му стискат бедрата ми.

Езикът му се плъзга по кожата ми.

Давя се в удоволствие, каквото не съм изпитвала досега.

Поглеждам изненадано Роз, сигурно приличам на сърна пред фарове, докато се опитвам да измисля как да ѝ отговоря.

– Аз... съм...

– Не се притеснявай – потупва ме по ръката, след като погрешно разчита треперенето ми за притеснение, но всъщност е кратко разсейване от нахлулите спомени.

– Не се притеснявам.

Притеснена съм.

Как изобщо съм способна на притеснение?

Оглеждам внушителното лоби. Как да не съм притеснена? Намираме се на последния етаж на един небостъргач в Манхатън и чакаме да се срещнем с хората, които ще преценяват уменията ми.

Мисля, че притеснение трябва да е фамилията ми, като добавим и вихрушката от последните двайсет и четири часа. Сблъсъкът с най-добрата ми приятелка Лизи. Неочакваното решение на Роз да оглавя този проект. Внезапната раздяла с Клинт. Първият ми и единствен секс за една нощ, който все още си припомням часове, след като се събудих в празно легло в хотелска стая.

– Притеснена си – усмихва се Роз, като ме изучава с поглед изпод рамките на черните си очила. – Виж, знам, че това идва в последния момент и все още осмисляш подробностите, които ти изсипах, но не се съмнявам, че ще се справиш чудесно. Ако не знаеш нещо, просто се преструвай, докато го научиш – намигва ми тя. – Ако ще те хвърлят на вълците, поне се преструвай, че знаеш как да виеш. Така правим всички.

– Ще ти спестя воя си точно в този момент – засмивам се и си мисля за документите и спецификите, които прегледах внимателно сутринта, докато пиех кафе. Мога да се надявам, че съм запомнила достатъчно от важните детайли, за да звуча адекватно на срещата. Поне ще имам три дни и дълго пътуване със самолет, за да запомня и остатъка от подробностите.

– Ще се справиш. Само не забравяй, че партньорите не са толкова страшни, колкото изглеждат в началото. Усмихвай се и ме поглеждай, ако имаш нужда да се намеся.

Предполагам, че Роз говореше за братята Шарп от „Шарп Интернешънъл“, но в момента думите ѝ са точно обратното на това, което каза вчера. Вчера тя твърдеше, че съдружниците са ненадминати перфекционисти, взискателни, но справедливи.

Неохотно кимвам. Това е всичко, което мога да направя, защото вече няма връщане назад.

– О, само да те предупредя, тримата са...

– Очакват ви – казва елегантно облечена секретарка, а токчетата ѝ отекват по белия мрамор, докато се приближава към нас.

– Благодаря – казваме в един глас с Роз, като се изправяме и тръгваме след нея. Оглеждам подгъва на правата ѝ пола в опит да натисна нервите, които бушуват в мен.

Мога да го направя.

Направи нещо за себе си, Сътън.

Думите на Лизи бучат в главата ми като потвърждение, че постъпвам правилно, докато асистентката отваря високата врата към конферентната зала. Роз влиза първа, аз я следвам.

– Господа – поздравява ги Роз и отстъпва встрани, за да видя присъстващите.

Краката ми просто не помръдват.

Сърцето ми просто спира.

Устата ми зейва.

О, мамка му!

Седнал е на срещуположната страна на конферентната маса. Мъжът, който беше увит около мен, в мен, върху мен... снощи. После поглеждам към другия. Мамка му! Те са двама. Близнаци. Това истина ли е? Ти си просто притеснена, Сътън. Просто си изтощена. Поемам си дъх на пресекулки, докато оглеждам третия мъж, който се връща с кафе на масата.

О, по дяволите!

Това просто не може да се случва!

Трима! Еднояйчни тризнаци! Тримата са поразително привлекателни. Тримата се взират право в мен.

И кълна се, нямам представа чий аромат все още усещам и чий вкус е все още по устните ми.

– Здравейте – казва средният, изгладена бяла риза, ярка червена вратовръзка. Усмивката му е леко крива, но сякаш е изпълнена с топлина и радост. – Извинявай, Роз не те ли предупреди? Знаем, че може да е малко стряскащо да ни видиш и тримата.

– Извинете, да – събери си мислите. Поклащам леко глава. – Здравейте – успявам да преглътна, докато се опитвам да не се изчервя. – Казвам се Сътън Пиърс – поглеждам всеки в очите, а езикът ми сякаш се е утроил в устата. Не съм сигурна дали искам да видя как някой от тях ме разпознава. – Радвам се да се запознаем.

Мъжът вдясно привлича погледа ми, когато се засмива. Облечен е с тъмносива риза, разкопчана на врата и с навити ръкави, от които се показват здравите му предмишници и ръцете. Косата му е малко по-дълга от тази на братята му. Гледам ръцете му и се чудя дали те бяха тези, които ме оставяха без дъх в един миг и ме караха да стена в следващия.

– За нас е удоволствие – очите му срещат моите, когато го поглеждам и задържат погледа ми.

Той ли беше?

Спомени от снощи отново профучават пред очите ми. Сковават ме. Аз на колене, докато се взирам в кехлибарените му очи и пенисът му е между устните ми. Зъбите му се впиват в долната му устна, докато потъва в мен. Къдриците му, усещам ги докато облизва бедрата ми. Начинът, по който ме накара да се чувствам, без дори да знам, че мога да се чувствам така.

Сцените минават като лента в главата ми.

Лента, която не мога да спра.

Възбудена съм. Объркана. Онемяла.

И толкова прецакана.

Всички тези неща се случват едновременно, докато стоя и тези мъже ме преценяват.

– Моля, седнете – казва братът отляво. Оглеждам бялата му риза, тъмносив елек и жълта вратовръзка. Очите му са същият цвят. Същата усмивка. Същата коса.

И има чаша от „Старбъкс“ пред себе си.

Трябва да е той.

Опомни се, Сътън. Дръж се нормално. Дръж се така, сякаш единият от тези мъже не се е превърнал в еталон за всички други останали.

– Благодаря – мърморя аз и сядам до Роз. Абсолютно наясно съм, че един от тези мъже в момента ме разсъблича с очи. Едва успявам да се сдържа да не ги погледна, за да се опитам да си спомня повече и да разбера с кого съм била. Или трябва да се скрия под масата и да умра от абсолютно унижение...

Вместо това се концентрирам повече от необходимото за нормален човек да извадя бележника и химикала от чантата, за да си водя записки.

– Казвам се Фордъм Шарп – казва жълтата вратовръзка и елек. – Моля, наричайте ме Форд. Това е Калахан – посочва към брата в средата с червената вратовръзка. – Това е Леджър – тъмносивата риза без вратовръзка вдига ръка и кимва.

– Това ще бъде един от тестовете по-късно – обяснява Калахан, което връща вниманието ми към него и погледите ни се задържат за секунда. Ти ли си Джони Уокър?

– Не се притеснявай – казва Леджър, което ме изважда от унеса. – Колкото повече работиш с нас, толкова по-лесно ще започнеш да ни различаваш. Ние всъщност сме доста различни.

Калахан се засмива.

– Той е най-малкият – обяснява Форд и се подсмихва, докато Калахан върти очи. – Опитваме се да не му го напомняме често.

Тримата се усмихват и мога да се закълна, че дори Роз въздъхва до мен, възхитена от красотата пред нас.

– Какво ще кажете да започваме?

На книжния пазар от 11 юни 2024 г.
Обем: 304 стр.
ISBN: 978-954-389-794-0
Корична цена: 19.99 лв.