Психолог Петя Георгиева. Снимка: личен архив.
Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант, който води рубрика в Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“. Чрез рубриката читателите имат възможност да отправят въпрос, който ги терзае, а психологът да им отговори. Ако имате въпрос, можете да ни го пратите на info@az-jenata.bg.
В новия ни разговор с психолог Петя Георгиева за проекта "Да си поговорим" темите са връзките, кои са най-често срещаните проблеми при двойките, за какви червени флагове да следим в отношенията, както и къде можем да срещнем подходящ партньор, ако сме необвързани.
Благодаря за прекрасния въпрос. Това е нещо, което и аз наблюдавам и от практиката, и от личния живот.
Бих поставила темата за крайностите – кое ни идва в повече и кога ни идва в повече, като нека не отричаме огромната сила и предимство, които ни дават технологиите. Благодарение на тях ние действително можем да се свържем с човек, който е буквално на другия край на света, и те ни дават огромна лекота и правят живота ни много лесен. Но бих казала, че ако живеем само във виртуалния свят, а не толкова във физическия, тогава се появява усещане за самота, за дистанцираност, за невъзможност да общуваме в реалния живот.
Аз работя с такива клиенти, при които се увеличават депресивните състояния, тревожните състояния, защото ние все пак сме социални същества и имаме нужда от физически контакт, от допир, и ако си го набавяме заедно с виртуалния свят, смятам, че бихме могли да се справим с тези състояния на самота и дистанцираност, на усещането за откъснатост.
Петя Георгиева. Снимка: личен архив.
Трябва да споделя, че не се отразява добре, защото ние започваме да измерваме дори нашата самооценка, нашето самочувствие, „колко струваме“, буквално, на базата на лайкове, харесвания и популярност в социалните мрежи.
Ако трябва да сме честни, хората, които са популярни, те създават около себе си и в себе си такова усещане за успех, за реализация, но това не е устойчиво и когато се случи ситуация в реалния живот, която е по-предизвикателна и се налага да се справим с някаква трудност, тогава често ние се сриваме.
Буквално има хора, които губят почва под краката си, защото тази илюзия, която се създава от социалните мрежи, много лесно се разбива на парчета.
Само ще кажа, че втората част на въпроса – „как да убедя партньора да отидем“ е много често задаван от моите клиенти, когато дойдат индивидуално. Може би е най-горещият въпрос в момента!
На първата част от въпроса – как да разберем, че имаме нужда от терапия – най-осезаемите признаци са:
Бих казала, че не трябва да чакаме да се случи нещо много страшно, за да се обърнем към терапевт. Аз работя с хора, които искат просто да подобрят отношенията си, които имат добър капацитет, но да кажем двойката има желание още повече да подобри комуникацията помежду си и работим в тази посока.
Така че, бих казала, че е въпрос на лична преценка, както и желанието на нашия партньор да се включи. Ние не можем да го накараме насила да го направи, но можем да го поканим, да му кажем, че това за нас е важно. Решението е в него.
Но пък едно от големите предимства на фамилната терапия е, че тя ни позволява да работим и индивидуално с единия от двойката, но по теми, които са на двойката. Така че, дори и партньорът ни да не желае да се включи, можем да работим дори и само с единия от двойката. Това не е много известно на хората, но е важно да се знае.
Има, да. Хубаво е да сме осъзнати за тези признаци и честни със себе си. Когато ги забележим, да не се правим, че ги няма. Това наистина е доста болезнен процес, не е приятно, когато виждаме, че нещо се разпада. Тогава ние се опитваме или да не го вземем под внимание, или да се правим, че всичко е наред, защото е много болезнено.
Казано накратко, един от основните признаци е, когато и двамата партньори не желаят или един от двамата не желае да бъдат заедно, това вече е крайната фаза.
Предният признак преди тази фаза е, когато един или двамата партньори не желаят да полагат усилия за връзката. Не искат да се грижат за тези отношения, това е показател. Това, разбира се, не означава непременно, че човекът иска да излезе от тези отношения, но е показател, за който да следим.
Друг признак е, когато ние лично имаме усещането за „изчерпаност“. Обикновено така се усеща и изразява от хората. В такъв етап сме, че усещаме, че нямаме какво да дадем, какво да получим, нямаме път заедно.
Когато говорим за вредни навици в отношенията, важно е да отличим комуникацията. Нея бих сложила и към полезните навици за добри отношения. Съответно вредният навик би бил да премълчаваме, да не комуникираме открито, да не споделяме, а той няма как да знае какво се случва в нашия свят, в мислите ни, в емоциите ни, ако не го изразим по някакъв начин.
Скриването на важна информация бих определила като вреден навик и е нещо, което отчуждава партньорите.
