Снимка: iStock
Цветелина Панчелиева. Снимка: личен архив.
Следродилната депресия никога не идва сама. Обикновено е предшествана от продепресивни моменти някъде в историята на човека, защото и при мъжете има депресивни състояния.
Чисто психологически една следродилна депресия никога не е без история, тоест винаги има предшестващи индикатори, мини депресивни симптоми или епизоди, които са се появявали в живота на жената и изскачат много „удобно“, иронично казано, след като жената роди.
Защо е „удобно“ и защо е иронично – казвам го с абсолютна грижа, не го казвам с насмешка или хумор, защото след като жената роди, се отваря едно пространство, в което тя може да остане сама със себе си, сама с мислите си. След еуфорията на това да чакаш раждането настъпва едно спадане, уталожване на емоциите и когато се случи това, а преди него си бил в еуфория и в очакване, се случва спад.
Отделно, докато жената е бременна, има много хормонални стимули, които я поддържат в добро емоционално състояние. Това, погледнато еволюционно, държи възможността да се продължи родът, да има следващо поколение. След като обаче този хормонален прилив приключи, след раждането той се променя радикално и настъпва един спад, едно моментно затишие, в което жената има възможност да се ослуша, огледа, да се замисли какво се случва. И за съжаление, това е много удобен момент да се появят поредици от негативни емоции и да се канализират през ситуацията след раждането.
Ще ги разделя на две категории: едното е следродилна депресия, а другото се нарича следродилна тъга (postpartum blues).
Статистиката сочи, че 80% от жените имат тази следродилна тъга, която се проявява 2-3 седмици от момента на раждане и обикновено трае от 1 до 2 седмици. Статистиката тук е огромна, защото повечето жени я имат.
Какви са признаците ѝ? Смяна на настроения, една необяснима лека тревога, лека тъга, плачливост, трудна концентрация, загуба на апетит и промени със съня, които са и естествени, защото много жени кърмят. Но цялото това нещо като леки негативни емоции минава обикновено до седмица-две след раждането.
Кога идва проблемът? Проблемът идва, когато следродилната тъга прелива в следродилна депресия, която продължава повече от две седмици. Тези промени, които изброих, ги има и при следродилната депресия.
Признаците на следродилна депресия са: рязка смяна на настроението; отдръпване от социална среда, от семейството, от приятелите; твърде много плач, който не спира, продължава повече от 2 седмици; тревога, усещане за тъга – тъжно ми е, неприятно ми е; усещане за претовареност – не мога да се справя, не мога да обхвана това, което ми се е случило; безсъние или необичайна сънливост – когато изпаднем в една от двете крайности и го има като физиологичен симптом, много често проверявам има ли промени в апетита, защото и тук са двете крайности – или загуба на апетит или твърде силен апетит.
Друго характерно нещо, което често се наблюдава при следродилната депресия е липсата на енергия и наличието на умора, физическа, психическа и емоционална преумора.
Още един важен индикатор е загубата на интерес и удоволствие от обичани преди от жената неща. Неща, които преди са ѝ харесвали, рязко и сякаш от нищото вече не ѝ правят впечатление и тя не им обръща внимание.
Много често при следродилната депресия се появява едно усещане за безполезност: „аз не съм нужна, не съм нужна на детето, не съм нужна на мъжа, на семейството“.
Появява се усещане за срам, за вина, за неадекватност. И още нещо се наблюдава – страхът, че не съм добра майка. Моето преживяване е, че не съм достатъчна за детето си и че не съм добра като майка. И по този начин се замразява връзката между майката и детето.
В някои от случаите, особено когато има силно изявени симптоми на депресия, майките не искат да гушкат децата си, не искат да имат физически досег с бебето си, от което бебето става още по-раздразнително, между другото; трудно се осъществява успокояването на бебето от страна на майката; трудности при кърменето.
Понякога при жените се проявява следродилна депресия и заради болезнени преживявания, свързани с първото засукване и първите опити за кърмене.
Болезненото преживяване раждане, защото то си е болезнено и травматично преживяване, и допълнително съпътствано от трудности и болка при кърмене, много срива майките и ги кара да изпадат в безпомощно състояние, в което не могат сами да се съвземат и това засилва усещането за безнадеждност.
