Поверия за Стефановден. Снимка: istock
На 27 декември, два дни след Рождество Христово, празнуваме Стефановден. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първият архидякон в Йерусалимската църква. Светията вършел чудеса и много знамения, възлагал ръце върху болни и те оздравявали.
На празничната трапеза се слага: свинско с кисело зеле, баница с месо. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна идна година.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
На трапезата се слагат много домашно приготвени гозби и всички ястия символизират благодарността на семейството към отиващата си година и нейната благодат. Отправя се молитва новата година да е здрава и да донесе благоденствие и щастие, затова и трапезата не се вдига.
В миналото наричали дните от Стефановден до Йордановден "мръсни дни", през които жените не бивало да мият косите си, да чистят, да перат и метат. Също така в миналото в този период не се правели кръщенета и венчавки.
По стар обичай на този ден младоженците отиват на гости при своите кумове, за да покажат своето уважение.
Има стар обичай момите (неомъжените дами) да слагат ечемик под възглавниците си. Поверието е, че това ще им помогне да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.