Защо реалната българска жена не съществува в уж новите български сериали?

Краят на лятото е и ние – семейство Кучеви, като огромна част от нормалните хора, изцеждаме годишната отпуска до дупка. В Солун сме и след вечери и разходки се спасяваме от жегата в уютното студио, наето от Airbnb. Играем на „Експлодиращи котета“, четем по няколко страници с второкласника ни и след като заспи – отваряме лаптопа и ровим в Max или Netflix за сериалче. Сравняваме препоръките, обсъждаме, мръщим се. Гледа ни се нещо с куул герои... Даже, ако може да е с куул героиня – още по-добре.

Със сигурност след седмица традиционната българска аудитория ще се залепи пред екраните, за да отдаде внимание на всичко, което родните продуценти са сътворили. Убеден съм и че в риалити форматите женските образи отново ще предизвикват разнородни емоции. Дотолкова, че ще е трудно да се ориентираме дали става въпрос за едни и същи лица. Но за тях е някак ясно – те са реални, живи и независимо как са подбрани и с каква цел – постъпките, емоциите, реакциите им са истински. Затова и в крайна сметка никой не гледа „Ергенът“ заради ергена, а заради дамите. Кипи истински живот след истински постъпки, които са направени и измерени в някакъв нашенски морален контекст.

Когато става въпрос за сериали, при това български – нещата са друга чаша вино. Малцина са тези, които помнят имената на героините. Коментарите обикновено са свързани с изпълненията на актрисите и се споменават имената на по-известните.

Повечето женски образи в българските сериали са изградени, за да служат единствено на драматургията на сериала. Те често пъти са развити извън реалното време и контекст и често пъти са толкова еднопластови и капсулирани в клиширани фрази, че никога не можем да допуснем, че са възможни в реалния живот.

Не обичам да гледам сериали, когато са в пика на популярността си.

Breaking Bad („В обувките на Сатаната“) е сериал на почти 15 години – едва сега му дадох пети шанс и проработи.

Брайън Кранстън и Анна Гън получиха множество награди за ролите си в Breaking Bad („В обувките на Сатаната“). Снимка: Getty images.

Скайлър (Анна Гън) и сестра ѝ Мари (Бетси Бранд) са толкова органично сътворени, изиграни, емоционално наситени, че плочките в домовете им ще се наместят под тях, за да ни накарат да следим всяко тяхно действие, решение или емоционално състояние.

Симпатията кара въображението да работи. Това най-общо казва Дейвид Хюм – шотландски философ и икономист, живял през далечния 18 век. Намирам тезата му за абсолютно приложима. Един образ може да бъде симпатичен дори тогава, когато е отрицателен, защото поражда истинска връзка със зрителя.

Обсъждам Скайлър и Мари с приятели, живеещи в Щатите, и те леко надменно ми казват: „бро, реален образ на домакини, които можеш да срещнеш в почти всеки южен щат“. Няма как да проверя веднага, но се ориентирам по емоциите, които пораждат в мен.

Връщам лентата назад към други женски характери от любими сериали и се сещам за Уенди Бърд (Лора Лини) от Ozark („Озарк“).

Жена чудовище, която от симулирано „успешен“ брак, с любовник, и на два дни от признание за желание за развод, изведнъж се оказва в центъра на огромна перачница за пари, която съпругът ѝ – Марти Бърд (Джейсън Бейтман) трябва да завърти, за да останат живи.

Страхът, който Уенди изпитва за живота на децата си, и постъпките ѝ впоследствие са толкова реално пресъздадени, че двамата с г-жа Кучева спирахме епизоди, за да обсъждаме как бихме постъпили ние. Дали бихме се променили толкова?

Сигурен съм, че ако по някаква случайност имаше подобен характер в български сериал, Уенди Бърд щеше в най-добрия случай да е експресивно агресивна жена, която крещи и плаче в 99% от сцените си. Да е нещастна по канона на НАТФИЗ.

Сещате ли се за онези женски лица с вторачен в една точка човек? Щеше да шепти някакви думи, които никой в реалния живот не ползва – скучни до смърт, но с цел да разплачат и камък.

Повечето женски образи в сериалите ни са правени „по калъп“, без грам допир до реалността.

