Четем в ново издание „Времетръс“ – последния роман на Кърт Вонегът

Едновременно мрачен и забавен, циничен и мъдър, автобиографичен и дистопичен е последният роман на Кърт Вонегът – „Времетръс“, който с право е описван като един от най-добрите му. Новото българско издание със знака на „Кръг“ включва оригиналните рисунки на автора и вече е налично в добрите книжарници. Преводът е на Владимир Германов, а корицата и цялостното оформление са дело на Милена Вълнарова. Книгата е единайсетото попълнение във високо оценената от читателите дизайнерска колекция с най-забележителните творби на американския модерен класик, сред които са „Механично пиано“, „Майка Нощ“, „Котешка люлка“, „Кланица пет“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или никога вече самота“ и др.

Публикуван през 1997 г., десетилетие преди смъртта на Вонегът, романът „Времетръс“ е есенция на онова, което прави творчеството му толкова въздействащо – честен, остроумен и сардоничен поглед върху смъртността, любовта, изкуството и абсурдността на човешкото съществуване. Размивайки границите между фикция и действителност, в тази книга авторът е едновременно разказвач и герой и отдава заслужена почит на своето алтер его Килгор Траут. А времетръсът в основата на сюжета всъщност е средство за безмилостна сатира на съвременния свят. 

През 2001 г. неизправност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в криза и причинява свиване, което връща всички в 1991-ва. Така целият свят е принуден да изживее десетгодишно дежавю, в което нищо не се променя. Свободната воля, която и бездруго е в основата на всички проблеми, е отменена; хората се движат на автопилот и им се налага отново да понесат болката от грешките и загубите си. Както пише Вонегът в пролога на романа: „И всички ние трябва да доживеем още веднъж до 2001-ва по трудния начин, минута по минута, час по час, година по година, като пак залагаме на губещия кон, пак се женим за когото не трябва, пак хващаме трипер... Каквото щете!“. Стряскащо пророчески думи предвид атентата от 11 септември – едно от най-трагичните събития в историята.

Верен на своя отличителен стил, писателят не гради линеен сюжет, а поднася неустоима амалгама от случки, размисли и прозрения. Освен че отдава почит на свои живи и мъртви близки, приятели и колеги, той коментира статуса си на уважавана публична фигура и се връща към преживяванията си по време на Втората световна война, формирали в немалка степен цялостното му творчество. Вечен критик на съвременното общество и безграничен хуманист, във „Времетръс“ Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват човешката мисъл. Зад неподражаемото му остроумие съвсем ясно прозират опасения, че разединените общности и развлекателната индустрия ще наложат едно вечно настояще, в което хората ще се предадат на отчуждението и апатията и в крайна сметка ще се самоунищожат.

Тази паметна книга е сладко-горчивото сбогуване на един литературен титан, което ни насърчава да си припомним какво е да останеш човек – въпреки всичко. Или както заключава самият Вонегът: „Вярвам в първородния грях. Вярвам и в първородната добродетел. Я се огледайте!“.