„Размяната“ от Сандра Браун

За книгата

Всичко започва с детинска шега: близначки разменят местата си, но завършва със зловещото убийство на едната – Джилиан. Разочаровани от официалното разследване, сестра й Мелина и полковник Харт, астронавт от НАСА, с когото Джилиан се е любила часове преди да умре, решават сами да открият истината. Двамата не подозират какво ги очаква. Особено след като се опитват да свържат клиниката, където Джилиан е направила опит да забременее по изкуствен начин, и Храма – централата на проповедника брат Гейбриъл. Наемници убиват всеки, с когото разговарят. Опитват се да унищожат и тях. Мелина, Джилиан и Харт се оказват замесени в чудовищен план...

За автора

Сандра Браун е автор на над осемдесет бестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени в над 80 милиона екземпляра по цял свят. Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.

Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

Откъс

Другите ранни посетители впериха любопитни погледи в тях. Декстър Лонгтрий определено имаше впечатляваща външност, но изглеждаше странно сред богатите клиенти в луксозното кафене на „Маншън“, особено с ресните и мънистата на широкия колан, който бе сложил върху панталона си.

– Какъв е той – актьор?

Чийф се обърна към сервитьорката, която безшумно се бе приближила и му бе задала въпроса.

– Не, истински екземпляр.

– Нима? – Когато Абът и Лонгтрий се скриха от погледа им, тя се усмихна на Чийф. – Да ви донеса ли още нещо, мистър Харт?

– Не сега, благодаря.

– Тогава надявам се да се отбиете отново, преди да заминете.

– Може би ще дойда късно вечерта за едно питие.

– Ще ви очаквам с нетърпение.

Беше свикнал с вниманието на жените. Бе получавал писма с неприлични предложения, понякога придружени с еротични фотографии. Често в барове из цялата страна пред него се появяваха салфетки с номера на хотелски стаи. Дори веднъж на официална вечеря в Белия дом една дама бе пъхнала в ръката му чифт бикини, докато се ръкуваха.

Най-често не обръщаше внимание на интереса им. Но тази млада жена бе доста привлекателна. Владееше до съвършенство характерната за момичетата от Далас усмивка, която е неустоимо съчетание от кокетните маниери на красавиците от Юга и дързостта на каубойските дъщери. Чийф неволно отвърна.

Но по дяволите, беше твърде млада! Или може би той остаряваше. В буйните си младежки години би взел подобна усмивка за откровено съблазнителна и би се възползвал.

Само че вече не бе в първа младост и буйният му нрав донякъде бе укротен. Все пак й остави щедър бакшиш и без да губи време, се върна в стаята си да вземе душ. Както бе обещала камериерката, сакото му бе изгладено и закачено в гардероба. Черните каубойски ботуши бяха лъснати до блясък.

Позволи си малък бърбън, докато се обличаше, а после старателно изми зъбите и освежи дъха си. Не подобаваше на един индианец да се появи на пресконференция с дъх на „огнена вода“.

Намръщи се при вида на белега на рамото си. Облече безупречно изгладената риза и закопча перлените копчета. Почти винаги този белег бе скрит под дрехите му. След разговора с Абът и Лонгтрий отново се бе сетил за него.

Какво трябваше да доказва? Защо все още изпитваше нужда от себеутвърждаване и търсене на оправдания? Нямаше за какво да се извинява. Беше се справил блестящо с всичко, с което се бе заловил: участието в спортни състезания, обучението за пилот от Военновъздушните сили, реактивните изтребители, космическата програма.

Бе постигнал всичко въпреки произхода си. Беше отраснал в резерват. И какво от това? Не се бе ползвал с никакви привилегии. Все пак осъзнаваше колко ценно за популярността на програмата е участието му в нея. Но разумът му подсказваше, че НАСА не би поверила три космически мисии и екипажите им на човек, който не притежава необходимите качества, за да ги ръководи.

Но друга част от него, индианската, винаги щеше да се пита дали механизмите на системата не са били специално смазани, за да улеснят пътя му в университета, Военновъздушните сили и НАСА. „Нека направим компромис за червенокожия младеж. Ще се отрази добре на репутацията ни.“

Вероятно никой от хората, оказали влияние върху кариерата му, не би изрекъл или дори помислил нещо подобно. Но му бе неприятно да го подозира. Точно както бе казал на Лонгтрий и Абът, никога не се бе възползвал от произхода си, за да постигне нещо.

Ако някой смяташе това за измяна спрямо расата му, проблемът бе негов.

Леко напръска лицето си с одеколон и прокара пръсти през съвършено правите си черни коси. Явно индианските му гени бяха надделели. Имаше косите и скулите, характерни за команчите. Майка му бе петнайсето-шестнайсето поколение команч. Ако не бе прапрадядо му, навярно щеше да има още по-типични индиански черти.

