"Орехови желания" от Мануела Инуса

За авторката

 Мануела Инуса е  родена през 1981 г. в Хамбург и  още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „Валери Лейн“ спечелиха сърцата на читателите и влязоха в списъка с бестселъри на Spiegel.

„Калифорнийски мечти“ е следващата вълнуваща поредица на Мануела Инуса. След големия успех на „Зимна ванилия“, „Портокалови мечти“, „Бадемово щастие“ и „Ягодови обещания“, излиза и петата книга – „Орехови желания“.

За книгата

Виктория живее в любимата си ферма за орехи, собственост на семейството ѝ от поколения. Откакто майка ѝ е починала и баща ѝ е претърпял операция, на нея се пада отговорната задача да стопанисва фермата. А това невинаги е лесно нито в емоционален, нито във финансов план. 
Монотонното ѝ ежедневие е нарушено, когато известният писател Лиъм Сандърс иска да направи проучване за новия си роман именно в идиличната ферма за орехи и е готов да заплати голяма сума, за да прекара следващите месеци в старото им бунгало.

 
Присъствието на чаровния млад мъж кара сърцето на Виктория да бие необичайно ускорено. И тогава изведнъж на прага се появява отдавна избягалата сестра на Виктория заедно с проблемите си. Скоро отново прехвърчат искри между сестрите и Виктория трябва да събере сили, за да помогне на семейството си, но и да не изпусне шанса си за лично щастие.

Откъс

Юли 2011 г., Ривърсайд, Калифорния

– Ти сериозно ли говориш? – попита ядосано Виктория и впери очи в сестра си. Абигейл бе навършила пълнолетие преди по-малко от седмица.

Абигейл отговори, без да я погледне:

– Разбира се, че говоря сериозно. От години разправям, че ще се махна оттук, щом навърша осемнайсет и получа право да вземам сама решения.

– По дяволите, Аби! Мислех, че само си дрънкаш, както преди казвахме, че ще си пробваме късмета в Холивуд.

В този миг сестра ѝ спря да нарежда багажа си и се обърна към Виктория.

– За мен не бяха празни приказки. Все още искам да отида в Холивуд. А ако не се получи, ще отида другаде... само и само да не оставам тук!

И натъпка в пътната чанта тениските, които бяха накамарени върху леглото. Сетне отиде до гардероба, грабна от закачалките всичките си рокли и ги пусна в синия куфар на пода, а Вики я наблюдаваше с отчаяние.

– Но, Аби... как ще се оправиш съвсем сама? Не познаваш никого в Холивуд. Как ще се прехранваш? Къде ще живееш?

– Все ще намеря нещо. Може да си хвана някой прочут актьор като Брадли Купър и да се нанеса при него. – Аби се засмя и се обърна към нея с грейнал поглед: – Не се тревожи. Ще се оправя.

Вики се просълзи. Сестра ѝ явно не се шегуваше. Единствената ѝ съюзничка, най-добрата ѝ приятелка се канеше да я напусне!

– О, господи, Вики! Пак ли се разрева! Не съм казала, че няма да се видим повече. Може да ми гостуваш в Холивуд. Брадли със сигурност няма да има нищо против. – При тези думи ѝ намигна.

Добре, Аби сигурно си беше загубила ума. Или всичко това беше просто кошмарен сън. Ала когато по-голямата ѝ сестра прибра в багажа несесера с гримовете си и любимата си преса за коса и извади изпод леглото кутията с фалшивата си лична карта, според която беше на двайсет и две, копие на акта за раждане, няколкостотин долара, спестени от работата като сервитьорка в закусвалнята на Мери, и билетите за кино от последните десет години, тя разбра, че случващото се е по-реално от всичко друго. Накрая Аби посегна и към музикалната кутия – коледен подарък от баба им, и Вики избухна в плач.

– Остави ми поне музикалната кутия, беше подарък за двете ни – изхлипа тя. Досега се бяха редували коя да я държи в стаята си.

– Добре, имаш право. Задръж я.

Подаде ѝ кутията и Вики я притисна към гърдите си, сякаш бе най-голямото ѝ съкровище. А може би наистина беше така.

– Как можеш да ме изоставиш, Аби?

По бузите ѝ се стичаха сълзи. Просто не искаше да повярва, че сестра ѝ е способна да ѝ причини това. Макар че напоследък повече се караха, отколкото се погаждаха, не си представяше живота без нея.

Аби я прегърна.

– Нали можеш да дойдеш при мен. Догодина и ти ще навършиш осемнайсет. Дотогава ще съм се устроила, ще видиш.

– Но аз изобщо не искам да заминавам. И да оставя мама и татко. О, боже, ами мама и татко? Няма ли поне да се сбогуваш с тях?

Аби я погледна така, сякаш бе малко дете, което не разбира нищо от живота.

– И защо според теб стягам багажа си посред нощ?

– Но какво ще им кажа? Толкова ще се притесняват за теб.

– О, не ми се вярва. Просто им кажи, че тръгвам да търся по-добър живот.

Взе багажа, коженото яке и дамската си чанта и излезе от стаята, която в продължение на осемнайсет години бе наричала свое гнездо. Вики се втурна подире ѝ.

– Аби, моля те, не заминавай!

– Шшт! По-тихо, че ще ги събудиш. – Спря на вратата и добави: – Скоро ще се видим, обещавам. И редовно ще ти се обаждам. Всичко ще бъде наред!

Вики се хвърли на врата на сестра си, притисна я към себе си, вдъхна аромата на ягодовия ѝ шампоан и я погали по изправената кестенява коса. Аби имаше същите буйни къдрици като нея, но не ги харесваше. Тя никога не се задоволяваше с онова, което ѝ предлагаше животът, винаги искаше нещо повече. Вики трябваше да го знае. Да бъде подготвена за това, че сестра ѝ наистина ще ги напусне.

Аби се откъсна от нея.

– Пожелай ми късмет – рече ѝ усмихнато, изтича до стария си форд и хвърли вътре багажа.

– Много късмет – прошепна Вики и я изпрати с поглед, проследи я как потегля в мрака към неизвестното си бъдеще. – Ще ми липсваш, сестричке. Пази се.

След това затвори очи, ала не успя да сдържи сълзите си и те пак потекоха като река. Дръпна вратата, седна на стълбите на верандата и избърса лицето си. Сетне се загледа в ореховите дървета, които се виждаха само като силуети в тъмнината, и обви коленете си с ръце. Запита се кога ли щеше да види пак сестра си и съжали, че не ѝ даде музикалната кутия. Та тя самата имаше поне родния си дом, родителите си и орехите, които я караха да се чувства защитена във всеки миг. А горката Аби щеше да бъде лишена от всичко това, макар още да не осъзнаваше, че нищо не може да замени семейството и родината.

• обем: 344 стр.
• цена: 19,95 лв.
• ISBN 978–954–26–2359–5
• превод: Емилия Драганова
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД