„Боровинкови години“ от Мануела Инуса

За авторката

Мануела Инуса е  родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „Валери Лейн“ спечелиха сърцата на читателите и влязоха в списъка с бестселъри на Spiegel.

„Калифорнийски мечти“ е следващата вълнуваща поредица на Мануела Инуса. След големия успех на „Зимна ванилия“, „Портокалови мечти“, „Бадемово щастие“, „Ягодови обещания“ и „Орехови желания“, излиза и шестата книга – „Боровинкови години“.

Очаквайте „Боровинкови години“ на 21 януари!

За книгата

След тежък удар на съдбата Алисън, Джилиан и Дилайла се местят да живеят при баба си и дядо си в семейната ферма за боровинки в Калифорния. Последвалите години са изпълнени със сигурност, разбиране, любов и сладкото на баба Фран.

Но днес сестрите живеят далеч една от друга и рядко се виждат. Докато баба Фран не ги моли да поемат заедно фермата за боровинки, защото тя и дядо Клиф искат да се настанят в дом за възрастни. Трите се съгласяват и това е само началото на едно дълго пътуване, изпълнено с много препятствия, но и с надежда за ново начало и нова любов.

Откъс

Пролог

Април 1999 г., Лоудай, Калифорния

– Не прекалявайте да не ви заболят коремите – сгълча Алисън двете си по-малки сестри. Джилиан, почти десетгодишна, лапаше боровинките като невидяла, а петгодишната Дилайла я копираше.

– Ох, тооолкова са вкусни! – възкликна грейнало от щастие изтърсачето в семейството и за пореден път се протегна, за да стигне до най-сочните боровинки на върха на храста, който бе горе-долу двойно по-висок от нея.

– Много важно – нацупи се Джил и пъхна в устата си цяла шепа сладки плодчета. Устните ѝ бяха посинели, а очите издаваха колко е гневна, отчаяна и тъжна. Също като Алисън.

Но като кака тя отговаряше за по-малките си сестри – не само тъгата да не ги надвие, но и през нощта да не се превиват от болки в корема.

Дванайсетгодишното момиче прегърна Джил и я притисна към себе си.

– Все някога нещата ще се оправят. Не мога да си представя, че ще страдаме до края на живота си.

– Аз пък си мисля, че ще стане точно така – отвърна Джил и се откопчи, за да си набере още боровинки.

– Мама и тате кога ще се върнат? – обърна се към каките си малката Дилайла, които нали знаеха всичко. Е, поне доста повече от нея.

– Не чу ли какво казаха баба и дядо? – озъби ѝ се Джил. – Изобщо няма да се върнат. Сега са на небето. Или някъде другаде.

Али ѝ метна сърдит поглед. Разбираше, че Джил е гневна, но защо трябваше да разстройва малката. Приклекна и погледна Дилайла в очите.

– Те са горе при ангелите, сладурче. Дядо Боже пожела да ги прибере при себе си. – Повтори думите на баба Фран, казани след злополуката. Беше изминала вече седмица, ала ѝ се струваше, че беше вчера, когато за последен път прегърна майка си, миг преди да се качи на лодката и да отплава завинаги от живота ѝ.

В очите ѝ нахлуха сълзи. Извърна глава настрани, а малката я погледна съчувствено.

– Не плачи, Али. Виж как ни се усмихват отгоре – рече и отметна глава назад, посочи с показалец облаците.

Въпреки задушаващата я скръб Али неволно се усмихна.

– Хайде, прегърни ме колкото сила имаш – помоли сестричката си и тя обви ръце около шията ѝ.

Беше толкова хубаво.

Добре че поне трите бяха заедно. И с баба и дядо, които от сега нататък щяха да се грижат за тях. Още в деня на злополуката баба Фран и дядо Клиф пристигнаха в Сан Франциско и ги прибраха от дома на съседката, където трите ги чакаха примрели от страх. В онзи ветровит и дъждовен ден никой не ги взе от училище и Алисън подбра сестрите си и ги поведе към автобусната спирка. Пет дни издържаха, стиснали зъби, в къщата в квартал „Лоръл Хайтс“, докато баба Фран и дядо Клиф се занимаваха с уреждане на погребението и всичко останало. В един момент казаха, че е време момичетата да стегнат багажа си и да заминат с тях за Лоудай, където двамата от десетилетия стопанисваха ферма за боровинки. И макар да не ѝ се тръгваше от Сан Франциско, Али съзнаваше, че нямат друг избор.

От тук нататък всичко щеше да се промени, животът ѝ никога нямаше да бъде същият.

Лоудай беше на час и половина с кола от Сан Франциско и сестрите познаваха града от гостуванията за уикенда и лятната ваканция, но принудата да живеят за постоянно там събуди у всяка от тях смесица от разнородни чувства. Алисън не искаше да напусне родния си град, улиците, които обичаше, стаята си с плакати на „Бекстрийт Бойс“ и средното училище „Бенджамин Франклин“, в което бе записана през тази учебна година. Джилиан искаше да остане при приятелките си и да продължи да играе футбол. А малката Дилайла не искаше да празнува рождения си ден никъде другаде освен вкъщи, единствения дом, който познаваше.

– Али, а ще получа ли все пак торта за рождения си ден? – попита сега момиченцето.

След два дни щеше да навърши шест години и да прекара най-тъжния си рожден ден, Али го знаеше. Въпреки всичко обаче погледна сестричката си и се насили да ѝ се усмихне.

– Че как иначе.

– А кой ще я изпече, след като мама вече я няма?

– Сигурно баба Фран.

– Ама ще може ли торта с еднорог? Яркорозова?

– Няма начин да не се справим, аз ще ѝ помогна.

– Добре. – Отговорът явно удовлетвори Дилайла и тя попита: – А може ли да хапна още боровинки?

– Е, какво пък? – намигна кака ѝ.

В най-лошия случай щеше да я присвие коремът, но това не беше болка за умиралка. Али се изправи и дръпна надолу клон, отрупан с боровинки, така че малката да го хване. Към тях се присъедини и Джил и също посегна към боровинките, захарносладките сини плодчета, от които от сега нататък щяха да берат когато и колкото пожелаеха. Които щяха да станат част от живота им, каквито бяха открай време за техните баба и дядо.

– Поне трите сме заедно – обади се по някое време Джил.

– Да, и ще останем завинаги сплотени, обещавам ви го най-тържествено – рече Аби и вдигна поглед към небето.

Обеща го и на родителите им.

• Корична цена: 19,95 лв.                                                                        
• Обем: 352 стр.                                                                          
• ISBN: 978-954-26-2408-0
• Превод: Емилия Драганова
• Издателска къща „Хермес“ ООД