„Афера в Прованс“ от Софи Боне

За автора

Софи Боне е псевдоним на успешна германска писателка. Криминалният роман „Афера в Прованс“ е първата ѝ творба, в която тя включва двете си големи страсти: френската кухня и Прованс, докъдето пътува всяка година. Романът веднага печели симпатиите на читатели и критици и месеци наред е в списъка на бестселърите. От серията за Пиер Дюран са издадени десет заглавия с общ тираж, надвишаващ 1 млн. екземпляра.

За книгата

Сент Валери е идилично селце в Прованс, заобиколено от лозя и маслинови горички. Бившият парижки комисар Пиер Дюран би се наслаждавал на късното лято в новия си дом, ако приятелката му не го беше напуснала. А и спокойствието в селото внезапно приключва: местният казанова е намерен мъртъв във винарска изба, а до него – рецепта за петел във вино.

Дали това е зловещ акт на отмъщение от страна на някой рогоносец? Селяните се сплотяват и не разкриват тайните си. А когато е намерен втори труп, Пиер започва да се притеснява за симпатичната готвачка, чиито рецепти са открити до телата.

Шарлот Берг е талантлива кулинарка, страстна натура и перфекционистка. С ястия, вдъхновени от Прованс, тя увлича Пиер в чувствения свят на кулинарните изкушения и между двамата прехвърчат искри. Само да не беше пословичният му страх от обвързване. И убиец, който следва рецептите ѝ по особено зловещ начин. 

Отзиви

„Чудесна история, в чийто център са не само добре изградени герои, но и страстта към кулинарното изкуство.“ – Hamburger Morgenpost

„Софи Боне успешно комбинира съспенса с природните красоти на Прованс и френската кухня.“ – ORF Radio

„Забавна, вълнуваща и с възможно най-характерната за Южна Франция атмосфера – тази книга е абсолютна ваканция за ума.“ – Ratgeber Frau und Familie

Откъс

Виното извикваше у него спомен за касис, беше таниново, със сух послевкус. И въпреки това се долавяха деликатни дъбови нотки, дъх на ванилия, нещо, което сочеше, че е отлежавало в тежки бъчви. Вероятно сира, блендирана с гренаш ноар. Вкусовите му рецептори ясно различаваха фината киселинност на варовиковите скали, слънцето, вятъра.

В Русийон знаеха как се отглежда съвършен гренаш. Макар че добивите им не бяха високи, извличаха максималното от слънцето и мистрала, който като свръхмощен фьон отнасяше всяка влага от почвата.

Той прокара още веднъж език по устните си, докато дъхът му секна от аромата. Чувстваше се все по-замаян. Задушаваше се, имаше нужда от въздух. Трябва да се раздвижиш, помисли си. Движи се!

Преди няколко дни беше в Русийон и се разходи по ръждивата кафява пръст между редовете със стари лози, обеща на братовчед си Жан да му помогне при гроздобера.

– Какъв дявол ти е влязъл в главата, обикновено не си толкова отзивчив? – недоверчиво го попита Жан.

Той само повдигна рамене.

– Стига де, нали сме семейство.

Виното бълбукаше в устата му и мъжът се закашля, краката му потънаха в нищото, удари главата си в металния капак. В душата му се надигна паника, но той ѝ забрани да превзема цялото му същество, вкопчи се в спомена, сякаш бе спасителна котва.

Семейство. Каква велика дума. Наистина имаше достатъчно работа, обаче при вида на дълбоките бръчки, които се бяха врязали в лицето на Жан, и на посърналите му очи се размекна.

Жан го прегърна с благодарност, а той му позволи да го направи.

Следващата седмица щеше да започне гроздоберът...

Тъпото чувство в главата му се засилваше все повече.

Не се предавай, трябва да издържиш докрай!

Погледът му се плъзна надолу. Студените стоманени стени блестяха нереално червени. Под него имаше поне още метър. Ако потънеше сега, нямаше никакъв шанс.

Отново и отново мяташе завързаните си крака, напред-назад, напред-назад. От прозорчето в долния край на ферментатора до него достигаше треперлива светлина, която се накъсваше от постоянното движение. А в нея – дървени трески като в клокочещо тресавище.

В съзнанието му нахлу спомен. Бяха плували в реката, а след това полегнаха голи в тревата и наблюдаваха слънчевите зайчета по проблясващата вода. Вивиан се надвеси над него, мократа ѝ коса загъделичка кожата му.

– Не, не съм готов още. Не искам да умра!

Виковете му отекнаха глухо. Но защо? Какво толкова бе направил? Нима Анжелин бе разказала на мъжа си?

Краката му натежаха, подгизналите дрехи го теглеха надолу. С внезапен порив той раздвижи овързаното си с въжета тяло, сякаш беше змиорка, панически, с разтуптяно сърце, а после силите го напуснаха. Още веднъж пое дълбоко дъх, всмука поетия вече въздух обратно в дробовете си, усети как заедно с него в тях нахлу и виното. Преглътна здраво, закашля се, затвори уста. Потъна с широко отворени очи. И сякаш се понесе към величествен кинематографичен залез.

Прозорчето! Може би някой щеше да се приближи, да го забележи и да го освободи от този затвор? Мъжът се надигна, плъзна се с едно-единствено движение към стената, притисна лице до стъклото. Впи изгарящ поглед навън. Пред очите му изникнаха размазани образи: каменни сводове, дървени рафтове, отрупани с най-отбрани вина; бъчви, чието съдържание бе отбелязано с груби тебеширени знаци по тях.

Вече хъркаше в агония, от устата му излизаха мехурчета въздух. Отново задиша спазматично, от което в дробовете му нахлу още вино. И тогава светлината изгасна. И настъпи мрак.

• Обем: 336 стр.
• Корична цена: 19,95 лв.
• ISBN: 978–954–26–2364–9
• Превод: Елена Димитрова
• Издателска къща „Хермес“ ООД