Но някога височък каубой от ранчо в Оклахома бе залюбил прапрабаба му малко след като индианската територия бе превърната в щат. От него Кристофър Харт бе наследил високата широкоплещеста фигура и синия цвят на очите, които първата му приятелка бе оприличила на тези на Пол Нюман.

Те бяха една от причините баща му да изостави семейството си. За нещастие, бе наследил и част от неговата кръв.

Изведнъж осъзна, че твърде дълго е останал замислен, сложи часовника, загъна маншетите си и бе готов. Преди да излезе от стаята, прегледа програмата, която бе получил по факса в офиса си в Хюстън. Прочете името на лицето, с което трябваше да се срещне, и се постара да го запомни.

Всъщност би предпочел да шофира сам от уединената област Търтъл Крийк, където се намираше „Меншън“, незабелязано, по тих, заобиколен път. Имаше адреса и разчитайки само на вроденото си чувство за ориентация, лесно би намерил хотел „Адолфъс“.

Но от организацията, която щеше да му връчи наградата, бяха настояли да изпратят придружител.

– Тя ще бъде не само ваш личен шофьор. Има връзки с медиите и познава всички местни журналисти – бяха го уверили те. – Ще бъдете доволен, че ви съпровожда Мелина Лойд. Иначе почитателите биха ви обсадили.

Докато излизаше от хотела, към него се приближи жена.

– Полковник Харт?

Беше облечена със семпла, но елегантна и навярно доста скъпа вечерна рокля. Слънчевата светлина придаваше разноцветни оттенъци на косите й, които иначе изглеждаха тъмни почти колкото неговите. Бяха прави и разделени на път, без бретон. Носеше слънчеви очила.

– Вие навярно сте мис Лойд?

Тя му подаде ръка.

– Мелина.

– Тогава наричайте ме Чийф.

Размениха усмивки, докато се ръкуваха.

– Харесвате ли стаята си? Надявам се да сте доволен.

– Напълно. Дори намерих поднос с плодове и бутилка шампанско. Персоналът се отнася с мен като с крал.

– С това са прочути.

Кимна към автомобила „Лексъс“, последен модел, който ги очакваше в края на сенчестата алея. Портиерът вече бе отворил вратата. Мелина Лойд даде щедър бакшиш на младежа.

– Приятно пътуване, мис Лойд – каза той и им помаха.

– Сигурно често гостувате тук – предположи Чийф.

Мелина се засмя.

– Не аз. Неколцина от клиентите ми отсядат в този хотел. Най-известните – добави тя и закачливо го погледна. – Когато реша да си позволя малко лукс, обичам да идвам на обяд. Приятно ми е да наблюдавам хората, а и правят чудесна мексиканска супа.

– Ще запомня това.

– Нагласете климатика както предпочитате.

Тъмните коси се развяха над раменете й, когато завъртя глава, за да провери дали е безопасно да завие. Той усети свежия й аромат.

– Така е добре, благодаря.

– В колко часа пристигнахте в Далас?

– Около два следобед.

– Чудесно. Имали сте време да си отдъхнете.

– Поплувах в басейна.

– Не беше ли твърде хладно?

– Не и за мен. Преплувах няколко дължини. Погрижих се за тена си.

Тя спря на червен светофар и извърна глава:

– За тена си? Това индианска шега ли е?

Чийф се засмя, доволен, че е доловила хумора, и още повече, че не се смущава да коментира.

– Точно така.

Мелина отвърна на усмивката му. Искаше му се да свали слънчевите очила, за да види дали очите й са така красиви, както останалата част от лицето. Особено устните, формата им събуждаше у него греховни помисли.

Когато отмести крак от спирачката и натисна газта, роклята й се повдигна леко над коляното. Тъканта съблазнително изшумоля, когато се плъзна по фините чорапи. Приятен звук. Още по-приятна гледка.

– Какво бихте желали?

Очите му внезапно отместиха поглед от коляното към лицето й.

– Моля?

– В хладилния шкаф зад седалката ми има минерална вода и газирано.

– А, благодаря, нищо.

– Предупредиха ме да ви подготвя за голяма аудитория тази вечер. Знаете за пресконференцията, нали?

– Във фоайето на втория етаж.

Мелина кимна.

– Ще се влиза само със специален пропуск. Помнете, че официално вечерята започва в седем и трийсет, но не е задължително пресконференцията да трае дотогава. Дайте ми знак, когато желаете да свърши, независимо дали сте отговорили на пет въпроса, или на петдесет. Ще измисля учтиво извинение и ще ви отведа в тържествената зала. Така да се каже – ще вляза в ролята на лошия тип.

– Не мисля, че някой би имал такова мнение за вас.

– Че съм лоша?

– По-скоро, че сте „тип“?

Тя не бе глупава, винаги усещаше, когато някой флиртува с нея. Отново го погледна крадешком под крайчеца на очилата си.

– Благодаря.

• Обем: 440 стр.
• Цена: 19,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2375-5
• Превод: Валентина Атанасова - Арнаудова
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД