„Малта – островът на рицарите“ от Агнес Имхоф

Малта е малка страна, но със своите храмове от каменната ера и величествени крепости, тя е дом на някои от най-важните културни съкровища на Европа.

От младостта си Агнес изпитва силна любов към този архипелаг в Средиземно море, където слънцето грее повече от 300 дни в годината и официалният език е английски, а мястото е рай не само за укриващите данъци.

Авторката ни разхожда из гордата столица Валета, пътуваме заедно във времето по алеите на Мдина и изследваме мистичните легенди на Гозо. Откриваме как малтийците мирно съчетават южноевропейските и ориенталските влияния в своята кухня и как надхитряват дявола с часовниците на църковната кула; какво представлява легендарният рицарски орден и защо известни режисьори намират идеалните кътчета за снимки точно тук.

Разгърнете страниците и се потопете в притегателната атмосфера на слънчева Малта!

Агнес Имхоф е родена през 1973 г. в Мюнхен и е учила философия, арабистика и религия. Тя е учен, преподавател и писател, автор на художествена и нехудожествена литература, както и на научни трудове. Говори много езици, сред които италиански, арабски и персийски. Омъжена е, с едно дете.

Откъс

На това място ще кажа няколко думи за хляба. Малтийците се гордеят със своя хляб. Истинският малтийски хляб е с мека вътрешност, която се топи на езика, а коричката е твърда и хрупкава. Корава обвивка, меко ядро – казват малтийските мъже и много често имат предвид и своя характер, но за самооценката на малтийските мъже ще говорим по-нататък. Понятието „психология на кухнята“ придобива ново значение на острова. Според представите на много хора коравите мъже са необходими, за да работят с тежките тави и да пекат хляба. Пекарните са малки и произвеждат колкото за собствените нужди и за съседите. Зидана пещ в сутерена, корав мъж, тесто и тави, телевизор със спортни програми, приятел или съпругата за компания – това е всичко. А, да, и ролетни щори за бързо затваряне на магазина.

Хляб се пече по няколко пъти дневно, защото се яде само съвсем пресен. Хлябът е вечното присъствие на масата: с маслини, с ġbejnet (сирене) и bigilla или просто като ħobz biż-żejt с домати, каперси, мента и зехтин, понякога с овче сирене и често употребяваната аншоа. Семействата си хапват ħobz biż-żejt, когато отиват на плаж и соленият вятър добавя към храната топли, пикантни летни аромати. Който огладнее през деня, може да си купи ftira – малки пълнени питки.

Десертите и сладкишите също пазят спомени от различните нашественици: pastizzi – сладкиши от многолистно тесто с пълнеж, imqaret – пасти с фурми и qubbajt – турски мед, идват от арабите; figolli – великденско печиво с бадеми, изрязани като сърца, рицари и каквото е сътворила фантазията на сладкаря, както и kannolli – рулца с рикота и захаросани плодове, са заети от италианците. Сладкишите към five o’clock tea са донесени от британците.

Малтийците приготвят pastizzi със сладък пълнеж или със сирене; в Гозо ги предлагат навсякъде с пълнеж от рикота и ги наричат „чийзкейк“. Те са идеални за утоляване на глада и за чаша вино. Но внимавайте, защото са калорични! Тук е мястото да спомена, че рикотата е разбита с яйца, преди да отиде в тестото.

Imqaret е един вид плодов пай с пълнеж от фурми. Истински фойерверк от вкусове: плодова сладост, бадеми, сладко тесто, портокалови корички и мъничко анисет. Пълнените „диаманти“ (това е значението на imqaret, множественото число е maqrut) се пържат в горещо олио и се сервират веднага. В заведенията често ги поднасят с топка ванилов сладолед. Който не може да ги приготвя вкъщи, си купува, защото ги има навсякъде. Внимание: опасност от пристрастяване! Види ли в менюто imqaret – често предлаган като maltese dessert, съпругът ми не може да устои и след завръщането от Малта се налага да пази диета и да спортува... Искате да знаете дали и аз се изкушавам? Моля, не ставайте недискретни! Ще кажа само толкова: Diamonds are a girl’s best friends...

Много малтийски десерти са сезонно ограничени. В интерес на стройната фигура това не е лошо, защото, както навярно подозирате, рецептите не са диетични. Prinjolata – тежък сладкиш с ядки от пиния, украсен с плодове и шоколад, се пече по традиция за карнавала. Вече споменах figolli – великденски бадемови сладкиши с вкус на марципан. Предлагат се с всевъзможни украси. Днес повечето домакини поставят в средата великденско яйце. Различните форми на сладкиша са привлекателни не само за децата. Някои са оформени като сърца, други като риби, трети като човешки фигури. Около Великден ще намерите най-добрите figolli в кафенетата на Рипаблик Скуеър във Валета. По това време там винаги има опашка и клиентите се блъскат, за да стигнат до тезгяха. И аз правя същото: използвам лактите си и си пробивам път сред навалицата от местни и туристи, за да си избера любимите сладкиши: рицари, духовници, турски воини с пъстра захарна глазура. Първата ми фигола представляваше малтийски рицар. Не ми се искаше да разрежа и да изям фигурата с дълга, вкусна мантия, но нямах друг изход. И днес не мога да устоя на бадемовия аромат.

