„Играта на Касапина“ от Алейна Ъркхарт

За авторката

Алейна Ъркхарт завършва криминално право, психология и биология. Работи като помощник-патолог и ководеща на популярния подкаст за истински престъпления „Зловещо“. Живее в Бостън със съпруга си и трите им дъщери. Дебютният ѝ роман „Касапина и орехчето“ има огромен успех. Само за десет дни след излизането му от него са продадени 70 000 екземпляра. Заема второ място в класацията за най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс“, става бестселър на „Пъблишърс Уикли“ и „Amazon“, където е обявен и за книга на годината в категория „Мистерия, трилър и съспенс“.

Сега „Хермес“ представя дългоочакваното продължение на хорър сензацията „Касапина и орехчето“ – „Играта на Касапина“.

За книгата

Серийният убиец Джеръми, прочут като Касапина от блатата, се отправя на север от Луизиана, за да не бъде заловен и съден за жестоките си престъпления. Той намира убежище при свой приятел от детството, но продължава да бъде обсебен от мисълта за съдебната лекарка Рен Мълър. Единствената, която успява да му се изплъзне, при това два пъти. Но не и този път. Този път той ще я накара да играе по неговите правила и да страда.

Рен се опитва да преодолее травмата от сблъсъка лице в лице с Касапина, но въпреки подкрепата на съпруга си, кошмарите не ѝ дават мира. Взема си отпуск от работа, но научава за жестоко убийство в Масачузетс, което наподобява стила на Джеръми. Възможно ли е Касапина да се е завърнал или става въпрос за негов имитатор? За кратко случаите нарастват, убиецът е все по-брутален и скоро Рен и детектив Леру са убедени, че това е Джеръми. Двамата попадат на следа, но дали тя няма да ги отведе директно в заложения от Касапина капан? 

Откъс

Заподозреният сериен убиец Джеръми Роуз вече е пуснат за национално издирване. Властите в Луизиана смятат, че той е напуснал щата и работят с местните в Мисисипи, Арканзас и в Тексас, за да го намерят.

Новината звучеше някак си маловажно заради монотонния глас на водещия.

Филип се отпусна на синия стол. Потри брадичка и погледна горящия в камината огън. Дни наред следеше новините за приятеля си от детството и кошмарните му злодеяния. По всички национални медии съобщаваха за бруталните му дела. Касапина от блатата най-накрая имаше име и светът видя лицето на отговорника за извратените серийни убийства, които се извършваха в Луизиана от години.

По-рано тази седмица Филип изгледа пресконференцията с водещия следовател по случая. Детектив Леру се опитваше да крие подробности от разследването, за да не го застрашава, но увери всички, че при първа възможност ще разкрие повече. Човекът просто не желаеше безскрупулният ентусиазъм на кабинетните детективи и безмилостните репортери да го следват на всяка крачка. Всички се бяха заровили в детството на Джеръми – питаха дали беше роден такъв или действията му се дължаха на възпитанието му – и каква бе всъщност причината да стане убиец. Тези хора щяха да решат дали наистина приличаше на сериен убиец и неволно можеше да компрометират случая в социалните мрежи.

Болезнено любопитство изгаряше Филип – дали Касапина от блатата щеше да остави нова жертва по време на бягството си от Луизиана – част от него отдавна се питаше дали убиецът не беше Джеръми, но просто нямаше доказателство. Разпознаваше доста от местата, на които бяха намерени жертвите, и все още чувстваше връзка с онази общност, в която беше роден, въпреки че живееше в Масачузетс през по-голямата част от живота си. Естествено, той беше разбрал, че Джеръми е чудовище много преди всички останали.

Ето че най-накрая дойде и неговото време да бъде публично съден, макар повечето хора да нямаха представа за тежестта на престъпленията му. Само Филип беше наясно как започна всичко. Той опозна покварата му още в младежка възраст, едва получили правото да шофират.

През онази вечер Филип стана свидетел как човечността в очите на Джеръми затля до слаб пламък и после изгасна напълно. Много хора твърдяха, че са способни да посочат точния момент, в който нещо се променя. Обикновено Филип не вземаше подобни изказвания присърце, но онази нощ видя промяната. Знаеше, че Джеръми едва започваше. Видя как нещо първично, нещо зло разцъфва у него и той нямаше намерение някога да го погребе.

Когато детектив Джон Леру му се обади преди почти месец, за да пита за карта от библиотеката на Луизиана, свързана със случай на серийни убийства, Филип веднага си помисли за Джеръми. Разговорът беше напрегнат. Филип имаше чувството, че е под светлината на прожекторите.

– Филип Трудо? – попита по телефона строг глас с тежък луизиански акцент.

– Кой пита? – отвърна на въпроса с въпрос Филип.

– Детектив Джон Леру от полицията на Ню Орлиънс. Вие ли сте Филип Трудо?

Той се поколеба.

– Да. Аз съм Филип. За какво става въпрос, детективе?

– Наскоро посещавали ли сте Луизиана, Филип?

Кръвта му се смрази.

– Роден съм там, но още в ранна възраст се преместих да живея другаде. Отдавна не съм се отбивал.

– Имате ли представа защо името ви е на карта от библиотеката, оставена на местопрестъпление?

– Живях в Луизиана няколко години като малък. Сигурно съм си я извадил тогава.

Детектив Леру се засмя в другия край на линията.

– Да не мислите, че остроумията ви са забавни?

– Слушайте, не съм стъпвал в Луизиана през последните двайсет години. За каквото и местопрестъпление да говорите, не съм бил там.

– Поддържате ли връзка с някого в района, Филип?

– Не, не поддържам. Преместих се да живея на север, когато бях на дванайсет. Целият ми живот е тук.

– Бихте ли ми казали къде бяхте на няколко дати през това лято? – попита детективът.

– Разбира се. Работя почти всеки ден и прекарвам всеки втори уикенд със сина си. Не съм си вземал отпуск от месеци.

– Работодателят ви ще потвърди ли?

– Разбира се. Ще ви дам номе...

– Вие сте пастор в църквата „Заветна благодат“, нали?

Филип се засмя.

– Да, а вие сте детектив.

– Ще им се обадя и отново ще се свържа с вас. Не се покривайте, Филип. Имам още въпроси към вас.

Детективът затвори, без да каже довиждане.

Разговорът изнерви Филип, но той знаеше, че има само един човек, който може да притежава картата му за библиотеката от детството и да прати полицията по петите му.

Доколкото му беше известно, Джеръми Роуз не беше напуснал Луизиана. Двамата бяха близки до осемнайсетгодишна възраст, когато спряха да си говорят и летните им семейни ваканции в Масачузетс рязко секнаха. Не му беше убягнал фактът, че убийствата на Касапина от блатата започнаха скоро след като Джеръми се завърна у дома след онова последно лято.

Сега, след като вече разполагаше с доказателство, че Джеръми е дегенерат и се е превърнал в истински психопат, Филип се зачуди какво следва. Не беше никак приятно някой да знае най-съкровените ти тайни, но още по-обезпокоително бе този човек да е непредвидим като стария му приятел, особено след като имаше много малко за губене и много за погубване.

Филип не се заблуждаваше – картата за библиотеката беше съобщение. То целеше да му припомни миналото, без значение колко усилено се опитваше да го зарови. И след като Джеръми Роуз беше на свобода, му оставаше само един път напред.

• Обем: 328 стр.
• Корична цена: 19,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2404-2 
• Превод: Коста Атанасов Сивов
• Издателска къща „Хермес“ ООД