Шедьовър на лорд Тенисън за първи път на български

Поемата „Инок Ардън“ – един от шедьоврите на английската литература, излязъл изпод перото на великия Алфред Тенисън преди 160 години, вече е достояние и на българските читатели в превод на проф. Александър Шурбанов. Изящният том е осъществен от издателство „Лист“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Той включва 41 илюстрации на художниците Едмънд Х. Гарет, Чарлз Коуплънд и Джордж Т. Ендрю, а оформлението е дело на дизайнерката Милена Вълнарова.

Преводът на проф. Шурбанов предава словесността на лорд Алфред Тенисън в цялото ѝ великолепие. Поетът създава поемата в разцвета на своите 55 години, силно развълнуван от истинска история за изчезнал след корабокрушение моряк. Инок бил в неизвестност години наред, живял самотен на остров, а когато най-сетне се добрал до добрата стара Англия, съпругата му вече била омъжена за друг. Отдалеч морякът наблюдавал собствените си деца, но никога не разкрил истината, за да не разруши щастието им.

След като поемата „Инок Ардън“ вижда бял свят през 1864 г. в англосаксонското законодателство влиза нов принцип: ако някой изчезне без следа за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.

Освен в правото романтичният сюжет и изящният слог на Тенисън прокарват собствена пътека и в други изкуства. През 1897 г. Рихард Щраус написва музика по поемата и така създава рецитал за четец и пиано. Творбата дава и материал за опера, както и за немалко произведения на изобразителното изкуство. „Множат се и преводите ѝ на различни езици. Чрез тези си прераждания тя продължава да прекосява границите на времето и пространството и да печели нови отзивчиви сърца за идеала на благородството и самоотвержеността“, отбелязва проф. Шурбанов в послеслов към книгата.

Там Инок никому не казал дума,

а право у дома –

дома? – къде е

домът му? – мигар има дом? – забързал

към къщи. Слънчев

бил денят, макар

и мразовит, докато от

морето

през заливите гъстата

мъгла

от две страни забулила света

със сива пелена, пред

него пътя

отрязала и само

тесен ръб

от клюмнали горички

и ливади

оставила отляво и отдясно.

Встрани, на оголялото дърво

пищяла зъзнеща

червеношийка

и тежко се отронвал

мъртъв лист,

от влагата налегнат.

Все по-силно

ръмяло, здрачът

ставал все по-гъст,

додето най-накрая

през мъглата

за миг над него

сякаш просветляло –

и той бил вече там.