Павел Иванов влиза в образа на Гунди. Снимка: Междинна станция.
Два часа и четиресет и пет минути за филм звучи много, особено във времето на TikTok и кратките видеа, които поглъщаме в социалните мрежи. Но не е никак много за филм, който е посветен на един от най-обичаните спортисти, които България е имала – Георги Аспарухов – Гунди.
Имах възможността да гледам предпремиерно филма „Гунди – легенда за любовта“ и останах възхитена от феноменалния труд, който е направен, за да имаме този биографичен епос, независимо дали сме сини, червени или каквито и да е запалянковци.
Този филм е признание, което може би идва малко късно, в памет на нашата футболна легенда, трагично загиналият в катастрофа Георги Аспарухов, останал завинаги на едва 28 години. Толкова млад си отива, но е живял като за няколко живота.
Иван Христов и Андрей Арнаудов в качеството си на продуценти на лентата събират страхотен екип, с който реализират може би най-скъпия филм, правен у нас след 89-а година.
Част от екипа на филма. Снимка: Междинна станция.
Над 4 милиона лева струва „Гунди – легенда за любовта“, което е изключително висок бюджет за родните стандарти. Но всеки един лев в този проект си заслужава, защото качеството е прекрасно.
Звук, картина, история, игра на актьорите, музика – всеки един елемент е изграден безупречно.
Преди 7 години на вратата на офиса на Иван и Андрей застава Емил Бонев, който носи сценарий за филм за Гунди.
Върху 144 страници той събира десетки часове разговори със съпругата на Гунди – Величка Маркова, наричана Лита, както и с други негови близки, като сина му Андрей Аспарухов, сестра му и зет му, футболисти от „Левски“, „Славия“, „Септември“ и още много хора, докоснали се до живота на Георги Аспарухов.
Снимка: Междинна станция.
Те му споделят спомените и историите си, които пазят за футболната легенда и Емил Бонев ги претворява в прекрасен биографичен епос, който отразява не просто житейската съдба на Гунди, а дава цялостно усещане за времето и епохата на социализма.
Снимка: Междинна станция.
В главните роли на Гунди и съпругата му Лита влизат младите актьори Павел Иванов и Александра Свиленова.
Приликата между Павел Иванов и Гунди е изумителна. Когато сценаристът Емил Бонев показва снимки на актьора на съпругата на Гунди Величка Маркова, тя ги разглежда с удивление и възкликва „Та това е Георги!“
Реакцията ѝ е достатъчно красноречива колко много Иванов прилича на покойния Аспарухов.
Самият Павел се готви за образа няколко години и прави може би една от ролите на живота си. Влиза изключително убедително в „обувките“ на синята легенда и може би дълго след този филм той ще бъде Гунди за зрителите, а не Павел.
Александра Свиленова и Павел Иванов. Снимка: Междинна станция.
Младата актриса Александра Свиленова също играе затрогващо и прави образа на Лита много човешки и пълнокръвен. Имайте предвид, че макар името на филма да е легенда за любовта, връзката между Гунди и Лита не е съвършена.
Те също са преживели своите спадове и филмът дори издава, че са били на ръба на развода. Но именно този епизод от лентата прави историята още по-вълнуваща, защото виждаме, че макар да са сред най-обичаните двойки в България, те също като всички останали имат своите трудности и проблеми.
В останалите роли влизат едни от най-известните и опитни актьори у нас.
Емил Марков и Биляна Петринска играят родителите на Величка Маркова, а Параскева Джукелова и Димитър Маринов пресъздават родителите на Гунди.
Биляна Петринска играе майката на Величка Маркова.
Стоян Радев, Влади Люцканов, Пенко Господинов, Влади Въргала и Николай Урумов също играят великолепно, като в този филм спокойно мога да кажа, че малка роля няма.
Влади Люцканов. Снимка: Междинна станция.
Всеки един образ е незаменима част от историята и дава възможност на зрителя да навлезе не само в света на Гунди и Лита, но и в духа на времето от 60-те и началото на 70-те години на миналия век у нас.
Една от сюжетните линии във филма са опитите на Държавна сигурност да вербуват Гунди заради огромната му популярност и обичта, на която се радва от стотици хиляди българи.
В образа на злото ДС влизат актьорите Влади Люцканов и Пенко Господинов.
Пенко Господинов. Снимка: Междинна станция.
Според сценариста на филма Емил Бонев, който е проверявал държавните архиви, документи за тези опити Гунди да бъде вербуван, няма. Но спомените на съпругата му Лита са живи и тя помни много ясно как са ги подслушвали и следили.
„Няма документи. Лита не знае, но помни. Помни как са им подслушвали телефона, как са ги следили.
Помни как са махали некролозите и след това тя е ходила пак да ги лепи. Помни как са ги привикали на 2 януари при положение, че сватбата им в Троянския манастир е била на 1 януари и са ги привикали в 1-во районно управление на МВР и са им дали снимки. Тогава Лита е казала – „Нямаше фотографи.“ А те са ѝ казали – вие сте нямали.
Лита знае много и помни много, но документи няма. Защото съм проверявал досието на Георги Аспарухов, в държавния архив съм проверявал, абсолютно всичко, но това се е знаело.
На един човек, на когото в социализма открито са му казвали „Президенте“, на един човек, на погребението, на когото, по неофициални данни отиват между 350 и 550 хиляди души, за справка на погребението на Георги Димитров организирано отиват 150 хиляди и на царя, на цар Борис III, са отишли около 100-120 хиляди човека. Представяте ли си за коя народна, всенародна обич става въпрос?
Как няма да го следят, как няма да го подслушват, как няма да ги е страх? Следили са го, подслушвали са го, било ги е страх“, разказа сценаристът Емил Бонев.
Александра Свиленова: „За мен най-емоционална беше срещата с Величка Маркова в първия снимачен ден и като минем през цялата парабола на нашите персонажи. Но може би най-емоционалната част беше една повратна точка във взаимоотношенията между Величка Маркова и Гунди, когато се взимат важни решения за продължаването им.“
Емил Бонев (сценарист): „Лита Маркова ни припомни колко много е обичан един от най-известните българи през 60-те години на миналия век. Цяла България е обичала Георги Аспарухов. И за нас е чест да пренесем тази памет за поколенията напред.“
Димитър Димитров (режисьор): „Една от най-трудните части за правене беше да се изчисти текстът за филма, защото имаше много истории, които Емо (Емил Бонев) ми е разказвал за него. Трябваше да се изчистят доста от тези истории, за да може филмът да е самостоятелно произведение, което да вълнува и чужди зрители, не само българите.“
Биляна Петринска (играе ролята на майката на Лита): „Филмът е изключително успешен заради любовта, заради човечността, заради истинността и предаността, всички онези достойнства, които в днешно време сякаш забравяме. Изключителна личност, изключителна игра на моите колеги. И от името на моята героиня мога да кажа, че най-трудното нещо според мен, Биляна Петринска, е че си призна, че този човек е прекрасен за нейното дете.“
Не на последно място трябва да отбележим, че музиката във филма, дело на Георги Стрезов е изключителна и допълва сюжета прекрасно. Една от най-докосващите сцени е тази, в която звучи българският химн.
„За мое най-голямо съжаление най-силната музика във филма не е моята, мисля, че най-успешният и разплакващ момент, поне за мен, е нашият химн. Имаме чудесен химн“, сподели Стрезов пред журналистите.
* „Гунди – легенда за любовта“ тръгва по кината от 18 октомври.