Поверия за празника света Варвара

На 4 декември православната църква чества паметта на света великомъченица Варвара. Тя е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща.

В народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола.

Поверия за празника

Широко разпространено е поверието, че света Варвара е покровителка на детските болести и особено шарката, която в миналото е била тежка и дори смъртоносна болест. Представата за нея е като за грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. За здраве и за омилостивяване на болестите, да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.

Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си – вярва се, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.

Друг обичай гласи, че жените трябва да сварят царевица в подсладена със захар вода, а след това да добавят в нея стафиди и орехи. Поверието е, че зърната на царевицата запазват енергията на слънцето и който хапне от нея, ще се радва на здраве през новата година. 

В някои райони на страната като Добруджа например, имало стар обичай още вечерта преди празника да се сложи трапеза за Баба Шарка, както я наричали. На масата се слагала купа с мед, съд с вода и кърпа, за да се нахрани и изкъпе Баба Шарка, и да не закача децата, да ги пази от болести.

Популярен бил и още един ритуал за празника – да се приготви вариво и домашна погача, и да се раздава от тях на съседите, за да бъде здрава и плодородна годината. 

Свързани статии

Поверия за Андреевден

Поверия за празника Света Екатерина