Липсата на доверие е също сред тези навици. Ако не уважаваме нуждите на партньора, а и нашите собствени, това е важно в една връзка.
Тук искам да акцентирам и върху нещо много важно, което касае миналите ни връзки – много често пренасяме модели на поведение от минали връзки към настоящата или сравняваме. Това също е пагубно за отношенията, ако сравняваме настоящия партньор с предишен, това убива идентичността на новите отношения.
Така е. Колкото и тривиално да звучи, без комуникация няма отношения, дори и професионални, ако излезем от личната сфера.
Важно е освен да има комуникация, да има и разбиране. Какво означава това - че това, което аз искам да кажа, трябва да стигне като послание до другия човек. Дори и да си мислим, че ние сме казали нещо ясно, може другият да не ни е разбрал. Затова основното при комуникацията е да имаме разбиране.
Важно е уважението, и него бих добавила категорично. Да уважаваме нуждите на партньора, но и своите нужди. Доверието също е ценно за качествените отношения, както и близостта.
Бих казала, че това важи и за мъжете, и за жените, защото и от двете страни е възможно да се загуби доверие. Знаете ли, забелязвам, че най-често партньорът започва да губи доверие в другия, когато сам няма доверие в себе си и в действията си. Когато е ненадежден, не може да разчита на себе си и прави действия, които ни нараняват и разрушават доверието, това е най-ясният признак. Когато има изневяра, предателство, тогава не можем да се доверим. Причините да не се доверяваме може да са и в нас, разбира се. Но и партньорът го показва с действията си.
Това е въпрос, който много често ми го задават партньорите по време на семейни консултации и се започва едно разпределяне, определяне на график... (смее се).
Бих казала, че забелязвам една тенденция към смесване на задълженията и отговорностите от мъжете и жените. Вече има много по-голяма отвореност по отношение на това кой какво да прави. Аз винаги препоръчвам, разбира се, това е нещо, което двойката си обсъжда, да бъде решение, което се взима със съгласието на партньорите. Тоест, да кажем, ако има съпротива в единия от партньорите, който казва аз не бих правил това, тук отново се появява това, за което говорихме малко по-рано – комуникацията. Този баланс на отговорностите, това разпределение се случва, когато имаме добра комуникация помежду си.
Всеки да има тази прямота и честност да каже „това мога, това не“ и да има някакъв компромис, обсъждане, в което да се разпредели.
Всяка двойка има различна динамика и различни нужди и не бих давала общи насоки. По-скоро бих съветвала двойките да обсъдят кое е най-добре спрямо тяхната динамика. Много е важно работното време на всеки от партньорите, възможностите им спрямо професионалните задължения и това трябва да се съобрази.
Много хубав въпрос. Съгласна съм с вас, че от ковид насам работата от вкъщи, дистанционната работа е тук, за да остане. Виждаме, че години след този период това остава и се запазва. Лично аз смятам, че ще продължи да съществува и дистанционната работа няма да изчезне.
Много е важен балансът и границите, когато говорим за работа и личен живот. По-страшното тук не е дали ние сме нонстоп заедно, а дали си уважаваме личното пространство.
Вие споменахте периода на ковид, тогава наистина беше голямо предизвикателство, бяхме затворени вкъщи и с други членове на семейството. И беше истинско предизвикателство да запазим някакво лично пространство, а в някои случаи беше и невъзможно, особено ако жилището е по-малко или няколко човека живеят в една стая, трудно е. Но тук е много важно уважението и да запазим усещането за лично пространство.
В България това е много актуален въпрос, било то заради нашата народопсихология, или заради родовата ни принадлежност, но е подходящ въпрос за нашата географска ширина.
Ние имаме много силна връзка с рода, отношенията ни с роднини е честа тема, върху която работим. Когато ме попитахте кога и как да разберем, че двойката има нужда от терапия, това е една от причините, поради която двойки и семейства се обръщат към мен – как да се справим с вмешателства.
Ние като семейство сме част от рода, но е важно да се обособим като отделна единица и да си определим граници. Трябва да се работи по границите – то е сложно и болезнено за хората, особено ако не сме свикнали или правим това разграничаване от родителите на късна възраст.
Краткият ми отговор е, че е свързано с границите, които поставяме и със себе си, и с околните.
Бих акцентирала върху последната част – „но не искаме да загубим семейството си“. Ако това важи и за двамата партньори, означава, че по-лесно бихме намерили начин, при който бъдейки различни, да останем заедно. И бих казала, че различията невинаги са индикатор за проблем или раздяла, а по-скоро това е нормално тогава, когато връзката се е формирала на по-ранна възраст.
Много често ние порастваме заедно с партньора си и в този процес е възможно да тръгнем по различни пътища, но ако ние искаме да останем заедно, бихме могли да намерим начин, който да „побратими“ тези различия, така че да не ни разваля семейството.
