Кои са уроците, които научаваме късно в живота си? Снимка: istock
Уроците, които научаваме в живота си понякога идват твърде късно с опита и горчивината, която сме преживели. Когато човек е щастлив и животът му поднася само усмивки и ситуации, в които не се налага да се бори и страда е много по-вероятно да не се замисли над някои уроци. Те идват с времето, опита и катарзисите, през които преминаваме. Някои трудни уроци научаваме доста по-късно в живота ни. Когато осъзнаем това ни се иска да сме ги били научили по-рано, за да не страдаме, но животът невинаги пита какво искаме ние.
Много е лесно да обвиняваме другите, когато не се отнасят добре с нас. Казваме, че са груби, невъзпитани, комплексари и какви ли не, без да си даваме сметка, че от нас зависи дали хората ще ни третират с респект или не. Ако позволявате да се отнасят с вас зле, защото не проявявате характер и самочувствие, причината да получавате подобно отношение е във вас самите.
Онова, което излъчвате с цялостното си поведение е това, което ще получите от околните. Негативно излъчване предизвиква негативна реакция у другите и обратно – усмихната, позитивна личност, отворена към общуване е привлекателна и много по-успешна в кариерата и личния живот. Не забравяйте това.
Един от уроците, които често научаваме твърде късно в живота е колко всъщност важно е да се грижим за здравето си. Чак когато то започне да страда се сещаме, че трябва да се погрижим за себе си, да обърнем внимание на здравето си.
Един от уроците, които за съжаление много хора научават късно в живота си е колко важни са действията. В много случаи те са далеч по-важни от онова, което казваме, защото с поведението и постъпките си всъщност доказваме думите си фактически.
Един от уроците, които научаваме късно в живота си е как да казваме „не“, когато имаме нужда да го направим. Важно е да умеете да отказвате, когато нещо ви кара да не се чувствате добре, отколкото да се съгласявате въпреки вътрешното си желание да кажете „не“. Колкото по-рано се научите да отстоявате себе си и мнението си, толкова повече болка и неудобство ще си спестите.
Как очаквате хората да ви харесват и да ви възприемат позитивно, ако вие сами не се харесвате и одобрявате? Не търсете висока оценка от другите, не се опитвайте да преследвате чуждото одобрение, за да повдигнете самочувствието си. Одобрението идва отвътре навън.
Мислите, че партньорът ви е човекът, с когото ще прекарате целия си живот? Не е така. Няма гаранции, че хората в живота ни ще останат там завинаги и това важи не само за интимните ни партньори.
Всъщност едно е сигурно – единственият човек, с когото със сигурност ще прекарате живота си докрай сте вие самите. Затова няма нищо лошо първо да се грижите за себе си и след това за всички останали в живота си. И по тази причина да поставяте себе си на първо място в някои ситуации не би трябвало да е причина да изпитвате вина.
Един от най-ценните уроци, които научаваме късно в живота си, когато помъдреем, е че всъщност провалите не са нещо лошо. Те ни приближават към успеха, защото ни карат да ставаме все по-добри в това, което правим, учейки се от грешките си и усъвършенствайки себе си.
Един от най-лошите навици в живота е стоенето в токсични и нещастни връзки. Свиквате с лошото отношение. Смятате, че го заслужавате или че няма да намерите друг партньор.
Болката и нещастието ви изтощават и не търсите любовта и щастието, а се научавате да търпите. Ако осъзнаете това, ще се разсърдите на себе си защо не сте научили този урок по-рано.
Не обвинявайте цялата вселена, ако нещата не ви се получават. Не е виновен шефът ви, колегата ви, приятелите или родителите ви. Когато човек не иска да признае собствените си грешки, търси причината у другите. Убеждава себе си как някой му е попречил или обстоятелствата са го препънали към успеха. Истината е, че каквито и да са обстоятелствата и хората в тях, вие сте основният двигател, който ви води по пътя към успеха. Променете това, което трябва. Направете това, което смятате, че ще ви донесе успех. Не разчитайте на друг.