За Коледа също се предлагат типични сладкиши: qagħaq tal-għasel. За всички, на които им е трудно да произнесат aa-a’ tal-aasel, ще кажа: поискайте медени пръстени – honey rings. В днешно време ги предлагат опаковани през цялата година. Пълнежът се състои от сироп (първоначално меден – qastanija), канела, анасон, какао, вода от портокалови цветчета и лимонови корички. И тук арабското влияние личи съвсем ясно. „Християнизирането“ на сладкиша е осъществено чрез свързването му с Коледните празници.

* * *

Ако сте прочели тази глава дума по дума, сигурно вече сте се заситили и се налага да си починете. Няма проблеми. Само не забравяйте да си вземете нещо за пиене! Номер едно, редом с малтийското вино, е kinnie – лимонада от горчив портокал с билки. Няма нищо от-прекрасно от тази хладна лимонада, когато седите под сянката на някоя пиния, вечният морски вятър гали лицето, а цикадите свирят оглушително. Вероятно името е изведено от италианското chinotto, което е с около три години по-старо. И там най-важната съставка е горчивият портокал, чийто сок се използва например за производството на кампари. В напитката се слагат и различни билки, на първо място пелин, който ѝ придава характерния вкус.

Всичко започва през 1952 г., когато местен производител решава да създаде алтернатива на кока-кола. Успехът е зашеметяващ: kinnie се предлага буквално навсякъде. Можете да си я поръчате в ресторанти и кафенета, на уличните сергии. Има я и във всяко домакинство. Леко горчива, поднесена с резен портокал, лимонадата утолява жаждата превъзходно. От 1984 г. съществува диетична версия; през 2007 г. започват да произвеждат вариант без захар и с по-силен вкус на портокал – това е така наречената kinnie pfiff, любима на децата.

В Малта се пие и бира (birra). Местната бира се казва cisk и е произведена от фирмата, която прави kinnie. Бирата е британско наследство. В баровете и по алеите за разходка се пие бира, докато чаят в пет следобед се поднася традиционно, например около градските стени на Мдина или в достопочтения стар хотел „Фениция“ във Флориана, близо до градските порти на Валета. Там британското очарование се смесва с праха от горещата земя.

Виното в Малта има френски и италиански предци, но не мислете, че става дума за войниците на Наполеон, пристигнали през 1798 г. Виното е дошло с рицарите от ордена, които са с френски произход. Първата им работа след заселването в Малта е да внесат местни сортове лози и да започнат производството на вино още през ХVI век.

И днес в зависимост от стила представят малтийските вина като френски или италиански, а отскоро и като интернационални. Оглеждат се сортове като каберне совиньон, сира, от известно време и шардоне. Най-общо казано, вината от остров Гозо, където има повече вода, не са толкова тръпчиви като вината от Малта. Понеже лозарските области са малки, а търсенето се увеличава, се налага да купуват допълнително грозде от Италия. Това означава, че продуктите на големите производители не са изцяло от Малта и Гозо. Дребните лозари продават част от реколтата си на големите фирми. Остатъкът е или за собствени нужди, или се продава на бутилки.

Големите фирми предлагат дегустации, но често се организират и неформални, частни сбирки. Разпитайте и ще намерите нещо. През август се провежда фестивалът Delicata Vine и тълпи посетители се стичат в Upper Barrakka Gardens във Валета. Там ще изберете най-добрата напитка на зелено, в спокойна обстановка, с гледка към Голямото пристанище, нерядко и на фона на фойерверки.

Малта не е известна с големи лозарски райони, както е във Франция. Ала който желае да си купи добро вино на разумна цена, няма да остане разочарован. Най-скъпите малтийски вина се предлагат до около 30 евро бутилката, но се намират и много по-евтини. Типично вино от остров Гозо е „Марнизи“ на фирмата Марсовин. Фирмата Меридиана произвежда шардоне с марката „Изис“. „Ла Валет“, едно от евтините вина на Деликата, носи името на Великия магистър на ордена, който научил турците що е страх, а по-късно построил столицата Валета. „Ла Валет“ беше официалното вино на културната столица. Етикетът му краси меча, изпратен на Великия магистър от испанския крал Филип II след победата при Голямата обсада.

Прави впечатление, че в Малта се произвеждат много сладки и десертни вина. Навярно това се дължи и на традиционната суша: тук правят вино дори когато гроздето стане на стафиди. Въпреки че напояването вече не е проблем, сладкото вино продължава традицията.

Като алтернатива препоръчвам малтийския „Анисет“: една от популярните в Средиземноморието анасонови ракии. Каквото е за Франция перно, за Гърция – узо, за Турция – ракъ, а за Сирия – арак, това е анисет за малтийците. Анасонова ракия се добавя в почти всички видове сладкиши.

Сега навярно сте вече напълно заситени. Разбирам ви. Полегнете си – сиестата е много хубаво нещо. И малтийците правят така. Само не се разполагайте прекалено удобно, защото в следващата глава ще дрънчат саби.

На книжния пазар от 30 юли 2024 г.
Обем: 216 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-798-8
Корична цена: 18 лв.