Има начини, да, това е свързано и с някои от събитията, които организирам. Препоръката ми е да използваме всички възможни начини и да не се ограничаваме само в онлайн пространството или само в заведения. А да бъдем активни, да сме отворени към това и да общуваме по-интензивно, да създаваме впечатление, че сме отворени, не на всяка цена, разбира се, но че сме готови да посрещнем нов партньор.
Чрез социалните мрежи ние имаме възможност да срещнем много хора, но това, което забелязвам е, че се среща едно разочарование в тази посока. Затова моят съвет е да не се ограничаваме в онлайн или офлайн контакти.
Между другото, когато си говорим за дигиталния свят, събитието, което аз организирам, е социален формат за необвързани, в който ние създаваме нови контакти и запознанства във всеки смисъл на думата, лични, професионални, приятелски. Няма го този натиск, че в личен план задължително нещо трябва да се случи. Това създава позитивна обстановка и атмосфера, в която се опознаваме. Докато се случва това, се забавляват и разпускат на по чаша вино, в приятна компания от необвързани дами и господа, които са предварително подбрани. Това е много ценно в днешно време, да видим на живо човека.
Защото тогава имаме възможност да усетим как се чувстваме, дали този човек ни привлича. Даже сега си спомням, че по време на ковид, когато имаше период, в който не можехме да се събираме на живо, много хора ме питаха няма ли да има „Игри и вино за необвързани“ онлайн, честно да ви кажа, тогава не го направих точно, защото смятам, че живият контакт е много ценен.
Разбира се, социалните мрежи помагат да стигнем до хора, но реалният контакт трябва да е на живо. Това е идеалният вариант.
Петя Георгиева организира събития, на които необвързани дами и господа могат да се опознаят. Снимка: личен архив.
Един от любимите ми въпроси. Знаете ли, много се говори по тази тема, а и съм срещала доста статии, материали, има информация. Аз бих отговорила малко по-различно.
На първо място е важно да опознаем себе си, какво ни харесва, какво ни е важно, от какво имаме нужда ние. Защото, ако кажем, че дадено качество е много търсено от наша приятелка например или друг човек, за нас може да не е ценно. Бих препоръчала да се ръководим от това ние какви сме, от какво имаме нужда – дали от динамичен партньор или по-спокоен, тип „домошар“.
Ако говорим за качества, за които да следим, бих намесила отново:
Относно червените флагове се сещам за един скорошен мой случай, при който единият човек започва да говори много, много негативно за бивш свой партньор. Това е нещо, което наистина създава лошо впечатление на новия партньор. Създава усещането, че може и за новия партньор в някакъв момент да се случи подобно нещо.
Без да ги изброявам, бих акцентирала върху уважението, умелия начин да общуваме, усещането за подкрепа като зелени флагове. Давам си сметка, че в днешно време много често си говорим, без да се разбираме истински. А ако го няма това разбиране, може да доведе до много други проблеми.
От зелените флагове е усещането за подкрепа, да усещаш, че партньорът е до теб, че можеш да разчиташ на него, че той те подкрепя. Връзката да бъде повече източник на сила отколкото нещо, което да взема нашата сила и да я изразходва.
Нов метод открива рака на простатата в 94% от случаите 
Изградиха първата водеща линия за незрящи в софийски подлез 
Кремъл: Путин би приветствал желанието на Тръмп за контакти 
Тежка катастрофа в София, единият шофьор е ранен тежко 
Като на филм – Бен Афлек и Аштън Къчър се втурнаха на спасителни мисии в пожара в Ел Ей 
Том Холанд предложи брак на Зендая с красив диамантен пръстен 
Екипът на Джъстин Балдони обеща да публикува „доказателства“ за „модела на тормоз“ на Блейк Лайвли 
Мелания Тръмп разкрива тайните на Доналд Тръмп в нов документален филм 
Променливото кръвно налягане е свързан с по-голям риск от когнитивен упадък 
Витамин К и какво знаем за него? 
Съвети за кърмене през зимата 
Обриви по кожата и недерматологични състояния 
Камила Кабело заби милиардер 
Ромео Бекъм се показа с новата на плажа 
Потвърдено: Кая Гербер и Остин Бътлър са се разделили 
4 зодии с голям успех в кариерата през 2025 г 
продава, Двустаен апартамент, 59 m2 Бургас област, къмп. Каваците, 75000 EUR 
продава, Парцел, 10001 m2 Бургас област, с.Мъглен, 11000 EUR 
продава, Парцел, 2457 m2 Пловдив област, с.Мулдава, 32000 EUR 
продава, Земеделски имот, 9053 m2 Пловдив област, с.Труд, 108800 EUR 
