Снимка: istock
ТЕАТЪРЪТ СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО НА ПРОМЕНИ ПО ПРОГРАМАТА!
Билети могат да бъдат закупени на касата на Театър София (ул. „Георги С. Раковски“ 129), както и онлайн на сайта на Театър София.
ПРОГРАМА НА ТЕАТЪР СОФИЯ ЯНУАРИ 2025
КОМЕДИЯ ОТ ГРЕШКИ - ПРЕМИЕРА
от Уилям Шекспир
режисьор Маргарита Мачева
превод Валери Петров
сценография Свила Величкова
композитор Петър Дундаков
Участват: Пламен Манасиев, Ивайло Герасков, Димитър Стойнов, Даниел Кукушев, Николай Димитров, Юлиян Малинов, Милена Живкова, Дениза Павлова, Йоанна-Изабелла Върбанова, Мила Банчева, Неда Спасова, Калоян Христов и Преслав Жеков
„…Приличам аз на капката, която
е скочила в морето, уж да дири
там друга капка, а наместо туй,
сама се е загубила във него...“
„Комедия от грешки“ ни въвлича в лабиринт от неизвестни, във водовъртеж от объркани ситуации, граничещи със съновидения. Ако не беше изтъкана от изключителния хумор на Шекспировото слово, тази история щеше да прилича повече на шизофреничен кошмар - изгубени идентичности, раздвоени образи, обръщане на роли, разделени семейства, размяна на партньори… В един свят, населен от „лъжци и шарлатани“ двама братя-близнаци, които никога не са се познавали, се разминават постоянно, лутайки се в „морето от хора“, което ги залива постоянно. Колкото по-близо са един до друг, толкова повече се отдалечават и всеки, бавно, но сигурно, променя себе си и поема ролята на другия. Приема нов - привидно несвойствен образ, но всъщност, дълбоко в себе си - близък. Какво се случва с човек, изгубил корените си, същността си? Как можем да възстановим изгубената си вътрешна хармония? Как можем да подредим хаоса? И можем ли всъщност да бъдем себе си, без да се познаваме напълно?
Маргарита Мачева, режисьор
ЧУДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ПИНОКИО
от Карло Колоди
режисьор Елза Лалева
сценография Петя Боюкова
композитор Мира Искърова
мултимедия Албена Баева
хореограф Филип Миланов
Участват: Ангела Канева, Даниел Кукушев, Дениза Павлова, Димитър Стойнов, Йоанна-Изабелла Върбанова, Михаил Милчев, Николай Димитров, Юлиян Рачков
Талантливият кукломайстор Джепето е човек на изкуството! С обич и майсторлък, той сътворява своя мечтан син от едно странно, игриво дърво. Нарича го Пинокио, а той се оказва творба с характер. Истинска „дървена глава“ – вироглав, немирен, любопитен и толкова наивен, че не различава доброто от лошото.
Децата трябва да ходят на училище, но Пинокио не ще и не ще… Избягва и поема по трудния си път на скитащо дървено човече, сблъсквайки се с какви ли не неприятности. Пинокио копнее да е истинско момче и в преживелиците си открива какво е да си жив. Проумява каква сила е обичта. Докосва се до вълшебствата на добротата. Неговата закрилница – Феята със сините коси, му показва и някои неприятни и срамни черти на характера – например лъжата. Един верен говорещ щурец го съпровожда и съветва в опасните моменти, а те не са малко.
Чудните приключения на Пинокио са вълнуваща приказка за „вчовечаването“, която италианският писател Карло Колоди е разказал преди повече от 140 години.
Дали стана истинско момче немирникът Пинокио? Да съпреживеем приключенията му – В ТЕАТЪРА!
Елза Лалева – режисьор
ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА
от Бранислав Нушич
режисьор Недялко Делчев
превод Катя Йорданова
сценография Петър Митев
музика Калоян Димитров
Участват: Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Мартин Димитров, Милена Живкова, Невена Калудова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Петя Силянова, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Румен Троев (гост)
„Госпожа Министершата” е написана от Бранислав Нушич през 1931. В средата на Голямата Депресия. Среда, която Балканите по ред исторически, културни и геополитически причини като че ли никога няма да напуснат. Все е криза, все няма, все сме прецакни и зли. Поне не сме грозни. И почти не сме мръсни. Или така си мислим. И все мечтаем, ако даде Господ, ние да водим бащина дружина, да оправим държавата. И то за „нула време”. Това което други народи, при други обстоятелства са постигали за век, ние го вършим за „петилетка”. И я свършваме като кучето на нивата. Джаста-праста. През куп за грош.