Клишета за различни ролеви модели, които в истинския ни живот дори се променят, в сериалите са обречени от години да бъдат едни и същи. Не съм срещал женски образ в наш сериал с интересна професия – ако героинята е на около 40+, има няколко опции.

Срещаме бизнес дама, притежаваща ресторант, мол, винарна или каквото е клетото клише за успешна жена у нас. Оригиналността изисква някакви усилия и когато не са спестени на сто процента – най-много да видим вече изигран образ – лекар, полицайка. Но в българската реалност никога не сме били при подобен лекар и никога не ни е спирала такава полицайка.

Затова пък у нас сме свикнали да гледаме историите на нещастна дама, която дава всичко от себе си, но страшна тегоба пречи на щастието ѝ – изневяра, проблем в работата, адска болест. Не че в реалността това не се случва, но не се случва само това.

Това е един от основните проблеми на жените в родните сериали – те не съществуват сред нас.

Не са образи, които имат за цел да въздействат, а само да свършат една бърза работа за няколко епизода. Затова и често пъти героините нямат никакво друго занимание или дълбочина, за да разберем повече за емоционалния им свят – те са като фантоми, които имат няколко реплики, за да се случи нещо логично в действието.

Ако пък направим дисекция на млада жена в български сериал – тя ще е бунтарка, проблемно дете на разведени или нещастни родители, разглезена богаташка дъщеря или умно момиче, което всички подценяват.

Да си представим героиня като тази на Фийби Уолър-Бридж във „Fleabag“ в български сериал е невъзможно, защото рядко ще видите наша героиня да говори за сексуалните си предпочитания, вътрешни страхове или употреба на леки наркотици. Пушенето на джойнт ще се падне задължително на проблемен персонаж, защото общото схващане у нас по темата е табу. Както и по много други...

Fleabag. Снимка: Amazon Prime.

Според българските сериали месечният цикъл не съществува, нито оралната любов, нито пък нормалната работна среда с весели и усмихнати млади хора, а гей тематиката винаги е свързана с трагична съдба.

В секс сцените жената винаги е жертва на загорял мачо с много власт или на възпитан и скромен професионалист с поведение на университетски асистент през зрелия социализъм.

През цялото действие от него не лъха на нищо – той е скромен, трудолюбив и безопасно скучен, но точно това е причина героинята да се „възпламени“ или пък да стане жертва на домашно насилие.

Въобще сексът е свързан с някакво жестоко страдание или възторжен момент, след който всички трябва да крещим „Българи юнаци“. Все едно българската жена няма мнение по въпроса за оргазма си и ѝ е все едно дали ще я бият първо или непременно ще крещи.

И тук изниква големият въпрос – защо реалната българска жена не съществува в уж новите български сериали?

В тях не срещам образа на нито една позната, а за близо 50-годишния си живот в приятелския ми кръг има доста разнородни по професия, социален статус и типажи дами. И никога не мога да асоциирам нито една от тях с героиня в нашенски сериал.

С лекота мога да кажа, че познавам поне дузина, чиито черти, постъпки или начин на мислене мога да намеря във Фийби, Мер – Кейт Уйнслет в Mare of Easttown („Мер от Ийсттаун“), Рю Бенет – Зендая в Euphoria („Еуфория“), Уенди Бърд в Ozark („Озарк“), жените в The White Lotus („Белият лотос“). Всичките са толкова реални, че дори жестове и мимики напомнят на близки и далечни познати.

Зендая направи запомняща се роля в „Еуфория“. Снимка: Getty images.

Героинята на Сидни Суийни в първия сезон на „Белият лотос“ е толкова добре пресъздаден тийн образ, че нямам никакъв проблем от воле да приема за достоверно поведението ѝ – дете на семейство от високата средна класа – остроумна, интересува се от теми, които са тренд в общността – граждански права, феминизъм и често пъти е контра на родителите си.

В същото време сексуалният ѝ свят е премерено подсказан и като зрител съм допуснат деликатно до първоизточника на гняв, завист, състрадание и самота. Няма как да не съм убеден, че този образ е почерпен от реалността.

Сидни Суийни стана световна звезда, благодарение на сериала „Белият лотос“. Снимка: Getty images.

