Какво работят българите в Испания и кой ще ги върне

Толкова много българи заминаха и продължават да заминават на работа в чужбина, че може би всеки от нас вече има роднина, познат или приятел, с който общува само през интернет или телефон, а някои от онези, които заминаха, вече сме забравили.

Това е някак тъжно... Както за тези, които остават, така и за заминалите. По-долу цитираме изследване на Министерството на труда и социалната политика, което звучи някак закъсняло и като че ли излишно, защото тези работи всеки ги знае, ако не с точност до десети и стотни от процента, то с достатъчна точност.

Никой не напуска родния си дом и страната си, нито града или селото си просто така. За това винаги има достатъчно важни причини. Може би все пак има начини хората от чужбина, заминали заради липсата на поминък в България да се върнат, но доверието в държавните институции е така силно разклатено, че за възстановяването му ще са нужни много години.

64.7% от българите, работещи в Испания, не работят по специалността си, а едва при 27.4% работата в Испания е в съответствие с придобитата специалност. Това сочат резултатите от проведеното през септември и октомври 2008 г. от МТСП социологическо изследване за нагласите на българските граждани, работещи в Испания, да се завърнат да работят в България и нагласите на работодателите в България да ги наемат.

Данните за българските работници в Испания показват, че има несъответствия между равнището на необходимата квалификация за изпълнението на работата в Испания и тази в България – за над половината от респондентите (51.9%) дейността им в Испания изисква много по-ниска или по-ниска квалификация отколкото тази в България. 52.4% от работещите в Испания българи са със средно и средно специално образование, а 38% имат висше образование. Възрастовата структура на работещите в Испания българи е изключително млада. Основната част от работещите са на възраст 25-39 години – обхващат близо 53.5% от всички включени в изследването, делът на емигрантите на 40-49 години е 23.8%, относителните дялове на емигрантите във възрастовите групи до 24 г. и над 55 г. са приблизително равни и са около 5.5-5.6%.

Значителна част от българите не харесват прекъсването на социалните контакти с България – 42.3% от отговорилите на този въпрос, по-ниско квалифицираната работа, която следва да извършват – 18.8%, отношението като към чужденец – 20.2%, културни и социални различия и загуба на българска идентичност – 11.3%, както и жилищните условия – 7.5%.

В отговор на въпроса “За каква заплата бихте се върнали да работите в България?” най-голяма част от анкетираните посочват заплата от 1500 лева, а 28 % от нашите сънародници отговарят, че ще се завърнат обратно в България при заплащане от 500 до 1200 лева.

В изследването са обхванати общо 181 работодатели. Най-висок е броят и относителният дял на средните работодатели – 38.6%; малките са 31.7%. Най-голям е делът на работодателите от преработващата промишленост – 35.4%, следван от търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството – 10.5% и строителството – 9.4%. Отговорите, дадени от анкетираните работодатели показват, че за 65.2% от значение при наемането на работната сила е качеството на извършваните дейности, точност при изпълнение на срочната работа, добросъвестност, дисциплинираност, лоялност и желанието за повишаване на квалификацията.

На въпроса “Каква работна заплата бихте определили за посочените от вас професии за български граждани, които са били на работа в чужбина, владеят поне един чужд език и имат опит в сферата, в която бихте ги наели?” за предлаганата средна работна заплата по равнище/вид на работните места се получават следните стойности: базово – 620.00 лв., средно – 803.70 лв. и специализирано – 1064.10 лв.

Представените от изследването параметри показват, че осъществимите договори от трудовата борса в Испания ще обхващат предимно хората със средна и специализирана образователна подготовка и съответните равнища на работни места. Държавата, като организатор на трудови борси в чужбина, е важна посредническа институция на всеки трудов пазар, защото инициира създаването на програми и мерки за повишаване качеството на работните места. Резултатите от изследването сочат, че според работодателите е по-изгодно привличането на част от българите, работещи в чужбина пред назначаването на чужденци.

* * *

Отсъствието на половинката ми – тема във форума