Нашата героиня, Министершата, като в сън се събужда един ден с незакърпените си гащи и докато се чуди как да свърже двата края, иронията на случайността я изплюва в минитерските селения. И се започва все същата приказка за стълбата…
Недялко Делчев – режисьор
*Дария Симеонова временно не участва в представлението. В ролята на Дара ще гледате Лора Мутишева.
КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ - ПРЕМИЕРА
от Тенеси Уилямс
режисьор Стайко Мурджев
превод Иванка Димитрова
сценография Никола Налбантов
композитор Петър Дундаков
видео Димитър Сарджев
Участват: Елеонора Иванова, Гринго-Богдан Григоров, Ириней Константинов, Петя Силянова, Невена Калудова, Владимир Солаков (гост), Юлиян Рачков и Михаил Милчев
„Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие. Понякога попадаме в битка за надмощие не с кого да е, а със самия живот. Понякога обстоятелствата, в които сме поставени, са форсмажорни ситуации, в които сме принудени да преминем в режим „оцеляване“. Това е онзи момент, когато не разумът или чувствата, а само и единствено инстинктивната ни природа е тази, която е в състояние да ни спаси. Но не инстинктът за нападение или за бягство, а онзи аспект на стоицизма - когато въпреки нажежената плоскост под голите ни стъпала, трябва да стиснем зъби и да издържим, да се задържим колкото се може по-дълго върху покрива.
Пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив“ е съставена от три части – моноспектакъл, пиеса за двама и един нажежен финален многоглас. И в трите части персонажите се опитват да оцелеят въпреки истината, истината за тях самите и животите им, доведени до екстремния ръб на пропастта, в която всичко постигнато дотук може да се стовари със страшна сила. Няколко озверели котки, които неистово се опитват да не скочат от покрива.
Самият Тенеси Уилямс е бил човек с болезнено светоусещане - неговата андрогинна и крехка природа е причина за неговата неприспособимост към реалността. Характерите, които той изгражда, винаги съдържат части от него самия – маргинализирани мечтатели, чувствителни мъже и жени-войни, оцеляващи, борещи се и капитулиращи под тежестта на реалността.
Както във всяка добра драматургия, така и в тази пиеса на Тенеси Уилямс, драматургичната плът е изтъкана от полифония от теми – на повърхността изглежда, че темите са едни, но когато задълбаеш в тях, те водят до един друг, различен пласт от скрити душевни рани. А още по-надолу са погребани живи късове месо, които болят и кървят, и само тяхното изваждане на светло е в състояние да излекува тези рани. Темата за устояването срещу вихъра на живота, не оцеляването - устояването, е централна тема в този гениален текст на Уилямс, както и темата за илюзиите, чрез които по-лесно пресичаме реката на живота, за да се озовем на другия бряг, където ни чака „страната на мъртвите“. В първото действие на пиесата, Маргарет крещи зад гърба на Брик нещо много страшно, злокобен лозунг, който отеква като заклинание, а именно „Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат”. Това като че ли е ключът към персонажите и тяхната борба – възможно ли е да се живее, гледайки истината в очите, и ако да, то не е ли това един живот, обречен на нещастие и нестихваща болка. Ларошфуко казва, че слънцето и смъртта не могат да бъдат гледани в лицето. Именно тази невъзможност да се изправиш лице в лице както със светлината на истината за живота, така и с тъмнината на неизвестното в смъртта, кара персонажите на Тенеси Уилямс да се борят за оцеляването си като диви животни.
Мисля, че този текст не просто се вписва в контекста на българската действителност, а е един категоричен отговор на много въпроси, които задава средата, в която живеем. В нашата реалност непоносимостта към различния, отхвърлянето на чувствителността и издигането в култ на меркантилното са феномени, които не просто са възприети като нормални, а са станали неизменна част от житието ни. И това е проблем. Дебелите ни кожи, липсата на сърдечност и непрестанната калкулация на материалните облаги са наша втора природа. И текстове като „Котка върху горещ ламаринен покрив“ са жестове на непримиримост с потъването в забвение на човешката душа.“
Стайко Мурджев, режисьор
ТИРАМИСУ
от Йоанна Овшанко
режисьор Николай Поляков
превод Марияна Минковска
сценография и костюми Огняна Серафимова
асистент по костюмите Искра Петкова
видео Евгения Сърбева
Участват: Лилия Маравиля, Силвия Петкова (гост), Йоанна-Изабелла Върбанова/Мила Банчева, Ангела Канева, Лора Мутишева, Неда Спасова, Елеонора Иванова
Йоанна Овшанко е родена през 1974 г. За сега има само една пиеса – „Тирамису”, която е поставена за първи път в Лаборатория за драма/Студио Буфо във Варшава през 2005 г. с режисьор Алдона Фигура и се играе с голям успех и до днес. Пиесата е плод на лични преживявания на Овшанко като рекламен агент – работила е три години в мощна агенция и познава този нов модерен начин на живот. Разкрива по интересен начин виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот, вкусове и предпочитания на хората. Седем млади, успели, силни и красиви жени водят своята битка за успех в обществото като зрителите стават свидетели и на най-интимните им изживявания, съпреживяват сблъсъка на личността и наложените обществени правила за успех, реализация, норми за щастие. Режисьорът Николай Поляков – майстор на аналитичната трактовка на класически и съвременни текстове в тандем с младата, но вече утвърдена сценографка Огняна Серафимова /номинация Икар 2012/ се доверява на седем млади и заявили таланта си актриси – Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Мила Банчева/Йоанна-Изабелла Върбанова, Силвия Петкова, Ангела Канева, Неда Спасова и Елеонора Иванова, които ще разкрият интересните истории на своите героини, ще омайват с красотата си и вълнуват с неочакваните интимни изживявания и със сигурност ще поднесат сладко тръпчивия вкус на сладкиша, дал името на пиесата и постановката.