Ако мога да подчертая някои признаци на следродилната депресия това със сигурност ще бъдат усещане за безнадеждност и безполезност; много необяснима и много продължителна (повече от 2 седмици) тъга и потиснато настроение; незаинтересованост от всичко и всички (за най-крайните случаи); рязка промяна във физическите навици – сън, апетит и лична хигиена.
И вече за най-крайните случаи мога да кажа, че появата на тревожност, паник атаки и мисли за нараняване и самоубийствени мисли към себе си или нараняване на друго човешко същество – бебе или друг човек.
Най-големият антидот според мен, при депресия и следродилна депресия е топли отношения с близките. Много е тривиално, но е много важно. Да има близки хора, които подкрепят, а не съдят майката.
Дори и да забележат индикаторите за следродилна депресия - да предложат всякакви положителни насърчавания. За съжаление, при следродилна депресия много от жените сякаш стават „глухи“ за тези поощрявания. Усещането, че не съм "добра майка" ме прави глуха за хора, които казват – "справяш се добре".
Аз бих казала, че за да няма следродилна депресия е много важно качеството на живот, което преди това жената е имала – преди да забременее и докато е била бременна, тоест способността ѝ да възприема себе си като важно, значимо същество, способността ѝ да създава топли отношения; способността ѝ да се грижи за себе си; способността ѝ да намира подкрепа и разбиране от партньора, защото много често самите партньори са „глухи“ и „слепи“ за симптомите.
В еуфорията от това, че има нов член на семейството, наследник, всъщност татковците, както и баби и дядовци, се префокусират върху бебето, а не толкова върху майката.
Фокусът върху майката е докато е бременна и ражда, а след това не. Затова е важно майката да има собствени механизми за самоподкрепа и да има близки и приятели, с които открито да говори.
Депресията много често се появява при хора, които са склонни към самоизолация или хора, които заради партньорите си губят социалното си обкръжение.
Много често в двойката, когато има ситуация на тормоз, защото ситуациите на тормоз и токсичност във връзките са няколко и признаците са различни; когато има в двойката психически, физически, емоционален или икономически тормоз, е много вероятно това да е провокатор на депресивни състояния при жената, независимо дали е жена, която е бременна или планира бременност.
Доброто психическо функциониране на жената, преди да стане майка, е много важно, за да се предотврати следродилната депресия. Но ако я забележим при наши роднини или близки приятели е важно да се опитаме да сме до този човек, да не го съдим, да не му казваме „Я се стегни“, „Какви са тези глупости“, „Защо не ядеш“ и т. н. Просто да бъдем по човешки топло свързани с този човек.
Вариант на помощ е да предложим специалист. Това е най-лесното, но за съжаление, се отказва при огромен процент от случаите, просто защото депресията много рядко се осъзнава като такава.
Все още има стигма върху идеята за психолог или терапевт, че ако посещаваш специалист, си много зле, много си закъсал. Идеята за психолог минава през възприятието за грижа за себе си.
Има много високо очакване понякога към партньора или към роднини, приятели, да поемат твърде много функции – тоест, аз очаквам от моя партньор или майка, или приятелка да ми бъде терапевт, душеизприказчик, помощник, сътрудник, а това не е коректно. Претоварването с много очаквания и роли ни пречи.
Като общество все още трудно приемаме идеята за психолог или терапевт, защото има неразбиране какво всъщност прави този специалист. Това не е човек, който ще ти реши всички проблеми, това е човек, който ще ти съдейства да видиш себе си по-добре и как да използваш повече ресурси да се справяш с проблемите си.
Връщайки темата към депресията, статистиката на ниво Европейски съюз е много стряскаща. Тя показва, че възрастта за проява на депресивни състояния много пада в ЕС. Хората на възраст 18-29 години са много по-склонни да имат депресия, отколкото тези в друга възрастова група. Статистиката показва, че 58% от хората на възраст между 18 и 29 години са в риск от депресия. Това са стряскащи данни.
А недиагностицираната следродилна депресия е около 50% при родилките. Диагностицираните са 1 на всеки 7 жени или около 15-20% в зависимост от държавата.
Перфектният живот е много захаросана версия на живота и изобщо животът в социалните медии е захаросан. Като цяло при поколението Z, които са хората между 18 и 25 години, както и при поколението след тях, това, което забелязвам е, че родителите сякаш много ги щадяха от негативни емоции и фрустрация. И това щадене отиде в посока, че животът е много прекрасен и искаме да виждаме само това. Да, но животът не е само това обективно. И социалните медии много допринасят за засилването на тази представа за розов и захаросан живот. А връзката с реалността и с негативното всъщност дава много сила и не е страшна.
