„Хрътката“ от Владимир Зарев

За автора

Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор.

Владимир Зарев има 19 книги, дванайсет от които са романи: „Денят на нетърпението“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“ и „Чудовището“. Измежду тях особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има две издания в Австрия и Германия.

Огромна популярност и тринайсет издания в България има и романът на Владимир Зарев „Разруха“, който се радва и на невероятен успех в немскоезичния свят. Той е номиниран за две от престижните европейски литературни награди и за него са публикувани над 40 възторжени рецензии.

„Хермес“ преиздаде книгата за деца и възрастни на Зарев „Голямата странна градина“. Луксозното илюстровано издание е истинско полиграфическо бижу.

Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. той бе удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получи от президента орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН.

През 2022 г. беше удостоен с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст.

За книгата

„Хрътката“ е криминален роман, който по един любопитен начин съдържа в себе си спецификата на жанра – неочаквана и изпълнена с обрати интрига и сюжет, изграден върху сложна криминална загадка. Главният герой, следователят Ефтимов, трябва да се справи с опасни и интелигентни престъпници. Той е сред малкото следователи в милицията, който притежава прозорлив ум, вродено любопитство и професионализъм. И най-важното – съхранен личен морал и безпределна честност. Точно по тази причина Хрътката е недооценен. Вмислен в себе си странник, той се усеща унизен, защото преживява вината на разложилото се общество. И в своята работа, и в личния си живот Хрътката е полезен, но остава неразбран и драматично, болезнено отхвърлен.

Хрътката е особена порода, която се отличава с удивителната упоритост да преследва дивеча. Нейната възбуда по време на лова е толкова силна, че примесена с постоянството ѝ, достига до пълна безпощадност, което означава до съвършено безпристрастие. Хрътката не мрази животното, което гони, тя просто се подчинява на вътрешното си убеждение, че в залавянето е смисълът на подарения ѝ живот. Тя е съдбовно закрепостена от природата да преследва и да хваща...