*По време на представлението се прожектират субтитри на английски език.
За най-добра видимост на субтитрите, препоръчваме да закупите билети на Втори Балкон.
**Дария Симеонова временно не участва в представлението. В ролята на Manager ще гледате Ангела Канева.
***В ролята на Creative се редуват актрисите Мила Банчева и Йоанна-Изабелла Върбанова.
НЕВИННО МАЛКО УБИЙСТВО
от Жан-Пиер Мартинез
режисьор Надя Панчева
превод Михаела Кацарова
сценография Ясмин Мандели
композитор Милен Апостолов
Участват: Дениза Павлова, Неда Спасова, Пламен Манасиев
Представлението е „черна комедия“, която разплита сложен любовен четириъгълник между две приятелски семейства. Една невинна шега ще въвлече героите във вихъра на неконтролируем сюжет, който ги пренася от тиха вечер у дома до сюрреалистична и опасна ситуация.
„Разкриват се поредица от ситуационни фрагменти, заплитащи се около темите за ревност, моногамията в брака на модерното европейско семейство и един фикционален сюжет, роден от наранено мъжко его. Жанровата смесица от съспенс, черна комедия и хорър създава специфичен характер на постановката, изследвайки докъде можем да стигнем когато сме предадени от най-близките си.“ – споделя младият режисьор Надя Панчева.
„На сцената, както и в живота, винаги съм очарован как малките лъжи могат да предизвикат събития, водещи до опустошителни последици. Особено в двойка, ако лъжите на единия разкриват тайните на другия.“ – сподели за Театър София Жан-Пиер Мартинез.
*Дария Симеонова временно не участва в представлението. В ролята на Ева ще гледате Дениза Павлова.
КАШОНЪТ
от Клеман Мишел
режисьор Калин Ангелов
превод Наташа Колевска
сценография Никола Налбантов
композитор Георги Георгиев – Антика
Участват: Симона Халачева, Йоанна-Изабелла Върбанова, Лора Мутишева, Николай Димитров, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Владимир Матеев (гост)
„Кашонът“ е модерна ексцентрична комедия, в която с младежка енергия и ентусиазъм задъханият ритъм на ситуациите поражда верига от прибързани и нелепи действия, заплетени взаимоотношения и невъзможност на персонажите да се справят с възникналите вследствие на това проблеми.
Решен в духа на импровизацията, спектакълът е своеобразен микс от чувства и действие. Формата е изградена изцяло на музикален принцип, структурирана по логиката на джаз импровизациите.
Атрактивно, спонтанно и заразително зрелище – огледало на забързаното ежедневие, което ни обгръща. Oстанали без дъх се питаме: „Наистина ли трябва да успяваме да се справим с всичко „на всяка цена“?
Калин Ангелов – режисьор
*По време на представлението се прожектират субтитри на английски език.
За най-добра видимост на субтитрите, препоръчваме да закупите билети на Балкон.
ПЕРФЕКТНИ НЕПОЗНАТИ
от Паоло Дженовезе
режисьор Стайко Мурджев
превод Нева Мичева
сценография Никола Налбантов
композитор Петър Дундаков
Участват: Лилия Маравиля, Елеонора Иванова, Мартин Димитров, Мила Банчева, Михаил Милчев, Неда Спасова, Пенко Господинов (гост), Юлиян Малинов
Драматургичният текст на Паоло Дженовезе – „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му кино-версия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек.
Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им.
Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са, както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия.
Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.
