Беглик Таш – каменният град на боговете

Беглик Таш е уникално тракийско светилище, открито съвсем скоро – през 2003 г., но вече започва да привлича курортистите от южното Черноморие. Намира се само на 3 км от гр. Приморско по хребета на Маслен нос и е чудесен вариант за разходка в по-хладен ден през лятото, когато не става за плаж или пък за пикници през есента. Въпреки, че вече се обявява като туристически обект най-прекия път до Беглик Таш към момента си остава питането. Навлиза се в прекрасна широколистна горичка, където, ако нямате добър автомобил тип джип е по-добре да не рискувате да продължавате. Разстоянието до каменния град не е голямо, около един километър, а разходката ще ви се отрази добре и ще ви зареди с положителна енергия.

Предполага се, че там е живял великият оракул, владетелят на града или главният жрец. Името на този каменен град значи точно това: Беглик – апостол, полубог, таш – камък.

Ако искате да разгледате всичко и да си направите дълга екскурзия трябва да си отделите цял ден, защото Светилището е разположено на обща площ около 12 дка. Това е една зона, която е отделена от устието на Ропотамо. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и са подредени в уникални форми. Някои от каменните блокове са високи по 9 м., други са подредени във форми на животни. Хората с по-богата фантазия могат да различат лъвската глава, голяма каменна жаба и други, да се промушат през един тесен процеп в скалата, за да проверят дали са безгрешни – най-вече по отношение на собственото си тяло и да проверят доколко диетата им е била успешна.

В плоските скали са изсечени каменни кръгове, култови огнища. Тук там има разяснителни табели. Така че, обикаляйки, може да разгледате устройството на цялото светилище-град и да научите кое за какво е служело. Може да видите брачното ложе, където са се съвкуплявали Богът – Слънце и Богинята – Майка, а около него – вани, в които са се слагали благовонните масла, необходими за извършване на ритуала.

Според археолозите там може да видите и цяла древна обсерватория.

Има едно място, което е наречено календар и представлява специално издълбани дупки в скалата, където в момента на слънцестоене и равноденствие преминават слънчеви лъчи, друго пък е часовникът – представлява композиция от огромен извит по странен начин камък и шест по-малки камъни, подредени на север – така денят е бил разделян на шест части.

По време на разкопките са установили, че светилището е от времето на Бронзовата епоха (XIII в. пр. Хр.). Откритите останки доказват, че Светилището е принадлежало на древните Траки и се свързва с култа към плодородието, Богинята – Майка и орфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя. Има намерени полускъпоценни камъни, за които се смята, че са били принасяни като дарове на Богинята – Майка. Интересното е, че в запазения жертвеник не са открити следи от животни, което е доказателство за археолозите, че там са се принасяли жертви само от растителен вид.

Една от легендите разказва, че Одисей и аргонавтите са преминали през светилището, за да се допитат до прорицателите и да принесат дарове на боговете преди да се отправят на своето пътешествие в търсене на златното руно, друга, че това е било светилището на древния бог Дионисий. Все още археолозите не са приключили със своите разкопки и нямат единно мнение относно този скален исторически феномен, но все повече хора научават за него и могат да прекарат чудесен ден, потопени във величието на историята и природата.

* * *

Фото поглед
И още един фото поглед
Всеки посетител получава каталог от експозицията макети “България на длан”