Деница Сачева иска да научи сина си да помага, без да се замисля

Свикнали сме да я виждаме в телевизионните студия и в парламентарните сесии. Деница Сачева от години е активен политик, чиято най-голяма кауза са социалните дейности. Известно е, че бившата министърка на труда и социалната политика е отдадена на работата си в качеството си на експерт, но каква е тя в по-личен план?

Любопитното е, че детската ѝ мечта далеч не е била свързана с политиката. Признава, че никога дори не си е представяла, че ще бъде активен политик. Това, което от малка е искала да ѝ се случи, е да има много преживявания.

Да среща различни хора, да учи от тях интересни неща и това да осмисля живота ѝ. Не може да се отрече, че сбъдва това свое желание, защото като политик с фокус върху социалните дейности, тя работи именно в посоката да помогне на най-уязвимите групи в нашето общество. Работата ѝ е динамична, често натоварваща, но и вдъхновяваща.

Избира социалната работа като естествен заместител на медицината, която така и не става нейна съдба. Признава, че макар да е отгледана от баба си и дядо си, които са лекари и е наблюдавала работата им отблизо в продължение на години, все пак медицината не става нейно верую. Но желанието да помага остава и намира възможността в социалната сфера.

„Наистина работата е много трудна понякога, но от друга страна тя е невероятно обогатяваща, защото в социалната работа човек може да види най-големия възход на човешката природа и най-голямото падение едновременно. Зависи от казуса и ситуацията, която трябва да бъде разрешена. В много случаи социалната работа за мен е била източник на вдъхновение.

Искрено съм се възхищавала на хората, които съумяват много достойно да приемат трудностите и да успеят да устоят на изкушението трудностите да ги накарат да деградират. Напротив, хората, които са еволюирали вследствие на трудностите и са успели да запазят себе си, за мен са били изключително вдъхновение и много впечатляващи“, споделя Сачева.

Кои женски качества ѝ помагат в работата?

Бившата министърка казва, че не дели качествата на мъжки и женски, но ако има нещо, което свързва с женския пол, това е емпатията, способността да влезеш в другата гледна точка. Определя чувството за благодарност също като много важно качество, по-често присъщо на дамите и подчертава колко е ценно да можеш да благодариш, особено в политиката.

„Знам, че много рядко говорим по тази тема, но за да се изгради един човек като политик, са много важни личните качества. Като неговата сила на характера, постоянство, упоритостта, целеустремеността и добронамереността, това са важни качества за един политик.

Но нито един политик не може да се изгради без своите избиратели, без своя екип, без хората, които работят с него, включително и тези, които не работят с него, защото опонентите също изграждат. 

И не на последно място, жената като майка, като човек, който винаги иска да създава, смятам, че в нашия случай жената е по-добронамерена към политиката. По-малко жени влизат в политиката с желание за отмъщение или унищожение.

Повечето жени влизат в политиката с желание да създават. Което не означава, че когато се налага, не могат да се бият.“

Как се справя със стреса в работата?

Признава, че стресът в професията понякога е много голям и намира спасение в тишината. Комуникацията, която има ежедневно, срещите с хора и непрекъснатите разговори и чатове в различни приложения я тласкат да търси усамотение, за да може да се събере и да възстанови силите си.

„Обичам да мълча и да стоя сама понякога. Всъщност не понякога, а почти ежедневно се опитвам да си намирам време, в което да помълча. Това ме кара да се събирам обратно и да преработя целия шум, който е минал през главата ми през деня.

Почивам си с цветя, обичам да чета интересни статии в списания и разбира се, обичам да чета книги. Казвам го, не защото е хубаво да се казва и се харесва, аз наистина много обичам да чета книги. И никога не чета просто да седна и да чета, а винаги е с тефтер и химикал. Обичам да си отбелязвам неща, които ми правят впечатление, цитати. Чета бавно, но това ми доставя огромно удоволствие.“

Една от последните книги, които прочита е „Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще“ на Хенри Кисинджър, Ерик Шмит и Даниел Хутенлохер.

„Това е тема, която изключително много ме вълнува през последните години. Откакто бях зам.-министър на образованието, тогава за пръв път се задълбочих повече в темата за изкуствения интелект и на практика вече 7 години чета непрекъснато материали за възможните трансформации, както върху пазара на труда, така и върху целия обществен живот“, разказва Деница Сачева.

Дали говори със сина си Виктор за изкуствения интелект и технологиите?

Деница Сачева и синът ѝ Виктор.

