„Нощта, в която срещнах Дядо Коледа“ от Бен Милър

За автора

Бен Милър е автор на бестселъри, известен актьор и режисьор. Участвал е във хитовите сериали „Смърт в рая“ по BBC и „Бриджъртън“ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „Професор Т“, където той играе главната роля.

На българските читатели Бен Милър е познат като автор на „Денят, в който пропаднах в приказка“ и „Нощта, в която заседнахме в приказка“.

Сега „Хермес“ представя новата му книга „Нощта, в която срещнах Дядо Коледа“.

За книгата

Джаксън знае всичко за летящите северни елени, за елфите и работилницата на Северния полюс, за магията, която позволява на Дядо Коледа да разнася подаръци по целия свят само за една нощ. Само че има едно нещо, което момчето не знае: как Дядо Коледа се е превърнал в Дядо Коледа.

Всичко се променя в една коледна нощ, когато Джаксън издебва Дядо Коледа да влиза у тях през комина и се запознава с него. Добродушният старец дори се съгласява да му разкаже своята невероятна история. Тя започва на фона на вълшебен снежен пейзаж, където злобният скъперник – елфът Торвил, е напът да открие истинското значение на Коледа.

Е, това може би не е разказът, който Джаксън е очаквал да чуе, но все пак хубавите приказки винаги са пълни не само с чудеса, но и с изненади!

Откъс

Първа глава

Когато бях малък, един приятел ми каза нещо много глупаво. Рече, че Дядо Коледа не съществувал.

– Тогава откъде идват всичките подаръци? – попитах го. Той не можа да отговори.

– Не знам – отвърна. – Просто кака така ми каза.

– Кой се спуска по комина и яде коледните сладки и изпива брендито? – продължих. – Кой кара шейната?

Приятелят ми помълча малко.

– Знаеш ли какво? – заяви накрая. – Прав си. Дори не знам защо го казах. Искаш ли да играем на топчета?

През онази нощ ми беше трудно да заспя. Бях победил в спора, но приятелят ми бе посял зрънцето на съмнението в ума ми. А какво ако Дядо Коледа наистина не съществува?

С приближаването на Коледа започнах да си задавам всякакви притеснителни въпроси: кой е Дядо Коледа в крайна сметка? Защо носи подаръци? Как ги доставя всичките само за една нощ? Как е започнало всичко?

Реших, че има само един начин да разбера истината. Трябваше да се изправя лице в лице с Дядо Коледа.

Естествено, на никого не разкрих плана си. Родителите ми щяха да опитат да ме спрат, а близначките щяха да поискат да се присъединят, макар и да бяха твърде малки. Операцията беше сериозна и не можех да рискувам нещо да се провали.

Най-сетне дойде Бъдни вечер и родителите ми дойдоха да ме целунат за лека нощ.

– Знаеш ли какъв ден е утре? – попита майка ми с блеснали очи.

– Сряда ли е? – престорих се на незаинтересован.

Тя погледна баща ми, а той само сви рамене.

– Да, миличък – отвърна ми тя в опит да поддържа напрежението. – Сряда е. Но освен това е и Коледа.

– О – възкликнах. – Не ме е грижа особено за Коледа.

– Така ли? – намеси се баща ми. И двамата изглеждаха разочаровани и за един кратък миг ми стана жал, че ги премятам така.

– Е, сигурно е хубаво – рекох, – ако човек обича подаръци, сладки, бонбони и такива неща, но аз предпочитам да решавам задачи по математика и да слушам класическа музика. – А после се престорих, че се прозявам широко, и затворих очи.

– Щом това те радва, миличък – каза майка ми, леко разтревожена. Целунаха ме за лека нощ, изгасиха лампата и слязоха долу.

Аз лежах в мрака, заслушан със затворени очи. Чувах сестрите ми в тяхната стая малко по-надолу по коридора как бърборят на специалния си измислен език, който само те си разбират. Обикновено, когато ги чуех да говорят така, се чувствах малко излишен, но не и тази вечер, защото знаех, че ще направя нещо особено специално.

В крайна сметка сестрите ми притихнаха и цялата къща като че ли изведнъж стана тъмна и дълбока. Долавях тихото мърморене на родителите ми отдолу, но скоро и то заглъхна, а после стъпалата изскърцаха, докато се качваха нагоре към спалнята си.

Знаех, че може да надзърнат в стаята ми, затова се престорих на дълбоко заспал.

– Лека нощ, дребосъче – прошепна баща ми, като внимателно върна главата ми на възглавницата и ме зави, за да ми е топло. После надуших и парфюма на майка ми, която ме целуна. Вратата се затвори и аз ги чух да прекосяват коридора към тяхната стая.

Полежах неподвижен, заслушан в мрака. Сякаш след безкрайно дълго време реших, че вече е безопасно да поотворя едно око. Часовникът до леглото ми сочеше дванайсет без петнайсет. Никога дотогава не бях стоял буден до толкова късно и се зачудих за миг дали когато удари полунощ, няма да се превърна в камък като някое дете от приказка.

Дръпнах завивките, залюлях крака на килима и отидох на пръсти до прозореца. Первазът отпред беше затрупан със сняг. Луната беше тънка, но ярка, а една лисица си проправи път през бялата ливада в двора на съседите. Отгоре синкавочерното небе бе обсипано със звезди и облаци на малки валма. Нищо не помръдваше. Нямаше падащи звезди, нито сателити, нито даже някоя пърпореща планета. И никаква шейна, теглена от елени.

Мушнах се обратно в леглото, използвах и двете възглавници, заедно с подложката на стола, за да си направя нещо като трон на леглото, така че да седна и да гледам ясното небе. Каквото и да станеше, не възнамерявах да заспивам. Щях да изчакам идването на Дядо Коледа.

• Корична цена: 14,95 лв.    
• Обем: 208 стр.                                                              
• ISBN: 978-954-26-2397-7
• Превод: Диляна Георгиева       
• Издателска къща „Хермес“ ООД