Снимка: Червената къща
Пиесата на Георги Марков „Асансьорът“ ще бъде играна премиерно в Червената къща на 19 януари от 19:30 часа. В нея участват Мирела Кръстева и Тодор Коцев, сценографията и костюмите са на Иван Вулев, а автор на плаката е Мина Дичева.
Спектакълът поставя публиката пред въпросите за личната свобода, изборите, които правим, и изолацията, която сами създаваме. Пиесата разглежда любовта не като идеализирана емоция, а като сложен и противоречив процес, в който конфликтите не са само между хората, а и вътре в самите нас. В тази кратка среща между двама непознати „Асансьорът“ разкрива много от съвременните предизвикателства, с които всеки от нас се сблъсква.
Плакат: Мина Дичева
След премиерата през декември зрителите отново ще могат да гледат комедийния спектакъл „Слънчева линия“ от Иван Вирипаев, с участието на Яна Маринова и Петър Петров – Перо на 21 януари от 19:30 часа. Поставена за пръв път в България, пиесата представя ситуацията на двама съпрузи, чийто брак е попаднал в задънена улица. Героите преминават през безкраен конфликт, който е напът да сложи край на техните взаимоотношения… в 5:00 часа сутринта.
Програмата на Червената къща през януари включва още постановките „Суматоха“ – на 10 и 29 януари, „Мъртвешки танц“ – на 22 януари, „Записки от подземието“ – на 23 януари, „Страшни травми от детската площадка“ – на 25 януари, и „Морфин“ – на 27 януари.
Повече информация за Червената къща
Червената къща е била дом и творческо ателие на скулптура Андрей Николов. По негова идея и скица архитект Иван Васильов проектира и изгражда сградата през 1929 година на столичната улица „Любен Каравелов“ 15. Къщата носи духа и стила на Андрей Николов, който той сам описва като: „Никакъв. Мой. Естествено повлиян от Италия.“.
Над входната врата на Червената къща стои надпис на италиански език: „Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero“, който е по думите на Данте: „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“ от „Божествена комедия“.
По желание на Андрей Николов след смъртта му къщата е дарена на държавата за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности. Сградата е частично отчуждена през 1974 година, а две години по-късно синът на скулптора дарява останалата част. Червената къща е публична държавна собственост. През 2000 година с решение на Върховния административен съд части от имота са върнати на наследниците. След пълно реставриране, през 2004 година тя става център за култура и дебат, който обаче е затворен десет години по-късно.