През годината има три задушници. Снимка: istock
В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите. Тази година Голяма Задушница се пада на 22 февруари, съботата преди Месни заговезни.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Някои хора прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Ако имате починал близък човек, трябва да отидете на гроба му – прелива се вино и вода, носят се цветя, пали се свещичка за душата му и подавате храна като казвате „Вземи за Бог да прости“ на някого, познат или непознат. Той отговаря „Бог да прости“.