Ако потърся из търсачките популярни фрази на женски героини от сериали – много лесно намирам безброй цитати от героини – вдъхновяващи, страшни, смешни. Женските образи са с такова въздействие в попкултурата, че част от тях са се превърнали не просто в ролеви модели, а в икони, включително и у нас.

Всички помним заразния лайфстайл на мацките от Sex and the City („Сексът и градът“), които всяка градска жена около 40-те беше възприела за кауза.

Актрисите от „Сексът и градът“ станаха глобални звезди. Снимка: Getty images.

Лесно ще кажем, че характерите на тези жени са събирателен образ на конкретни ролеви модели в някакви краища на света, а у нас – жените в сериалите ни са такива, защото действителността е такава. Но всички знаем, че не е така.

Нито една от героините в българските сериали не присъства в ежедневието ни. Поне в моето...

„Дойде ми и съм пълен парцал, днес – дай да скипнем сбирката за другата седмица“ е реплика, която съм чувал доста пъти в реалния живот.

В сериал ще е: „Знаеш... женски работи. Да отложим срещата за другия понеделник!?“. И ще е изречена с притеснение, защото това е срамна тема и нечовешка причина.

Сексът за една вечер ще е винаги акцент в някаква история и право на леката или властната жена никога няма да е просто лека случка, а повод за морални оценки, жесток катарзис или изнудване.

„Бог да поживи българските жени в реалността“, казва Митака, с когото обсъждам темата. После добавя: „ ... копеле, ако Китодар беше жена, всичко щеше да му е наред – всеки образ в „Петък точно в пет“ му е автентичен и истински – виждал си ги! Не знам... може би, защото никой не му пише сценариите и импровизира, пресъздавайки впечатленията и опита си от живия живот“.

А героините в комедийните ни сериали... Страшна тегоба! Жената е креслива, представена в единственото си амплоа на ревнива съпруга, любопитна съседка, леко глуповата и по възможност – винаги на контра с мъжа и винаги в центъра на жесток сексистки хумор, който напомня за началото на 90-те, когато все още лайфстайлът в цивилизованите държави достигаше при нас през разказа на някого, имал късмета да вземе виза.

Не дай си боже, героинята да е над средното интелектуално ниво или пък по-артистична – тогава тя сто процента ще е клишето от зората на телевизията, когато имаше няколко актриси, чиято игра беше еталон за „непринудено“ поведение.

Не знам дали е от режисурата, сценаристите, ниските бюджети, играта или всичко накуп, но единственото име след това на Елка – Елена Шерцел в „Рицарят на бялата дама“, в която бях влюбен като дете, е това на Валентина от „Алея на славата“ – един от последните български сериали, в който трябва да си призная, нямаше почти нищо друго истинско като типаж, освен героинята на Маргита Гошева. Тя притежаваше широк емоционален спектър от типично за всяко човешко същество емоционални пластове.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Алея на славата (@aleia.na.slavata)

Героинята на Лилия Маравиля в доста приятния за времето си „Връзки“ също беше доста реална. И като цяло – ако гледаме повечето ни актриси в театрални представления или игрални филми, ще открием наистина страхотни роли.

Уви, в сериалите ни това засега се оказва изключителна рядкост и е твърде вероятно причината да не е в тях. В същото време по света се правят изследвания за въздействието на женските образи върху аудиторията. Разглеждат конкретни проблеми, като кои образи засилват чувството на безпокойство в зрителя. Дали сцените с насилие и секс засягат психичното здраве на женската аудитория и други „подобни глупости“.

Има дори фокусирани проучвания върху конкретни типове, като жените в политически сериали и тяхното въздействие върху мъжката и женската част от аудиторията. И резултатите са доста интересни, а заключенията – полезни, не само за конкретния бранш, но и за светогледа на аудиторията, който безжалостно се променя и изисква адекватност, достоверност, предизвикателство и разнообразие, защото реалният свят е такъв.

Ако се припознаете в образ от български сериал означава, че или сте луда късметлийка, или е време да поговорите с терапевта си, или просто да потърсите и различно съдържание.

Автор: Господин Кучев

Свързани статии

Любов без граници в новия сериал „Отвъд“ по Bulgaria ON AIR

Как един сериал диктува световната мода

Иво Аръков и турската звезда Къванч Татлъту са врагове в нов сериал