Стайко Мурджев - режисьор
В спектакъла звучат гласовете на актьорите: Сава Пиперов, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Пламен Манасиев, Невена Калудова, Николай Димитров-Коки, Димитър Ангелов
*По време на представлението се прожектират субтитри на английски език.
За най-добра видимост на субтитрите, препоръчваме да закупите билети на Втори Балкон.
СКРИТИ ЛИМОНКИ
от Джоана Мъри-Смит
режисьор Николай Поляков
превод Златна Костова
сценография Петя Боюкова
композитор Михаил Шишков-син
Хореограф Ангелина Гаврилова
Участват: Ангела Канева, Дениза Павлова, Мила Банчева, Милена Живкова, Неда Спасова и Станка Калчева (гост); глас зад кадър Пламен Манасиев
„СКРИТИ ЛИМОНКИ – това са шест истории. Какво ги обединява? Формално, видимо и драматургично - нищо. И все пак има един конец. Това е магическата среща с непредвидимото. Както и комичната редица от поражения, глупави поражения от несбъднати очаквания. Такива неща.
В текста лесно могат да се открият дофеминистки и постфеминистки оплаквания. Ако ги търсиш. Аз ги подминах. За сметка на обожанието ми към жената.“
Николай Поляков – режисьор
ИГРИ В ЗАДНИЯ ДВОР
от Една Мазия
режисьор Николай Поляков
превод Жозеф Бенатов
асистент-режисьор Боян Арсов
сценография Петя Боюкова
хореограф Александър Манджуков
композитор Емилиян Гацов-Елби
Участват: Елеонора Иванова, Даниел Кукушев, Денислав Маринчев (гост), Димитър Стойнов и Рафаел Бижев (гост)
История по действителен случай, която разказва за сблъсъка между желанията, страстите, младежкия порив, сдържаност и невъздържаност на подрастващи детски умове. Какво може да се случи в задния двор, когато 15-годишната Двори, загубила на 5 години своя баща, среща четири момчета?
Тя търси предизвикателства и опасности в най-тъмните места. Люшка се между детска наивност, сексуален порив, наивна романтичност, объркани страсти в търсене на липсващи в детството й обич и внимание.
Страхът от изоставяне сякаш я подтиква към на пръв поглед детска невинна игра с четирите момчета. Но тази игра няма ли да се превърне в съдбовен жезъл за тях или доведе до престъпление? И кой ще е виновен? Дали ако едната страна е невинна, другата непременно е виновна?
Пиесата „ИГРИ В ЗАДНИЯ ДВОР“ на авторката Една Мазия е пълна с обрати. Тя не обвинява едната или другата страна в конфликта, докато разказва за оттласването от детството към порива на бушуващите тийнейджърски страсти. Истината е в постоянен разрез с представите на зрителите.
„И макар да съм се отдалечил във времето от тези страсти, почувствах странна увереност, че разбирам и мога да разкажа интересно този сюжет“, споделя режисьорът на представлението Николай Поляков. „Никога няма да разгадая докрай как се случва обвързаността ми с един текст. Понякога като внезапно влюбване, друг път трудно - като навлизане в непозната местност без нито една насочваща табела“, пояснява той.
Новото експресивно лице на българското кино Елеонора Иванова, която е част от трупата на Театър СОФИЯ, е в образа на момичето с разпилян детски ум – Двори.
ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ
от Оля Стоянова
режисьор Тея Сугарева
сценография Каролина Далкалъчева
композитор Александър Костов
Участват: Дениза Павлова, Ивайло Герасков, Мартин Димитров, Пламен Манасиев, Владимир Матеев (гост)
Всичко трябва да е на ниво – тристепенно меню, официално облекло, никой да не закъснява. И да се държим…
Зад всички тези правила и ритуали обаче все повече прозират разстоянията между хората. „Покана за вечеря“ е история за близостта, за взаимоотношенията, които се разпадат, за лекотата, с която свикваме с другите и ги приемаме като част от общата картина.
А общи картини няма. Близостта не е въпрос на разстояние. Нито една история не е веднъж завинаги разказана. Ако гледаме на хората като истории – никога не можем да сложим точка, защото всеки следващ разказвач продължава да добавя нещо от себе. И единственото, което може да ни спаси от острите ръбове във взаимоотношенията, е да продължаваме да си говорим.
„Всички тези безсмислени правила, лъжички, вилички, кристални чаши нямат никаква друга функция освен да ни губят времето, за да не мислим за същественото. И да не си даваме сметка, че никога не сме били истински, истински щастливи...“, казва един от героите в „Покана за вечеря“.
И така - добре дошли. Вечерята е официална. А малко истина няма да ни навреди.
Оля Стоянова – автор
*Дария Симеонова временно не участва в представлението. В ролята на Наталия ще гледате Дениза Павлова.