Казва, че отделя време да говори с него на тези теми, макар той да е само на 10 години. Но като всяко дете на неговата възраст и той ползва с лекота всякакъв вид устройства, а известно време е посещавал и школа по програмиране.

„Опитах се да създам у него поне някаква базова компютърна грамотност, да е наясно, че трябва да има поне някаква граница и че все пак, технологиите не могат да са само за забавление, а могат да бъдат и опасност, ако не се използват грамотно. Говорим на тези теми, без да му досаждам, защото не искам да има обратния ефект.“

Благотворителността: наследство от баба ѝ и дядо ѝ

Деница Сачева е отгледана от баба си и дядо си, които са били лекари. Възпитанието, което те ѝ дават, е безценно в нейните очи най-вече, защото я е научило да прави добрини, без да се замисля. На това иска да възпита и сина си Виктор. Споделя, че именно личният пример е това, което възпитава милосърдие и емпатия у децата.

Понякога се буди нощем, не може да спи и чете в интернет, а попадне ли ѝ зов за помощ за болест на някое дете или млад човек, действа инстинктивно и праща пари, иска да помогне с каквото може.

Приема благотворителността не като акт, за който да се шуми и да се говори на всеослушание, а като вътрешен порив да се помага. Но допълва, че не бива и да се премълчават добрите дела, защото така се мотивират още хора да помагат и да разбират за различни каузи.

„Мисля, че начинът е този, по който съм се научила и аз, а той е да даваш пример, да го направиш традиция вкъщи и чрез конкретни преживявания.

Веднъж, когато имаше сериозни наводнения, бяхме в Добрич със сина ми. Тогава научихме, че в ромската махала има инвалид, който живее сам и е пострадал. Има само един личен асистент, който му помага и аз тогава импулсивно реших да заведа сина ми в ромската махала в Добрич, за да се разходи там, да види как живеят хората, да види другите деца. Той беше много впечатлен, зададе ми много въпроси.“

Завежда го в дома, от който Виктор е осиновен, за да може той да види мястото, където е живял.

А там той прави първото си дарение – книги, дрехи и играчки.

„Знаете, това е обществено известно, че той е осиновен и го заведох в дома, от който беше осиновен от мен. Там той направи дарение, преди да закрият дома, тъй като той вече е закрит и е трансформиран в център за грижа за деца с проблеми. Но преди да го закрият, заведохме Виктор там, той видя откъде е тръгнал, какво се е случвало с него, запозна се с децата, други, разбира се, не тези, с които е бил. И дари свои играчки, дрешки, книги, разговаря с тях. Мисля, че това е начинът.

Мога да кажа от моя опит, че виждам много хора, които го правят, учат децата си на дарителство и на благотворителност. Затова може би съм в някаква степен спокойна, че на повърхността колкото и да изглежда всичко, че се разпада, всъщност отдолу има много съдържание и смисъл, което ме кара да съм оптимист. „

Събира слончета от цял свят, а колекцията ѝ наброява над 400 фигурки

Едно от хобитата ѝ е да колекционира фигурки на слончета. Споделя, че е събрала над 460 фигури от цял свят, в различни формати.

Синът ѝ Виктор също проявява колекционерска страст, но към конете. Обичта му към ездата, която е неговият любим спорт, го запалва към колекционирането на фигурки на коне и макар да е малка колекцията му, непрекъснато расте.

Другият начин, по който разпуска в ежедневието са танците.

През смях признава, че това е единствената ѝ двигателна активност, която практикува всеки ден.

„Допреди да се появи Виктор, танцувах сама. Затворена в стаята, с много силна музика. А сега вече, все по-често като почна да танцувам, той отваря вратата и идва да танцуваме заедно.“

Посетила е 56 държави в цял свят

Една от големите страсти в живота ѝ са пътуванията, но не както казва тя, само „за да яде и пие“, а най-вече, за да опознае културата. Да разбере повече за местните традиции, обичаи, начин на живот.

Била е в 56 държави по света, а мечтае за още 80, макар с усмивка да казва, че едва ли ще ѝ стигне този живот, за да ги види. Но поне се надява да успее да посети Африка – континентът, на който не е била никога.

Остава ли ѝ време за мечти?

Сред мечтите ѝ като политик е да види България в топ 10 на най-добрите места за живеене в света. А в личен план споделя, че мечтае да има сили и възможности да отгледа сина си като умен и добър човек.

Завършваме разговора с Деница Сачева с нейното пожелание към читателите на Az-jenata.bg, а то е семпло, но искрено: „Да са здрави, да живеят пълноценно и да имат време за най-важните неща и хора в живота си.“