Въпросът е как се показва, защото понякога е в другата крайност – на много агресия, на твърде много страдание и затова е трудно да се ориентират по-младите и отиват или в едната крайност или в другата. Затова е важна културата на вглеждане в себе си, да сме търпеливи, щадящи и обичащи се, толкова повече имаме възможност, сила и ресурс да приемаме и бялото, и черното, както и да го интегрираме.
Много ми е интересно откъде идва етикетът „тя сигурно не обича детето си“. Раждането на детето и раждането на майката са съпътствани от умирането на девойката, умирането на невинното момиче и този преход, че едното си отива и скърбя за него и идва новото. за което трябва да се радвам, са отново две крайности. И за да може да се случи преминаването от едното в другото трябва преход. Този преход се случва по-здравословно, ако майката е имала здравословна връзка със себе си преди раждането, както и много зависи от качеството на партньорските отношения. Защото от тях и тяхното качество зависи дали майката ще има следродилен депресивен период.
За съжаление, има много нерегистриран психически и емоционален тормоз, който се случва във връзките, или икономически тормоз, който остава скрит. И когато намери психологически почва в жена, която е по-ранима и чувствителна, тя се свързва и може да се развие в депресия.
Не, че жената не обича детето си, след като го роди, а на жената просто ѝ трябва време, за да скърби за това, което си е отишло и да отвори място и обятия за новото, което трябва да посрещне. Не, че жената не обича детето, а просто ѝ трябва време да свикне с идеята.
За да има нов живот трябва да се освободи пространство от нещо, което си е отишло. Но този период понякога е много по-голям от периода на раждането.
Етикетът „тя не обича детето си“ се слага от хора, за които е лесно да сложат етикет и да кажат „каква майка е тя“. И много парадоксално, доста често това отношение идва от жени и от по-възрастни жени. Много често можем да го видим в семейството като проява на баби, лели. Дори и приятелки. Но аз бих търсила зад тези етикети нещо друго, по-скоро нещо се крие у човека, който лепи етикета, а не толкова в този, който е носител на етикета.
И аз ви благодаря, че повдигате този въпрос, защото чрез медиите има сила много неща да се променят.
Конкретен съвет, който бих дала е жените много да обръщат внимание на себе си и да опознават себе си. Колкото по-добре познават себе си, толкова повече сила имат да се справят с каквото и да им се случи в живота. Да черпят сила от себе си и да създават смислени, качествени връзки.
А на техните близки – ако видят, че някой страда или се съмняват в нещо, да имат смелостта да не предлагат услугите си като терапевт или като психолог, а да насочат човека към правилен специалист. И да са по-отворени към идеята за външна помощ, защото има специалисти, които могат да помогнат и не е нужно всеки да е специалист за всичко. Така че, близките нека бъдат бдителни, да си отварят очите и да са с отворено съзнание, че има хора, които могат да помогнат.
Намушканата с нож жена в Бургас е нападната от приятеля ѝ 
Политолози за 51-ото НС: Има страх за компромис и нужда от разум 
Ескалацията между Русия и Украйна повиши цените на петрола 
Делян Добрев: Асен Василев е струвал 10 млрд. лв. на година в измами 
Силен вятър обърна ТИР на Дунав мост 
Австралия забранява социалните мрежи за деца под 16 години 
Откриха най-старата азбука в гробница в Сирия 
В целия му блясък: Най-добрите снимки на Слънцето, направени от Solar Orbiter 
Човешкият мозък ще се свие заради изкуствения интелект 
SpaceX показа нови изображения на лунния кораб Starship HLS (снимки) 
Влиянието на престоя в Космоса върху когнитивните функции 
По колко пъти на ден мигаме? 
Какви са ефектите на стреса върху нервната система? 
Как изкуственият интелект трансформира откриването на нови лекарства? 
Защо за по-добър сън е нужна тъмнина? 
Джеф Голдблум разкри какво искат да наследят синовете му от него, когато той умре 
Венсан Касел с нежно послание към бременната си приятелка 
Алената кралица – Никол Кидман е като коледен подарък на червения килим 
Джъстин Бийбър – асоциален след раждането на сина си 
