Комсомолците родината изграждат, над природата й бдят

22.10.2008г. / 17 41ч.
Аз жената
Комсомолците родината изграждат, над природата й бдят

Всъщност, твърде известната песен от недалечното минало беше малко по-иначе. “Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят (или строят) ... Пионери, пионери, славен път ви чака... трудов път”*.

Младежката енергия и дръзновение винаги са привличали политическите партии, за да бъдат използвани за някакви каузи, в нечия полза, за добро, или зло, това е друг въпрос... Тази младежка енергия все някъде се насочва, и може би когато никой не се опитва достатъчно успешно да я овладее е най-добре, защото младежките стремежи са чисти. Ето защо az-jenata.bg с удоволствие представя инициативи и събития като това по-долу:

Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” ви кани на 23 октомври 2008 г. (четвъртък) от 16.20 ч. в зала 409, І корпус на Нов български университет на дебат на тема: Можем ли да спасим природата на България?

Започващият проект “Място за бъдеще”,, иницииран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в партньорство с Нов български университет, Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, Архитектурен факултет към УАСГ и Коалиция от неправителствени организации и граждански инициативи “За да остане природа в България”, организира работна дискусия “Можем ли да спасим природата на България?”, на която ще бъдат представени организаторите и партньорите на този университетски проект за устойчиво развитие.

Дискусията е първото събитие от екопроекта “Място за бъдеще” на Гражданско сдружение “Щастливеца”. В програмата очаквайте:

16.20-17.30 ч.
Как се ражда солидарността
Портрет на общественото движение “За да остане природа в България”

17.45-19.30 ч.
Трудности и предизвикателства пред природозащитното движение в България
Дебат с участието на представители на граждански инициативи, на природозащитни НПО и на няколко департамента на НБУ (студенти и преподаватели)
“Искаме дебатът да бъде между тези, които са вътре в природозащитните движения, и тези, които са външни наблюдатели на това, което правим”, споделя Петър Канев, ръководител на проекта “Място за бъдеще”. “Ние решихме “Място за бъдеще” да бъде това място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние”, обяснява Радосвета Кръстанова, координатор на “Място за бъдеще” в НБУ.

В първата част от дискусията, озаглавена “Как се ражда солидарността?”, членове на екодвижението “За да остане природа в България” ще представят дейността си и връзката й с проект “Място за бъдеще”. Коалицията е създадена през 2006 година и е известна с организирането на кампании за опазване на българската природа и устойчиво развитие на страната ни. Сред най-успешните нейни инициативи са сътрудничеството й с гражданска група “Да спасим Иракли” и участието в кампанията за опазване статута на Природен парк “Странджа”. В момента коалицията обединява над 30 неправителствени организации и граждански групи.

Застрояването на Рила, проектът “Супер Паничище”, планираното изграждане на “еко” селище в местността Карадере от британския архитект Норман Фостър ще бъдат също част от дискутираните теми.

Представителите на коалиция “За да остане природа в България” ще запознаят аудиторията с бъдещите заплахи, пред които е изправена българската природа, и с трудностите пред екоорганизациите и гражданите в природозащитното движение. Тази част от дискусията ще бъде допълнена с аудио и видео материал от застрашените райони.

Във втората част ще се проведе същинският дебат, в който всички ще потърсим отговор на въпросите – Как да опазим заедно природата на България, с какво можем да сме си полезни взаимно: природозащитници, студенти, преподаватели и симпатизанти.

Членовете на коалиция “За да остане природа в България” заедно с представители на природозащитни неправителствени организации ще запознаят студентите и преподавателите с постигнатите резултати от различни екокампании, както и с предизвикателствата, пред които са поставени екоактивистите в България. Всеки участващ ще има възможността да даде своята препоръка или да сподели мнението си за проекта “Място за бъдеще”.

Сред участниците в дискусията ще бъдат Андрей Ковачев (СДП “Балкани”), Борислав Сандов (Университетски клуб за устойчиво развитие UNECO), Вера Петканчин (“Граждани за Рила”), Даниел Попов (ИУЦЕ), Йорданка Динева, Петко Цветков (Българска фондация “Биоразнообразие”), Катерина Раковска (WWF), Тома Белев (Асоциация на парковете в България), Юлия Йорданова (CVS).

Дебатът “Може ли да спасим природата на България?” предшества промоционалната презентация на проекта “Място за бъдеще”, която ще се състои на 30 октомври (четвъртък) 2008 година в сградата на Нов български университет.

Тя ще представи смисъла, целите и възможностите на проекта при интегрирането му в обучението на студентите в партниращите университети, както и партньорите на “Място за бъдеще” от неправителствения сектор и от академичните среди. Ще бъде открита и фотоизложба на тема “Страна без бъдеще или място за бъдеще?”. Събитието ще бъде ознаменувано (за добър старт:))) и с по чаша домашно вино.

(* Комсомолци в близкото минало наричаха членовете на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). От руски: Коммунистический союз молодёжи. Вече има деца и младежи, които не знаят, че това беше младежката организация на БКП (Българска комунистическа партия). Много по-възрастни хора и до днес наричат комсомолци всички младежи, без да имат предвид друго, освен млад човек, младеж. Пионери, а по-рано септемврийчета пък се наричаха децата, приемани в организации, подобни на скаутските. Б. р.)

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
бивша комсомолка ( преди 11 години )
Много се извинявам, ама като бивша комсомолка не мога да не реагирам на бележката в скоба на края на статията. Септемврийчетата бяха с червена триъгълна връзка, комсомолците с червена обикновена вратовръзка. Със синя триъгълна връзка се връзваха чавдарчетата.От редакцията:Благодарим! Наистина така беше. Изтрихме грешката и оставяме вашия коментар.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар